Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

София, 26.05. 2010г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева

гр. дело № 282 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. на о. чрез юрк. Славова срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 15. ХІІ.2008г. по гр. д № 1969/2008г., с което е оставено в сила решението на Варненския РС от 30.VІІ.2008г. по гр. д. № 6232/2007г., с което на основание чл. 203 ал. 3 и чл. 204 от ЗОВС МО е осъдено да заплати на Р. К. И. 3872.89лв., представляващи сбор от неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време за периода 01.VІІ.2004г. – 31.VІІІ.2006г., ведно със законна лихва, 984.40лв. мораторна лихва и 1000лв. разноски.

Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Изложени са съображения за предпоставките, предвидени в ЗОВСРБ отм. и актовете по приложението му, обуславящи наличието на извънреден труд на кадрови военнослужещи. Твърди се, че такъв труд ищецът не е положил и не са били налице извънредни обстоятелства, както и че при превишаване на служебното време при полагането на дежурства се дължи допълнително възнаграждение по чл. 226 от ЗОВС отм., Претенцията се основава на твърдения за нарушено право на почивки след положени дежурства. Нормативните актове не предвиждат парично обезщетяване за неползвани почивки, а некомпенсираните по този начин дежурства не обуславят наличието на извънреден труд....