О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 308

София, 24.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 872 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. В. Х., чрез адвокат Т. Т., срещу решение № 503 от 25.11.2022 г. по в. гр. д.№ 698/2022 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260002 от 18.05.2022 г. по гр. д.№ 731/2019 г. на Районен съд-Червен бряг в частта, с която е обявено за нищожно, на основание чл. 42, б.”в”ЗН, по предявения от “Билтек”ЕООД срещу Ц. В. Х. иск, саморъчно завещание от 06.03.2008 г., оставено от Ж. А. И. в полза на Ц. В. Х., в частта, с която е признато за установено по отношение на Ц. К. Н., в качеството му на ЕТ “Еней-Ц. Н. , и Ц. В. Х., че “Билтек”ЕООД е собственик, на основание чл. 79 ЗС, на 1/4 идеална част от поземлен имот с площ от 544 кв. м., с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място] бряг, с адрес [населено място] бряг, [улица] в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. В. Х. срещу Ц. К. Н., в качеството му на ЕТ “Еней-Ц. Н. , по реда на чл. 211, вр. чл. 124, ал.1 ГПК насрещен иск за приемане за установено по отношение на Ц. К. Н., като ЕТ “Еней-Ц. Н. , че Ц. В. Х. е собственик, на основание саморъчно завещание от 06.03.2008 г., оставено в негова полза от Ж. А. И., на спорната 1/4 идеална част от описания по-горе поземлен имот. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, при необоснованост на фактическите изводи и в противоречие с материалния закон. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му, отхвърляне на предявените от „Билтек“ ЕООД срещу касатора Ц. В. Х. искове и уважаване на насрещния иск.

Постъпил е отговор на касационната жалба от “Билтек”ЕООД, чрез адвокат А. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

1. По иска с правно основание чл. 42, б. “в” ЗН”, предявен от „Билтек“ ЕООД против Ц. В. Х..

Въззивният съд е приел за установено, че със саморъчно завещание от 06.03.2008 г., обявено на 23. 04. 2015 г., Ж. А. И. е завещала на Ц. В. Х. процесния имот при условие, че след приключване на съдебния спор за имота застрои същия съгласно регулационния план и й предостави за ползване до края на живота й целия трети етаж и един магазин от новопостроената сграда.

Прието е, че заветът представлява едностранна сделка, с която собственикът на определено имущество се разпорежда с него за след смъртта си безвъзмездно, без да се очаква от заветника насрещна материална престация. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 122/03.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г., на ВКС, 1 г. о., съгласно която поставяне на условие или тежест, което да се изпълни от заветника преди откриване на наследството, за да породи действие завещанието след смъртта на завещателя, сочи на това, че то има възмезден характер, а такова завещателно разпореждане е нищожно на основание чл. 42, б.“в“, пр. 1 ЗН.

Прието е, също, че е налице и предпоставката за нищожност на завещанието по чл. 42, б. “в” ЗН, предл. 2 ЗН – невъзможност на условието или тежестта. Не е било възможно заветникът да застрои имота и да учреди в полза на завещателката вещно право на ползване върху етаж и върху търговски обект от бъдещата сграда след приключване на съдебния спор за имота. В завещанието не е посочен номер на дело или други индивидуализиращи данни за имуществения спор, но от установените по делото факти може да се направи извод, че вероятно това са споровете по предявените от Ж. И. искове - по чл. 29 ЗЗД (за унищожаване, като сключен при измама, на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 33/16. 10. 2006 г., с който същата продава на Н. Б., В. Б., М. П. и Г. П. процесния имот, и за унищожаване на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 25/2007 г., с който купувачите продават имота на ищеца Ц. К. Н. като ЕТ „Еней – Ц. Н. , които искове са отхвърлени с решение № 60 от 6. 04. 2009 г. по гр. д. № 320/2007 г. на РС – Червен бряг, влязло в сила на 30. 04. 2010 г.) и по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (за прогласяване нищожността, като привиден, в хипотезата на пълна симулация, на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 33/16. 10. 2006 г., предявен срещу Н. Б., В. Б., М. П., Г. П. и „Билтек“ ЕООД, който иск е уважен с решение № 207 от 6. 12. 2011 г. по гр. д. № 451/2011 г. на ЛРС, влязло в сила на 15. 04. 2019 г. и вписано на 16. 05. 2019 г.). Вторият съдебен спор е приключил след смъртта на завещателката (починала на 01. 01. 2015 г.) и е било невъзможно да се изпълни условието – учредяване в нейна полза на вещно право на ползване върху етаж от сградата и върху намиращ се в същата търговски обект.

Прието е, че главно встъпилото лице “Билтек” ЕООД е активно легитимиран да предяви иска с правно основание чл. 42, б. в ЗН срещу Ц. Х., тъй като всяко лице може да се позове на нищожността на сделка, ако има интерес от това, а в случая такъв интерес за дружеството е налице, тъй като с уважаването му ще се установи със сила на пресъдено нещо, в отношенията между дружеството и ответника, недействителността на заявеното от ответника Цветан Х. придобивно основание относно спорния имот.

2. По предявения от “Билтек” ЕООД против ЕТ “Еней-Ц. Н. и Ц. В. Х., по реда на чл. 225 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, при условията на евентуалност, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик, на основание чл. 79 ЗС (придобивна давност) на 1/4 идеална част от процесния имот.

Сбъднало се е условието за разглеждане на този иск, тъй като главният положителен установителен иск за собственост на процесния имот, основан на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 191/2010 г., с който “Билтек” ЕООД купува 1/4 ид. ч. от имота от ЕТ “Еней-Ц. Н. , е отхвърлен. Във връзка с този иск е прието, че след като договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. № 33/26. 10. 2006 г., с който Ж. А. продава на Н. Б., В. Б., М. П., Г. П. процесния имот е нищожен и не е породил прехвърлително действие, то не е породил прехвърлително действие и следващия договор, сключен с н. а. № 25/2007 г., с който посочените по-горе физически лица продават на ЕТ “Еней-Ц. Н. 1/4 ид. ч. от процесния имот, както и договорът, сключен с н. а. № 191/2010 г., с който ЕТ “Еней-Ц. Н. продава на “Билтек” ЕООД 1/4 ид. ч. от имота.

Във връзка с евентуалния иск въззивния съд е приел, че договорите, сключени с н. а. № № 25/2007 г. и 191/2010 г., с които Ц. К. Н., като ЕТ “Еней –Ц. Н. , и впоследствие “Билтек” ЕООД придобиват последователно правото на собственост върху 1/4 идеална част от недвижимия имот, не са нищожни и са годно правно основание за придобиване на собственост. Приобретателят „Билтек“ ЕООД е бил добросъвестен към сключване на договора през 2010 г., тъй като не е знаел, че придобива от несобственик (искът за нищожност на договора, сключен с н. а. № 33/2006 г., по който и дружеството е било страна, е предявен 2011 г., а от значение е добросъвестността към сключване на придобивната сделка, като последващото узнаване, че прехвърлителят не е бил собственик е без значение при преценка на добросъвестността по чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС). Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС, “Билтек”ЕООД се явява добросъвестен владелец, който може да придобие правото на собственост по давност при непрекъснато владение след изтичането на пет години, т. е. срокът за придобиване на идеалната част от имота е изтекъл на 23.07.2015 г.

Прието е за установено, че “Билтек” ЕООД е владяло имота от 23. 07. 2010 г. до предявяване, по реда на чл. 225 ГПК, на иска за собственост срещу ищеца и ответника - 14. 04. 2021 г., и към 23. 07. 2015 г., с изтичане на срока по чл. 79, ал. 2 ЗС, е придобит по давност. Владението е било непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено. Върху имота е започнало осъществяване на строителни работи първоначално от ЕТ “Eней–Ц. Н. , а след 23. 07. 2010 г. същите са продължени от “Билтек” ЕООД. Ц. Х. и Ж. А. не са посещавали имота, нито са стопанисвали същия след 2007 г.. През 2007 г. къщата в имота, в която живеела Ж. А., е била съборена и са започнали са строителни работи, като към момента на разпита на свидетеля (10.03.2022 г.) са изкопани основи на сградата, осигурено водоснабдяване на имота. След започване на строителните работи Ж. А. и Ц. Х. не са посещавали имота, не са претендирали спиране на строителните дейности или освобождаване на имота. Тези обстоятелства са приети за установени въз основа на разпита на свидетелите Н. Б. и В. П., както и въз основа на писмените доказателства по делото: писмо от 06.10.2021 г. от Община - гр. Червен бряг бряг до РС-Червен бряг, от което е видно, че сградата в имота е била облагана с местни данъци и такси от 01.05.2007 г. до 31.12.2007 г. и след събарянето й е отпаднала от облог; писмо от 22.05.2015 г. на кмета на Община-Червен бряг, с което “Билтек” ЕООД, Н. Б., М. П.,”Л.-2002” ООД, “Билтек” АД и Ц. Х. са уведомени, че разрешението за строеж върху процесния имот № 9/25.02.2008 г., издадено на Н. Б., М. П. и ЕТ “Еней-Ц. Н. е загубило правното си действие на основание чл. 153, ал. 2 ЗУТ, поради което общината е спряла извършването на последващи строителни работи в имота; документи за платени данъци и такси от “Билтек” ЕООД; писмо от 06.10.2021 г. от Община - [населено място] бряг до РС - Червен бряг, установяващо подадена от дружеството декларация по чл. 17 (отм.) ЗМДТ вх. № 17.09.2010 г. за придобитата 1/4 идеална част от имота. С изтичане на петгодишен

Прието е, че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, тъй като в т. 3 от проекта за доклад съдът е указал какво следва да се докаже и от кого. Ответникът Ц. Х. не е изразил становище и не е имал възражения във връзка с проекта за доклад преди и по време на първото съдебното заседание, проведено на 11.12.2019 г., когато е приет окончателният доклад по делото от съда.

3. По предявения по реда на чл. 211, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК насрещен иск от ответника Ц. В. Х. срещу ищеца Ц. К. Н., за признаване за установено, че Ц. Х. е собственик на 1/4 ид. ч. от процесния имот на основание завещанието на Ж. А. от 06.03.2008 г.

Въззивният съд е приел неоснователност на насрещния иск, тъй като заявеното от ищеца придобивно основание е нищожно на основание чл. 42, б. “в” ЗН.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Какви са правомощията на въззивния съд, когато във въззивната жалба е наведено оплакване за непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд, както и при наведени доводи за липса на разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд в процеса. |При изрично позоваване на това във въззивната жалба въззивния съд следва ли да разпредели отново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила.

2. Допустимостта на положителния установителен иск обусловена ли е от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и определяща ли е тя за легитимацията на ищците в процеса.

3. Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност.

4. Следва ли съдът да задължи ищеца да конкретизира исковата си молба, с оглед на съдържащото се в нея противоречие и непълнота между обстоятелствената част и петитум и какви са правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба.

5. По какъв начин съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства и необходимо ли е да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, включително за липсата на доказателства относно периода на заявеното давностно владение.

6. Какви са обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в законова сила съдебно решение.

7. Нищожно ли е, на основание чл. 42, б.”в” ЗН, завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му. Може ли в такъв случай при тълкуване волята на завещателя да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа на безвъзмездност на завещателното разпорежданe. Може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой е завещаният имот съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото.

8. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивния акт да разгледа всички наведени от страната жалбоподател доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля последните, респективно ако не е сторил това решението постановено ли е при процесуални нарушения.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 123 от 22.01.2015 г. по гр. д.№ 137/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 209 от 04.11.2016 г. по гр. д.№ 1539/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 87 от 27.06.2019 г. по гр. д.№ 4808/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 17 от 05.02.2018 г. по гр. д.№ 1578/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 58 от 28.04.2015 г. по гр. д.№ 946/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. и др.; втори въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 84 от 08.07.2015 г. по гр. д.№ 5468/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр. д.№ 2154/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 153 от 15.03.2010г. по гр. д.№ 4632/2008 г. на ВКС, І г. о., трети въпрос – в противоречие с ППВС 6/1974 г., решение № 200 от 09.12.2016 г. по гр. д.№ 1546/2016 г. на ВКС, І г. о., четвърти въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 27 от 08.03.2010 г. по търг. д.№ 521/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 90 от 27.05.2011 г. по търг. д.№ 674/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 32 от 24.04.2012 г. по търг. д.№ 100/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 126 от 18.11.2014 г. по търг. д.№ 69/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., пети въпрос – в противоречие с решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д.№ 4216/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д.№ 4265/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д.№ 257/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и др., шести въпрос – в противоречие с Решение № 125 от 29.06.2020 г. по гр. д.№ 3976/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр. д.№ 2736/2017г. на ВКС, ІV г. о., седми въпрос – в противоречие с решение № 22 от 02.06.2017 г. по гр. д.№ 3786/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 117 от 10.11.2015г. по гр. д.№ 710/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 434 от 30.05.2012 г. по гр. д.№ 1122/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 855 от 11.12.2010 г. по гр. д.№ 1497/2009 г. на ВКС, І г. о. и др., осми въпрос – в противоречие с решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр. д.№ 3565/2018 г. на ВКС, І г. о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д.№ 1060/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д.№ 4604/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и др.

Въпрос № 1 от изложението не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.В точка 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че докладът по чл. 146 ГПК е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно. Ако във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая, окръжният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 146 ГПК, във връзка с което е изложил и мотиви в решението си, поради което и не е имал основание да предприема описаните по-горе действия по точка 2 от тълкувателното решение. Въззивният съд дължи предприемане на същите само ако прецени за основателно оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение на чл. 146 ГПК.

Въпрос № 4 от изложението е свързан с твърденията на касатора за нередовност на исковата молба на главно встъпилото лице “Билтек”ЕООД срещу ищеца и ответника в частта й касаеща евентуалния положителен установителен иск за собственост, основан на оригинерно придобивно основание. Въпросът не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не кореспондира с извършените от дружеството и обективирани по делото процесуални действия. Исковата молба на “Билтек”ЕООД съдържа изложение на фактически твърдения за реализиран в полза на дружеството придобивен способ по чл. 79 ЗЗД, като е посочен началният момент на установяване на владението, основанието за това и продължителността му. Така заявените правопораждащи факти са основанието на предявения иск и не е имало необходимост от прилагане на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Ищецът не е длъжен да знае с какво се характеризира недобросъвестното и добросъвестно владение, последиците от упражняването им и сроковете за придобивна давност. Правната квалификацията на владението като добросъвестно или недобросъвестно е въпрос на приложение на материалния закон и се извършва от съда въз основа на наведените факти. Твърдението, че владението е продължило повече от 10 години, не поражда неяснота относно заявеното евентуално придобивно основание и не дава основание за касационна проверка на дадената от съда квалификация на владението.

Въпроси № 2 и 6 от изложението са зададени твърде общо и теоретично, без да са конкретизирани с оглед обстоятелствата по настоящото дело и мотивите към обжалваното решение, поради което не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Същите са поставени във връзка с оплакването на касатора за недопустимост на положителния установителен иск за собственост, предявен от Ц. К. Н., като ЕТ “Еней-Ц. Н. , срещу Ц. В. Х., както и за недопустимост на положителния установителен иск за собственост и на иска по чл. 42, б. „в“ ЗН на третото главно встъпило лице „Билтек“ ЕООД срещу Ц. В. Х..

Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. К. Н., като ЕТ “Еней-Ц. Н. , срещу Ц. В. Х. положителен установителен иск за собственост, поради което не следва да се обсъжда допустимостта му.

Относно иска за собственост, предявен от „Билтек“ ЕООД следва да се посочи, че с оглед твърденията на дружеството, че е придобило собствеността върху процесния имот на заявените при условията на евентуалност две придобивни основания, както и оспорването на така претендираните права от ответника Ц. В. с твърдения, че той е собственик на спорния имот, за третото главно встъпило лице е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено по отношение на ответника правото си на собственост върху имота.

Относно иска по чл. 42, б. „в“ ЗН въззивният съд е приел, че правният интерес на “Билтек”ЕООД от предявяване на иска за прогласяване нищожност на саморъчното завещание произтича от твърдението, че дружеството е титуляр на право на собственост върху идеална част от поземления имот на основание договор за покупко-продажба, евентуално – на основание придобивна давност, което право се оспорва от ответника с твърдения, че същият е собственик на процесния имот на основание завещателното разпореждане, чиято действителност се оспорва с иска по чл. 42, б. „в“ ЗН. Приел е, че исковете по чл. 42 б. „в“ ЗН са установителни и за тях важи общият принцип на чл. 124 от ГПК, че ищец може да бъде всеки, който има правен интерес от това. В случая е налице правен интерес за ищеца да установи със сила на пресъдено нещо, в отношенията между него и ответника, нищожността на заявеното от ответника придобивно основание.

Въпрос № 3 от изложението не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице противоречие между изводите на съда с посоченото от касатора ППВС № 6/27.12.1974 г., точка ІІІ.9, в която се коментират правните основания за възникване на добросъвестно владение по чл. 70, ал.1 ЗС. Въззивният съд е приел, че в случая такова правно основание представлява договорът за покупко-продажба от 23.07.2010 г., на който се позовава “Билтек”ЕООД. Този договор не е нищожен, но не поражда вещнопрехвърлителен ефект, тъй като праводателят по същия не притежава правото, предмет на сделката. Установеното въз основа на този договор владение е добросъвестно, защото е получено на основание действителна сделка, при липса на знание от страна на дружеството, че купува имот от несобственик и при отчитане на обстоятелството, че релевантно за преценката за наличие на добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС е незнание на обстоятелството към сключване на сделката, а не в последващ момент. Тези изводи съответстват напълно на формираната по въпроса задължителна и незадължителна практика на ВКС.

Въпроси № 5 и № 8 от изложението не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касатора. Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, както и с уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е обсъдил всички правнорелевантни факти и установяващите ги доказателства, както и относимите възражения и доводи на страните. Мотивите към въззивното решение отразяват осъществена решаваща дейност на инстанция по съществото на спора, а не на контролноотменителна инстанция. Същите обективират изводи на въззивния съд, касаещи спора от фактическа и от правна страна. Оплакванията за допуснати нарушения при обсъждане и преценка на доказателствата, за несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, за незаконосъобразност на правните изводи представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и разглеждането им във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Въпрос № 7 от изложението не е единствено обуславящ изхода на спора, по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, по иска по чл. 42, б. „в“ ЗН. Въпросът е свързан с мотивите на въззивния съд, че поставените в завещанието условие и тежест - да се извърши застрояване и да се предостави за ползване на завещателката определена част от построеното, нарушават принципа на безвъзмездност на завещателното разпореждане, като последното е нищожно поради противоречие със закона. Освен тези решаващи съображения, въззивния съд е изложил и други аргументи за основателност на исковата претенция с правно основание чл.42 ЗН - че условието и тежестта са невъзможни, доколкото застрояването е следвало да бъде реализирано и правото на ползване учредено след приключване на съдебния спор за имота, към който момент Ж. А. вече не е била жива. Предвид гореизложеното, отговорът на поставения от касатора въпрос, сам по себе си, не бил довел до различен краен резултат по делото, респ. този въпрос не би могъл да се послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че изводът на съда, според който поставяне на условие или тежест, което да се изпълни от заветника преди откриване на наследството, за да породи действие завещанието след смъртта на завещателя, сочи на това, че то има възмезден характер, а такова завещателно разпореждане е нищожно на основание чл. 42, б.“в“, пр. 1 ЗН.

При този изход на делото жалбоподателят Ц. В. Х. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Билтек“ ЕООД сумата 3000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 503 от 25.11.2022 г. по в. гр. д.№ 698/2022 г. на Плевенския окръжен съд.

ОСЪЖДА Ц. В. Х., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Билтек“ ЕООД сумата 3000 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: