разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр. дело N 1295/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. К. Д. и Г. К. С. чрез пълномощника им адв.Р. М. срещу решение № 1556/06.11.2014 г. по гр. д.№ 1697/2014 г. на Окръжен съд-Варна.

Ответникът по касационната жалба С. А. С. не взема становище по нея.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отменено решение № 1942/10.04.2014 г. по гр. д.№ 15492/2013 г. на Районен съд-Варна в частта, с която изпълнението му е разсрочено по реда на чл. 241 ГПК и вместо това е постановено отхвърляне на искането за разсрочване на изпълнението му, относно осъждането на ответниците-касатори в настоящото производство да заплатят солидарно на ищеца сумата 24 600 лв.,ведно със законната лихва от 21.10.2013 г. до окончателното й плащане.В осъдителната част същото не е обжалвано и е влязло в сила.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че главницата е присъдена на основание чл. 92 ЗЗД като дължима неустойка за пълно неизпълнение на сключен между страните на 23.08.20111 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В съдебно заседание касаторите са признали иска и решението е постановено при условията на чл. 237 ГПК.Същевременно са направили искане да се разсрочи 70% от вземането, като се издължи на равни вноски от по 1000 лв. с падеж всяко първо число от месеца, а 30% от него да се платят в срок до 01.06.2014 г. В мотивите е отразено, че е представена декларация...