О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 941

гр.София, 20.12.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3603/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Д. Т. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.04.2016 г. по гр. д.№ 213/ 2016 г. С него частично е обезсилено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 21308/ 2010 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателя против С. о., район „И.”, искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ; чл. 224 ал. 1 КТ; чл. 225 ал. 3 КТ и чл. 226 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15-010/ 16.04.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект”; за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа за период 19.11.2001 г. – 07.04.2010 г. в размер 37 000 лв; за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за период 19.11.2001 г. – 19.04.2010 г. в размер 3 400 лв; и за заплащане на обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка от работодателя в размер 700 лв. Производството по предявените искове за заплащане на 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди за осъществена принуда посредством задържане на трудовата книжка и за заплащане на 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди за неосигурено от работодателя работно помещение, е прекратено.

Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато...