РЕШЕНИЕ
№ 50127
гр. София 16.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 22.11.2023 (двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 2468 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 30 588/19.05.2022 година, подадена от „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място], срещу решение № 1107/13.05.2022 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 13 823/2021 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 20 163 136/26.07.2021 година на Софийския районен съд, ІІ-ра гражданска колегия, 68-ми състав, постановено по гр. д. № 59 574/2016 година в частта му, с която „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, да заплати на Л. Й. А. сумата от 30 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените му от влошаването през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година на здравословното му състояние, неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените от него физически болки и страдания от уврежданията му, получени при осъществената на 29.05.2012 година трудова заедно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2016 година до окончателното й плащане.
С касационната жалба на „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] се излагат доводи за това, че въззивното решение на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от А. срещу „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен изцяло или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба Л. Й. А. е подал отговор на същата с вх. № 40 404/27.06.2022 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.
„Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 18.05.2022 година, като подадената от нея против същото касационна жалба е с вх. № 30 588/19.05.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 50 305/07.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това прилага ли се разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ относно съпричиняването на вредоносния резултат при допусната груба небрежност при настъпване на трудовата злополука при предявен от пострадалия иск по чл. 200 от КТ за обезщетяване на ексцес на пострадалия, което е в причинна връзка с първоначалната трудова злополука и за това допустимо ли е във въззивното производство страната да иска събиране на доказателства-разпит на свидетел, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
По първия от посочените въпроси трябва да бъде взето предвид, че ексцес при непозволено увреждане, съответно трудова злополука е налице когато впоследствие настъпят нови вреди или съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не са съществували или не биха могли да бъдат взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение.
Същевременно съпричиняването по чл. 201, ал. 2 от КТ възлага на увреденото лице задължението да търпи негативните последици от него, изразяващи се в намаляване на обезщетението. Същото обаче не поражда субективни права за работодателя и не може да бъде релевирано от него чрез самостоятелен иск или чрез предявяване на насрещен такъв в случаите на предявен иск за обезщетение за вредите от трудовата злополука. Касае се за право, което може да бъде предявено само по пътя на възражението, като с оглед на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК съдът не е задължен да извършва служебна проверка за наличието на съпричиняване, което следва и от самата разпоредба на чл. 201, ал. 2 от КТ, където е посочено, че обезщетението може да бъде намалено, а не че се намалява задължително. С оглед на това, за да бъде въведено в предмета на производството, това възражение следва да бъде заявено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от трудова злополука, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства. Тези изводи могат да бъдат направени само след съвкупната преценка на всички установени по делото факти и обстоятелства, които са от значение за наличието или не на съпричиняване, както и на събраните във връзка с тях доказателства.
Съгласно т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 година при наличието на ексцес за увреденото лице възниква ново право на обезщетение за новите вреди, на само ако те се намират в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение тези вреди не са били взети предвид или съобразени. Следователно настъпването на ексцес от трудова злополука не поражда само по себе си право на обезщетение за вреди, ако не са налице останалите предпоставки за реализиране на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ. Поради това отговорността на работодателя за новите вреди е в рамките, в които той носи отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на злополуката. Допуснатото от работника съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ прекъсва причинната връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди, съответстващи на размера на съпричиняването, поради което работодателят не носи отговорност за тази част от същите. Касае се до действия на самия увреден, а не за вреди причинени от неколцина по смисъла на чл. 53 от ЗЗД, в който случай работодателят би носел пълната отговорност за вредите. Поради това в случаите на установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ на намаляване с размера на съпричиняването подлежат не само първоначалните вреди, но и последващите такива при ексцес. Наред с това е възможно работникът да е допринесъл за настъпването на ексцеса с последващи действия, които дават основание за намаляване на отговорността на работодателя по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ. В този случай обезщетението ще подлежи на намаляване не само с оглед първоначалното, но и с оглед последващото съпричиняване.
Когато се претендират вреди от ексцес, то на доказване подлежат новите вреди и дължимото се за тях обезщетение. В случаите, когато отношенията между страните по повод на първоначалните вреди са разрешени с влязло в сила решение, въпросът за наличието на основанието за реализиране на отговорността на работодателя и обема, в който той е задължен да обезщети вредите е разрешен със сила на присъдено нещо. Така ако в първоначалното исково производство не е направено възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ или същото е оставено без уважение, такова възражение не може да се прави в последващото производство за обезщетяване на вреди от ексцеса. Съответно когато възражението е било уважено то страните са обвързани от посочения в съдебното решение размер на съпричиняването и в производството по обезщетение на вредите от ексцеса. В двата случая работодателят може да прави възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ с действия на работника извършени впоследствие, които са допринесли за настъпването на новите вреди, извън действията по първоначалното съпричиняване. Различно е положението в случаите когато вредите от ексцеса се претендират без между страните да е налице предшестващо производство за обезщетение на първоначалните вреди от трудовата злополука. В тези случаи отношенията между страните или част от тях не са установени със сила на присъдено нещо, поради което работникът ще трябва да докаже не само новите вреди и дължимото се за тях обезщетение, но и всички предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя за същите. От своя страна работодателят може да прави всички възражения, които могат да доведат до отпадане или ограничаване на отговорността му, включително и това по чл. 201, ал. 2 от КТ, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, при самото реализиране на трудовата злополука, а не само за последващо такова свързано единствено с новите вреди. Касае се до възражение, а не до право, поради което същото не може да се погаси по давност.
По отношение на втория въпрос следва да се има предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, съгласно която във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. При наличието на твърдение във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение свързано с допускането на доказателствата и направено във връзка с това искане за събирането им във въззивното производство въззивният съд трябва да прецени дали е налице твърдяното процесуално нарушение и ако е така да допусне събирането на съответното доказателство. По допускането или отказът да се допусне доказателството въззивният съд се произнася с мотивирано определение, в което посочва въз основа на какво е формирал извода си.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:
В обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че с подадената от „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] въззивна жалба първоинстанционното решение на Софийския районен съд се обжалвало в осъдителната му част като се твърдяло, че същото било неправилно, незаконосъобразно, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че на обезщетение от ексцес от настъпилата през 2012 година трудова злополука подлежат не само установените с ЕР на ТЕЛК от 25.06.2020 година и съдебномедицинската експертиза с вещо лице д-р Г. от 2021 година прояви на влошаване на здравословното състояние на Л. Й. А., които били в причинна връзка с трудовата злополука, но и допълнителни заболявания, които били от общ характер и не били с установена причинна връзка с трудовата злополука. Първоинстанционният съд бил основал изводите си на медицински документи, предходни ЕР на ТЕЛК и епикризи, които не установявали причинност на ексцеса. Определеният размер на обезщетението бил необосновано висок. „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] твърдяло, че отговорността на работодателя следвало да бъде намалена, поради допусната груба небрежност на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, което възражение неправилно било отхвърлено от първоинстанционния съд. С въззивната си жалба дружеството искало първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част като се отхвърли изцяло предявения иск, като му се присъдели и разноски за двете инстанции. Л. Й. А. бил подал отговор на въззивната жалба, в който твърдял, че първоинстанционното решение в обжалваните му части било правилно, а жалбата като неоснователна следвало да се отхвърли. Пред въззивната инстанция не били събрани нови доказателства, а след преценка на доказателствата по делото съставът на Софийски градски съд, на основание чл. 272 от ГПК, препращал към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и те ставали част от мотивите на въззивната инстанция. Освен това въззивната инстанция намирала за необходимо да посочи, че в резултат от увреждания на Л. Й. А., получени при трудова злополука на 29.05.2012 година бил налице ексцес на неимуществените вреди, които са му били причинени. Чрез представените медицински документи и чрез приетите две заключения на съдебномедицинските експертизи били доказани травматичните увреждания на А., а именно политравма на гръдно-коремната област, счупване на ребра от V до X вляво и X и XI вдясно, травматичен шок и разкъсно-контузна рана в яблачната кост на лицето, осъществени в резултат от трудовата злополука на 29.05.2012 година, както и усложненията на психическото и физическото му състояние, настъпили през процесния период от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година, като резултат от първоначалните увреждания, изразяващи се в деформация на гръден кош, съпроводена със затруднения на дишането, неправилно зарастване на разместени счупвания на ребрата, притискане на сърцето, промяна на стойката, лесна уморяемост, задух, болки в гръбначния стълб и гръдната кост (според заключението по повторната съдебномедицинска експертиза, прието в заседанието на 25.06.2021 година). Доказана била причинната връзка между усложненията на здравословното състояние на Л. Й. А. и изброените неблагоприятни последици от него през процесния периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Общите заболявания на Л. Й. А. били преобладавали при определянето на трайно намалената му трудоспособност през юни 2020 година (последното решение на ТЕЛК). Констатираните през процесния период от 23.09.2014 година. до 10.10.2016 година оплаквания на А., свързани с увредата на гръбначния стълб и последиците от нея били в причинна връзка с травмите, получени от него при трудовата злополука от 2012 година. Причинната връзка между оплакванията на А., установени през 2014 година и през 201б година, касаещи болките в гръбначния стълб, от една страна, и травмите от трудовата злополука от 2012 година, от друга страна била изрично посочена в медицинските епикризи и останалите медицински документи, издавани през 2014 година, 2015 година и 2016 година, които не били отменени. Тази причинна връзка била обозначена в медицинските епикризи като: „състояние след травма на гръден кош и фрактури на множество ребра“ и „състояние след политравма“, които не били отменени с последващи решения на ТЕЛК. Чл. 52 от ЗЗД предпоставя правната възможност на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В случая следвало да бъде определена заместващата парична престация дължима от работодателя на работника като обезщетение за претърпени болки и страдания по повод настъпилия ексцес в резултат на претърпяната трудова злополука. За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди 30 000.00 лева първоинстанционният съд бил постановил, че здравословното състояние на Л. Й. А. през процесния период от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година, изразяващо се в деформация на гръден кош, съпроводена със затруднения на дишането, неправилно зарастване на разместени счупвания на ребрата, притискане на сърцето, промяна на стойката, лесна уморяемост, задух, болки в гръбначния стълб и гръдната кост, се било влошило. Събраните по делото доказателства установявали съществуването на претендираните вреди, техния вид, както и степента на неимуществените вреди. Размерът на обезщетението не бил необосновано висок. Предвид установената съдебна практика по сходни случаи за такива вреди обезщетението не било прекомерно. Размерът бил съобразен с принципа за справедливост, социалните и икономически фактори в страната. В конкретния случай не било налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от страна на Л. Й. А. за настъпване на усложненията в здравословното му състояние през процесния период от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Доводите на „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] касаели действията и бездействия на Л. Й. А. по време на трудовата злополука на 29.05.2012 година, които били неотносими към предмета на разглеждания иск, който бил за вредите, настъпили не непосредствено от трудовата злолопука, а по-късно-през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. По делото нямало доказателства Л. Й. А. да бил допринесъл за влошаване на здравословното си състояние, касаещо увредата на гръбначния стълб през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Поради тази причина нямало основание за намаляване на определеното обезщетение по чл. 200 от КТ.
Видно от данните по делото исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство по гр. д. № 59 574/2016 година по описа на Софийския районен съд, ІІ-ра гражданска колегия, 68-ми състав, е подадена 24.10.2016 година и се отнася до искане за обезщетение за вреди настъпили вследствие на реализирана на 29.05.2012 година трудова злополука. С оглед на това искът за обезщетение за първоначално настъпилите вреди от злополуката би бил погасен по давност съгласно правилото на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Затова самият ищец е посочил, че не претендира обезщетение за първоначално претърпените от него, вследствие на трудовата злополука, вреди, а такива от ексцес настъпил в периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Наред с това изрично е посочено, че между страните не е водено исково производство за обезщетение за първоначално претърпените вследствие на трудовата злополука вреди.
В отговора на исковата молба „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] е навело твърдения, че видно от представения по делото протокол № 13/21.06.2012 година на СУСО-НОИ за разследване на трудовата злополука от 29.05.2012 година, комисията била приела, че причината за същата е: „влизането на пострадалия във въртящия се карданов вал с вероятната цел да отстрани падналите бутилки под машината“. С оглед на това Л. Й. А. бил допринесъл за настъпването на трудовата злополука като бил допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Налице било съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, изразяващо се в допуснати груби нарушения на нормативните актове, а именно посоченото в т. Х от протокола нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ. Във връзка с това е направено искане за допускане на двама свидетели за установяването на механизма на трудовата злополука. Това искане е оставено без уважение от първоинстанционният съд, тъй като относно механизма на трудовата злополука били съставени удостоверителни документи от органите, притежаващи специална компетентност за това и тези документи не били оспорени. Впоследствие при постановяването на решението си първоинстанционният съд не е коментирал възражението на „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] по чл. 201, ал. 2 от КТ, като е посочил, че доводите касаят действия и бездействия на Л. Й. А. по време на трудовата злополука на 29.05.2012 година, но били неотносими към предмета на спора, който бил за вредите, настъпили непосредствено от трудовата злополука, а по-късно в периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. По делото нямало доказателства А. да бил допринесъл за влошаване на здравословното си състояние, касаещо увредата на гръбначния стълб през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година, поради което нямало основание за намаляване на определеното обезщетение.
Във въззивната си жалба „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] отново е навело доводи за допусната от Л. Й. А. груба небрежност при осъществяването на злополуката, като е посочено, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока са в нарушение на материалния закона, а също така и че в нарушение на съдопроизводствените правила са били отказани поисканите от дружеството свидетели. Направено е искане за допускането на един свидетел за установяване на механизма на настъпването на трудовата злополука и поведението на Л. Й. А.. Това искане е оставено без уважение от състава на Софийски градски съд, който е посочил, че намира, че първоинстанционният съд законосъобразно не е допуснал исканите от „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] свидетели. Същевременно в мотивите към обжалваното решение е посочено, че в конкретния случай не било налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от страна на Л. Й. А. за настъпване на усложненията в здравословното му състояние през процесния период от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Доводите на „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] касаели действията и бездействия на Л. Й. А. по време на трудовата злополука на 29.05.2012 година, които били неотносими към предмета на разглеждания иск, който бил за вредите, настъпили не непосредствено от трудовата злолопука, а по-късно-през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. По делото нямало доказателства Л. Й. А. да бил допринесъл за влошаване на здравословното си състояние, касаещо увредата на гръбначния стълб през периода от 23.09.2014 година до 10.10.2016 година. Поради тази причина нямало основание за намаляване на определеното обезщетение по чл. 200 от КТ.
От изложеното е видно, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са изследвали евентуалното наличие на съпричиняване на настъпилите вследствие на трудовата злополука вреди от Л. Й. А. поради допуснатата от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ груба небрежност при реализиране на самата злополука. Съдилищата по същество са се ограничили само до това да посочат, че нямало данни А. да бил допринесъл за настъпването на последващите вреди, за които се претендира обезщетение за ексцес. Очевидно е, че се касае за преценявано от съдилищата последващо съпричиняване, което не е във връзка с евентуалното съпричиняване на първоначалните вреди. Наред с това обаче по отношение на евентуалното съпричиняване на вредите от Л. Й. А., поради допуснато от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, при реализирането на трудовата злополука не е налице сила на пресъдено нещо, предвид липсата на предшестващо исково производство по отношение на първоначално претърпените вреди. Такава сила на пресъдено нещо не е налице и по отношение на цялостния механизъм на настъпването на трудовата злополука. Поради това в настоящето производство е трябвало да бъде установено реализирането на трудовата злополука в цялост, заедно с всички обстоятелства, които евентуално биха довели до ограничаване на отговорността на работодателя. Наличието на такива обстоятелство при реализирането на трудовата злополука намира отражение и за впоследствие настъпилите вреди при ексцес, тъй като за да се присъди обезщетение за тях те трябва да са в причинна връзка с увреждането и работодателят не може да носи отговорност за тях по начин, различен от този за първоначалните вреди. Поради това като са игнорирали доводите на „Кока-К. Х. Б. К. Б. АД [населено място] за допусната от Л. Й. А. груба небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ при реализиране на трудовата злополука на 29.05.2012 година, не са събрали доказателства в тази насока и не са изложили мотиви относно наличието или липсата на такава съдилищата по същество са допуснали съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неизясняването на спора от фактическа страна. Допуснатите нарушения са от такова естество, че не могат да бъдат коригирани в касационното производство, тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия.
Предвид изложеното така обжалваното решение на Софийски градски съд трябва да бъде отменено като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Тъй като в настоящето производство касационният съд не се произнася по съществото на спора, то той не следва да се произнася и по отговорността за направените в същото разноски. Последните следва да бъдат присъдени от въззивния съд при новото с оглед изхода на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1107/13.05.2022 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 13 823/2021 година като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.