Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат П. С. – А. и адвокат Е. А., в качеството им на особени представители на М. А. И., против Решение № 680 от 09.11. 2021г. по в. т. д. № 682/2021 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено Решение № 903798/08.09.2020 г. по гр. д. № 29/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с която М. А. И. е осъден да заплати на „М. Б“ ЕАД сумата от 30 000 лв. – главница, начислена законна лихва в размер на 4 142, 48 лв. за периода 26.03.2016 г. до 03.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба – 22.09.2019 г. до изплащане на вземането.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на въззивното решение, поради което се претендира отмяната му.

Допускането на касационното обжалване основава на предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Сочи, че Апелативен съд – София не е изложил правни изводи въз основа на кои събрани в хода на делото доказателства установява, че сумата по процесния договор за овърдрафт е усвоена от М. И. като ФЛ или ЕТ, като в тази връзка не е взел предвид и не се е произнесъл по своевременно направените възражения от въззивника. Твърди, че от представения към исковата молба договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ № 2923/11.12.2006г. не се установява номер на разплащателната сметка, по която кредитополучателят ЕТ “М. И. - К. Е“ е следвало да получи отпуснатата сума, съгласно посочения договор. Излагат се също така доводи, че не са представени доказателства за заплатена от кредитополучателя в полза на банката такса за одобрение в размер на 1% върху размера на кредита при неговото усвояване, от което следва, че ЕТ “М. И. - К. Е“ не е получил/усвоил посочената в чл. 1 от договора сума, а единствените мотиви с които съдът е потвърдил решението на първата инстанция по отношение на претенцията за главница са основани на заключението на ССЕ, без да направи анализ на доказателствения материал по делото и да изложи изводи в тази насока, включително и такива, касаещи основателността на възраженията на въззивника.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът „М. Б“ ЕАД депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По единствения с оглед наведения касационен довод спорен въпрос за доказаност на твърдението на ищеца за усвояване на сумата по отпуснатия кредит, съставът на въззивния съд е приел, че „Българска пощенска банка“ АД и ЕТ „М. И. - К. Е“ са били обвързани от валидна облигационна връзка, основана на сключения помежду им договор за банков кредит „Б. О“ № 2923 от 11. 12.2006г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя овърдрафтен кредит за срок от 240 месеца в размер на 30 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви. Констатирано е, че в договора не е посочена разплащателната сметка, по която е предоставен кредитът. След кредитиране на прието в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въззивният съд е приел за установено по делото обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на кредитополучателя в срок и изцяло сумата по кредита, като част от нея – в размер на 300 лв. е получена на каса, а останалата част от сумата е преведена по нарочна банкова сметка с IBAN [банкова сметка] с титуляр ЕТ „М. И. - К. Е“, с оглед на което са счетени за несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба за неустановеност на релевантния за предмета на спора факт на получаване от кредитополучателя на предоставените му парични средства, съобразно уговореното в договора. Като несъстоятелни са определени от въззивната инстанция и доводите на жалбоподателя за липсата на доказателства относно възникването на договорното обезпечение - запис на заповед, чието издаване било условие за отпускане на кредита и липсата му сочело на преустановяване на договорната връзка между страните. Изложени са съображения, че подобен извод не може да се направи от текста на чл. 9 от договора, доколкото в същия липсва такова условие, а право на изправната по договора страна е да избере пътя на защита на интересите си - чрез реализиране правата си на изправен кредитор по облигационната връзка или като поемател по запис на заповед.

На базата на събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора за погасяване на кредита, доколкото липсват доказателства да е осигурил средства по специално откритата за усвояване на кредита сметка, така че банката да може да погасява възникналите задължения за главница и лихви. Липсват касационни доводи срещу решаващите изводи на съда досежно размера на претенциите и изложените съображения по възраженията за погасителна давност на претендираните вземания.

Настоящият състав на ВКС намира, че не се установява соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.

Решението не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото соченото основание е обосновано с оплакване за неправилна от страна на съда преценка на факти по делото и тълкуване на договорните клаузи. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Извод за наличие на очевидна неправилност би могъл да бъде направен само при положение, че тя е обективно и явно установима непосредствено от прочита на решението - например, когато е видно, че въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. В случая не може да бъде направен извод някоя от примерно изброените или подобни на тях хипотези да е осъществена по отношение на обжалваното решение. Искът е разгледан от въззивния съд на заявеното от ищеца правно основание, като основателността му е преценена спрямо нормата на чл. 430 ТЗ, като несъгласието с приетото за установено усвояване на сумата по договора за кредит е по правилността на атакуваното решение, извод, за която може да се направи след извършване преценка на доказателствата, обусловили решаващите му правни изводи, което изключва приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото, в полза на „М. Б“ ЕАД следва да се присъдят претендираните разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 680 от 09.11. 2021г. по в. т.д. № 682/2021г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА М. А. И., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], вх. А, ет. 7, ап. 20 да заплати на „М. Б“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.