Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 2455 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 5880 от 18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 8663/2021 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), първо отделение, 64-ти състав, е отменил по жалба на „Корона БГ 2020“ ЕООД, с [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С1192-0456530/11.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда“ 3, трафопост до бл. 316, стопанисван от „Корона БГ 2020“ ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, в частта му относно 12-дневния срок, като жалбата е отхвърлил в останалата част за 2-дневния срок, и в полза на НАП са присъдени разноски в размер на 100,00 лева.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от „Корона БГ 2020“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красна поляна, [улица], чрез процесуалния му представител адв. Д. М.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски съгласно представен списък.

Ответният по касационната жалба - началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт П. П., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АССГ е отменил по жалба на „Корона БГ 2020“ ЕООД, с [ЕИК], Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С1192-0456530/11.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда“ 3, трафопост до бл. 316, стопанисван от „Корона БГ 2020“ ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, в частта относно 12-дневния срок, като жалбата е отхвърлена в останалата й част за 2-дневния срок, и в полза на НАП са присъдени разноски в размер на 100,00 лева.

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС нарушение е безспорно установено, като при осъществена на 04.08.2021 г. в 12:14 ч. проверка на търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда“ 3, трафопост до бл. 316, стопанисван от „Корона БГ 2020“ ЕООД, е установено, че при извършена контролна покупка на 04.08.2021 г. на 1 бр. вафла на стойност 0,50 лева, не е издаден фискален касов бон от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „Датекс DP“ с ИН на ФУ DT576991, ИН на ФП 02576991 и потвърждение към приходната администрация с дата 10.07.2020 г. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0456530 от 04.08.2021 г. По делото е разпитан свидетел – С. В., работник - продавач при жалбоподателя, от обясненията на която съдът е заключил, че обстоятелствата, при които е извършена покупката, не променят факта на неиздаването на бележката, което търговецът е следвало да стори, без значение дали клиентът е искал или не. Нарушението, според съда, се установява по категоричен начин от събраните доказателства, в т. ч. и разпечатка от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за дата 04.08.2021 г., от която е видно, че сумата от 0,50 лв. не е отразена на фискалното устройство чрез издаване на фискален бон. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. 2. На следващо място е посочено, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, без да разполага с възможността да съобрази обстоятелствата, при които следва или не следва да я наложи. На преценката на органа е оставена единствено продължителността на срока на наложената ПАМ, който съдът в конкретния случай е намерил за несъразмерно дълъг. Според съда мотивите досежно продължителността на срока са бланкетни, не се основават на конкретни факти и не са съотнесени към случая и конкретното нарушение, като липсва яснота защо именно наложеният 14-дневен срок би постигнал целите на наложената принуда. Първоинстанционният съд е посочил, че единствено оценъчната квалификация, а именно - „лошите практики в обекта“ не може да бъде обосновка за постигане на целите на налагане на ПАМ за 14 дни в процесния обект. 3. Предвид изложеното решаващият съд е приел, че срокът на мярката следва да бъде намален от 14 на 2 дни. Прието е, че 2-дневният срок е достатъчен за предприемане на съответните действия по организиране отчитането, което в процесния случай представлява обучение на персонала за своевременно издаване на касови бележки. Според съда с определянето на по-голям срок би се стигнало до несправедливо, несъразмерно вмешателство в правната сфера на жалбоподателя, както и до несъответствие с целите, за които е наложена ПАМ.

Направен е краен извод за частична незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради което същата е отменена в частта относно 12-дневния срок, а жалбата на дружеството е отхвърлена в останалата част за 2-дневния срок.

Решението на Административен съд – София град в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи, че липсват мотиви относно срока на налагане на мярката, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна и в определения от административния съд 2-дневен срок, тъй като е постановена в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Макар и в отменителната част решението на административния съд да е влязло в законна сила като необжалвано, следва да бъде посочено, че възприетият от съда подход за отмяна на заповедта в частта за срока е в противоречие със закона и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителната административна мярка е за срок до 30 дни, като определянето на срока е правомощие на административния орган. Предвид разпоредбите на чл. 83, ал. 2 АПК, чл. 129, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 АПК, административният съд няма правомощия да извършва контрол върху целесъобразността на акта, т. е. върху срока, за който се налага мярката. Заповедта може да бъде отменена поради нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК, в това число когато срокът е несъразмерен на нарушението, но не съществува законова възможност този срок да бъде изменян от съда.

Що се касае до потвърдената част от заповедта за налагане на ПАМ, следва да бъде посочено следното:

Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че дружеството не е издало фискален бон за извършена продажба на стока – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед в частта за срок от два дни е правомерна и в съответствие със закона.

Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е обоснован на фактите и доказателствата по делото и при правилно тълкуване на материалния закон.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай приходната администрация е установила, че от „Корона БГ 2020“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на услуга, чрез издаване на касова бележка от въведено и регистрирано фискално устройство.

Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т. ч. разпечатка от КЛЕН за дата 04.08.2021 г., от която е видно, че сумата от 0,50 лв. не е отразена на фискалното устройство чрез издаване на фискален бон, опис на паричните средства в касата, дневен Х отчет, както и от подписания без възражения от присъстващия по време на проверката управител на дружеството ПИП сер. АА № 0456530 от 04.08.2021 г. По силата на чл. 50, ал. 1 ДОПК същият съставлява годно доказателство за установените факти и обстоятелства. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.

Правилно е преценено, на следващо място, че 2-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответства на тежестта на нарушението и последиците от същото, като е съобразено и обстоятелството, че създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Продължителността на срока се обосновава и с установената фактическа обстановка и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред, като мотивите му в тази посока се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.

В заключение следва да бъде посочено, че макар и неправилно първоинстанционният съд да е намалил срока на наложената мярка на от 14 на 2 дни, то последният съответства на допуснатото нарушение, като в този смисъл оплакването за нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК, се явява неоснователно.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от два дни и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса дружеството - касатор следва да бъде осъдено да заплати Националната агенция по приходите – гр. София в качеството му на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5880 от 18.10.2021 г. на Административен съд – София град първо отделение, 64-ти състав, постановено по адм. дело № 8663/2021 г.

ОСЪЖДА „Корона БГ 2020“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красна поляна, [улица], да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100, 00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ