Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 2465 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Р. като изпълняващ длъжността директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП съгласно заповед № 780/20.12.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за съвместяване на посочената длъжност срещу решение № 145/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1687/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на М. А. е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р 16001618005389 091 001/10.03.2021 г., издаден от Г. Ч. - началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив - възложил ревизията и Й. И. - главен инспектор по приходител и ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 293/28.05.2021 г. на директора на посочената дирекция в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 246,98 лв. и лихви 1 601,13 лв.; за 2016 г. в размер на 131 655,72 лв. и лихви 51 569,28 лв. и за 2017 г. в размер на 70 741,01 лв. и лихви 20 536,19 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че с оглед представената по делото молба с вх. № 14892/30.08.2021 г. на заповед № ЗЦУ ОПР 20/28.05.2018 г. (допусната е грешка от съда при изписване номера на заповед № ЗЦУ - -000 -20/28.05.2018 г. вместо № ЗЦУ ОПР 20/28.05.2018 г.) на изпълнителния директор на НАП, с която заместник изпълнителния директор на НАП П. Д. на основание чл. 10, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) е оправомощен да възлага организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на ДОПК съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП относно необходимостта ревизионното производство да бъде проведено от лица, извън служителите на компетентната дирекция. В тази връзка касаторът се позовава на чл. 7, ал.1 и чл. 8, ал.1, т.1 ДОП за компетентността на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на ревизираното лице. Според касационния жалбоподател необходимостта от участието на органи по приходите от други териториални дирекции в конкретния случай се основана на постановление от Специализирана прокуратура, в което е посочено, че ревизиите на М. А. да бъдат от различни екипи от служители на НАП, като в първото писмо на заместник изпълнителния директор от 31.08.2018 г. и от 03.10.2018 г. е посочено, че в ревизиращият екип на Арабаджиева да бъдат включени служители от ТД на НАП гр. Бургас Д. З. ръководител на ревизията и Д. С. главен инспектор по приходите, како и служители от ТД на НАП гр. София Й. И. главен инспектор по приходите и П. Б. главен инспектор по приходите. С трето писмо от 30.05.2019 г. се сочи от касатора, че за ръководител на ревизията е определена Й. Н., като се обяснява, че тази промяна се налага поради продължителен отпуск по болест на Д. З.. За доказване компетентността на извършилите ревизията касационният жалбоподател твърди, че по делото са представени заповеди № РД 03 1855/18.12.2020 г. и № РД 03 1856/18.12.2020 г. за командироването на Й. И. на 10.03.2021 г. и 23.12.2020 г. до гр. Пловдив и обратно за подписване и издаване на ревизионния доклад; заповед № 2742/08.10.2018 г., с която Д. С. е командироват на 09.10.2018 г. до гр. София за участие в работна група в ЦУ на НАП по повод извършването на ревизията на Арабаджиева и заповед № 2745/15.12.2020 г., с която същият служител е командирован на 23.12.2020 г. до гр. Пловдив за подписване и връчване на ревизираното лице на ревизионния доклад. С оглед посоченото касационният жалбоподател счита, че ревизията е извършена при спазване изискванията на закона в случаите, когато ревизиращият екип е съставен от служители на дирекции, различни от териториалната дирекция по постоянния адрес на физическото лице. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 5 323,50 лв. за всяка съдебна инстанция и направените разноски за държавна такса в размер на 1 700 лв. Прави се възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата по жалбата. По делото е депозирано писмено становище от юриск. Г. К. с кратки писмени бележки.

Ответницата по касационната жалба М. А. с адрес за кореспонденция в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Ц. П. моли да се остави без уважение касационната жалба и да се остави в сила като правилно първоинстанционното решение, тъй като същото е постановено при съобразяване на фактическата ситуация по делото и в съответствие със ЗНАП и ДОПК, както и с актуалната практика на Върховния административен съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да обяви за нищожен посоченият по горе ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се констатирало, че макар видно от приетите по делото заповеди за командироване на държавните служители съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл.) и то се извършва от органа по назначаването, който е изпълнителният директор на НАП. Съдът се е позовал и на чл. 6, ал. 3 от същия закон, в който е предвидена възможност органът по назначаване да възложи своите правомощия или на част от тях по служебното правоотношение с лица от администрацията (с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5) на ръководителите на териториалните звена или поделения, но доказателства за упражняването на това правомощия съдът е приел, че не са представени. В тази връзка съдът е направил извод и за липса на надлежно командироване на Й. И. главен инспектор по приходите в дирекция Контрол, сектор Ревизии при ТД на НАП гр. София и ръководител на ревизията на 23.12.2020 г. и на 1.03.2021 г. (датите на издаване на процесните ревизионен доклад и ревизионен акт), на П. Б. главен инспектор по приходите в същата дирекция и Д. С. главен инспектор по приходите в дирекция Контрол, сектор Ревизии при ТД на НАП гр. Бургас на 23.12.2020 г. Съдът е изложил мотиви, че по силата на чл. 7, ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от органите по приходите от компетентната ТД на НАП, като в процесния случай това е тази по постоянния адрес на ревизираното лице съгласно чл. 8, ал.1, т. 1 ДОПК ТД на НАП гр. Пловдив. В обжалваното решение е посочено също така, че ревизионният акт е издаден от ръководител ревизия от ТД на НАП гр. София, за когото по делото не е доказано надлежно командироване в ТД на НАП гр. Пловдив съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Изводите на съда са, че липсата на териториална компетентност на един от органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК представлява особено съществен порок по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, който има за последица нищожност на ревизионния акт. В този смисъл е цитирана и съдебната практика на ВАС с посочване на адм. дела № 4317/2021 г., №3212/2021 г., № 2837/2021 г., № 5/2021 г., № 8692/20202 г., № 11773/2020 г., № 9339/2019 г., № 5670/2019 г.№ 2537/2018 г., № 12352/2017 г. на ВАС ,Първо и Осмо отделение.При така изложеното първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт, издаден на М. А. за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Обжалваното решение е правилно постановено.

Първоинстанционният съд подробно е описал и е извършил задълбочена и правилна преценка на доказателствата по делото относно възлагането на ревизията на М. А..

Законодателят в разпоредбата на чл. чл. 7, ал.1, т.1 ДОПК е регламентирал, че актовете по този кодекс (има се предвид и ревизионен акт) се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. Уточнено в чл. 8, ал.1, т.1 ДОПК, че това е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическото лице, каквото е ревизираното лице М. А.. Правилно съдът е установил и не е спорно по делото, че постоянният адрес на посоченото лице е в гр. Пловдив, като преценката за това е към момента на започване на ревизионното производство със заповед № Р 16001618005389 020 001/05.09.2018 г. за възлагане на ревизия от Г. Ч. началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП гр. Пловдив. Издадени са неколкократно заповеди за изменение на ревизията относно срока и относно лицата, които ще сформират ревизиращия екип. Първоначално със цитираната заповед за възлагане на ревизията, са определени да я извършат лицата Д. З. главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас за ръководител и Д. С. главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас. Впоследствие, както правилно е отчел и решаващият съд с изменителни заповеди е променян срока на ревизията, а също и съставът на ревизиращия екип, като към определения вече екип са добавени и имената на още две лица Й. Н. и П. Б. и двете от ТД на НАП гр. София заедно с Д. С. от ТД на НАП гр. Бургас, но без Д. З.. След извършване на ревизията ревизионният акт е издаден от Г. Ч. като ръководител и възложител на ревизията от ТД на НАП гр. Пловдив и Й. Н. от ТД на НАП гр. София.

Обосновани са изводите на първостепенния съд, че е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 8 ЗНАП преди изменението, в сила от 01.01.2021 г. В тази връзка неоснователно е становището, изразено от касационния жалбоподател, че след като ревизионният акт е издаден на 10.03.2021 г., то изменението е относимо и за процесния случай, поради което приложима е новата ал. 9 на чл. 10 ЗНАП. Това не е така, тъй като командироването на служители от ТД на НАП гр. София и ТД на НАП гр. Бургас не е извършено за целия период на ревизията, а за един или два дни. Освен това е допуснато в хода на ревизията и нарушение при прилагането на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, която предвижда при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Касаторът твърди, че е спазена посочената разпоредба, докато първоинстанционният съд правилно е приел, че е допуснато нарушение и това се възприема изцяло и от настоящия касационен състав. Твърдението в касационната жалба, че заместник изпълнителния директор е бил оправомощен по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, е неоснователно. Представената с молба, вх. № 14892/30.08.2021 г. заповед № ЗЦУ ОПР 20/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която са възложени правомощия на заместника му е за изпълнение по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗНАП, но не и по ал. 8 на същата правна норма. Това означава, че заместник изпълнителният директор не е притежавал правомощия да нареди служители от ТД на НАП в гр. София и гр. Бургас да преминат в ТД на НАП гр. Пловдив за извършване ревизията на М. А., а само за извършване на организационни действия по т. 1 18 на ал. 1 и ал. 2 за това кои са лицата, на които изпълнителният директор на НАП може да им възложи част от правомощията за дейностите по ал. 1 на същата разпоредба. В този смисъл не може да се приеме, че със заповед № ЗЦУ ОПР 20/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е оправомощен заместник изпълнителния директор на агенцията да нареди на служители от една териториална дирекция да преминат в друга и вследствие на това съответният териториален директор да ги командирова съгласно реда и условията по Кодекса на труда. Наред с това и дори да е била изпълнена разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП правилно съдът е приел, че са налице множество доказателства, удостоверяващи извършени от посочените служители процесуални действия извън датите, на които са командировани в гр. Пловдив, което също представлява нарушение. В този смисъл като е приел решаващият съд, че липсва териториална компетентност на част от органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК, правилно е прието, че е налице особено съществено нарушение, който порок води до нищожност на ревизионния акт. В същия смисъл е и съдебната практика на ВАС, Първо и Осмо отделение, цитирана в обжалваното решение и в писмените бележки на процесуалния представител на ответника по касация.

С оглед изложеното по горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане на ответницата по касационната жалба, на същата следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 6 324 лв. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед материалния интерес по делото адвокатското възнаграждение от 6 324 лв. не е прекомерно, а е под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1687/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на М. А. с адрес за кореспонденция в гр. София направените разноски за касационната инстанция в размер на 6 324 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА