Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

София, 17.05. 2010г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева

гр. дело № 29 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на „Г” ЕАДД гр. Р. и на “Р” АД гр. М. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 30.V.2008г. по гр. д № 658/2007г., с което частично е отменено решението на Маданския РС от 22. Х.2007г. по гр. д. № 175/2006г. и вместо него е постановено друго, с което дружествата са осъдени солидарно да заплатят на М. С. К. от гр. Х.. обезщетение за имуществени вреди вследствие на професионалното му заболяване от вибрационна болест, изразяващи се в разликата между между брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за длъжността “подземен миньор” и минималната работна захплата /МРЗ/, и 113.82лв. обезщетение за разходи за лекарства, и двете за периода 21.VІІІ.2003г. – 31.VІІ.2006г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.VІІІ.2003г. до окончателното изплащане, и е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните му части за разликите до пълните предявени размери, както и по претенциите за обезщетения за балнеолечение и за неполучена предпазна храна.

В касационната жалба на “Г” Е. са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение. Сочи се неоснователност на предявените искове, тъй като е установено, че през процесния период ищецът е имал нулева неработоспособност, обуславящо липса на предвидените в чл. 200 от КТ предпоставки за ангажиране...