Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2496 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Ж., срещу Решение № 2016/17.12.2021 г., постановено по адм. д. № 2153/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 020422101926200/27.05.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 107/11.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в резултат на установените факти и обстоятелства, за А. К. е възникнало основание за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС на 14.04.2021 г., във връзка с което е следвало да бъде подадено заявление за регистрация до 21.04.2021 г. Намира, че облагаемият оборот, вследствие на който лицето подлежи на задължителна регистрация по ЗДДВС, е реализиран в периода от 01.03.2021 г. до 14.04.2021 г. чрез извършването на продажба на недвижим имот с НА № 447 от 14.04.2021 г. Намира, че дейността по продажбите на недвижими имоти е извършвана редовно и по занятие, което е видно от приложената по делото справка от Имотния регистър при Агенцията по вписване. Счита, че извършената от лицето продажби на недвижими имоти се субсумират в хипотезата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, тъй като дейността се извършва редовно и има характер на експлоатация на материално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В тези насоки излага подбровни аргумент в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения акт за регистрация по ЗДДС, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство.

Ответникът по касационната жалба – А. К. от гр. Бургас, лично и чрез процесуален представител в о. с.з. и с писмена защита оспорва основателността й. Претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е законосъобразността на Акт за регистрация по ЗДДС № 020422101926200/27.05.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 107/11.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

С. З. за регистрация по ЗДДС с вх. № 023912101791566 от 13.05.2021 г. А. К. е поискал да бъде регистриран по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС поради формиране на облагаем оборот в размер на 192 621, 66 лв. към датата на подаване на заявлението.

Във връзка с подаденото заявление е разпоредено с Резолюция № 022692101795886 от 13.05.2021 г. на Началник сектор „Регистрация“ при ТД на НАП-Бургас да се извърши проверка относно наличието на основания за регистрация по ЗДДС.

До Киров е отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № 023912101791566 от 13.05.2021г., в отговор на което са представени : извлечения от банкови сметки за 2020 г. и 2021 г., нотариални актове за продажба на недвижими имоти, справки за липса на обекти, стопанисвани от лицето, липса на дълготрайни активи, на назначени лица по трудов договор и липса на сключен договор за счетоводно обслужване. Уточнени са начинът на разплащане с клиенти, номерата на банковите сметки, както и наемателите на помещения –„МЦ Ойромед“ ООД и „Еврофарм“ ЕООД. Като основна дейност лицето посочва отдаване под наем на недвижими имоти.

След анализ на представените доказателства, приходният орган е издал оспорения акт за регистрация по ЗДДС № 020422101926200/27.05.2021г., съгласно който, за последните 12 месеца преди текущия от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е реализиран оборот в размер на 192 621,66 лв. от продажба на два недвижими имота-апартамент-студио 15 и апартамент-студио 16 /находящи се в сграда в гр. Созопол, местност Мисаря, блок 1/ и приходи от наеми в размер на 7 393,96 лв. Продадените недвижими имоти са въведени в експлоатация от 09.08.2016г. съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 55 от 09.08.2016 г., издадено от О. С. Установено е още, че за периода от 01.03.2021 г. до 14.04.2021 г. /за период не по-дълъг от два последователни месеца/ е реализиран оборот от 71 311, 85лв., включващ авансово плащане в размер на 4 211, 85 лв. на 02.03.2021 г. и заплащане на продажната цена на имот в размер на 67 100 лв. на 14.04.2021 г. Поради това е прието, че на 14.04.2021г. е възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС и лицето е следвало да подаде заявление за регистрация до 21.04.2021 г.

С Решение № 107/11.08.2021 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП е потвърдил оспорения акт за регистрация по ЗДДС.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за регистрация на дружеството по ЗДДС е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Съобразил е, че между страните са безспорни релевантните факти, като спорът са концентрира върху въпросите представляват ли процесните продажби освободени доставки по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и дали имотите, продадени през месец април 2021г. са „дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето“, за да е осъществен фактическия състав на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС.

По аргумент за противното от чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че доставката на сгради или на части от тях, които имат характеристиката на "нови сгради", е облагаема доставка. Според §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, който легално дефинира понятието нови сгради, същите следва към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, да са с етап на завършеност "груб строеж" или за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, да не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Тъй като в случая не е спорно, че продадените имоти са въведени в експлоатация от 09.08.2016 г. съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 55 от 09.08.2016 г., издадено от О. С. то към 02.03.2021 г. и 14.04.2021 г. не са изтекли 60 месеца от датата на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Поради това решаващият състав е достигнал до извода, че процесните недвижими имоти представляват „нова сграда“ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗДДС и техните продажби са облагаеми доставки.

Първоинстанционният съд е изложил конкретни мотиви относно неприложимостта на чл. 96, ал. 3 ЗДДС, в резултат на което е приел, че определяща за разрешаването на спора е преценката доколко продажбата на недвижими имоти е дейност, която лицето осъществява „редовно или по занятие срещу възнаграждение“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. В тази връзка той е съобразил, че по партидата на лицето в Имотния регистър има множество вписвания, но в значителната си част те не касаят продажби на недвижими имоти. Преценил е още, че сочените от приходния орган сделки не са „извършвани редовно или по занятие“, тъй като през 2019 г. е осъществена една продажба, през 2018 г. - също една на съсобствен имот, а през 2015 г. - една на наследствен имот. Позовавайки се на практиката на ВАС, решаващият състав е приел, че лицето не е осъществявало търговска дейност по занятие с цел реализиране на печалба в свой частен интерес. Независимо, че отчуждените през месец април имоти са закупени с цел продажба и въпреки краткия срок, през който са били в патримониума на жалбоподателя, същите са придобити от него с цел удовлетворяване на вземане, по което е бил кредитор. Ето защо съдът е достигнал до крайното заключение, че оспореният Акт за регистрация по ЗДДС е незаконосъобразен, поради което на основание чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменен.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в приложимата по време редакция/, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Според изречение второ, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая спорът между страните се свежда до въпроса получената от лицето цена на продадения недвижим имот представлява ли облагаем оборот от извършената облагаема доставка. Именно тази преценка обуславя отговора дали на 14.04.2021г. е възникнало основание за задължителна регистрация на оспорващия по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС.

В тази връзка несподилими са доводите на касатора, аргументиращи тезата, че дейността на лицето по продажбата на недвижими имоти, следва да се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. Визираната норма сочи, че такава е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В Решението по съединени дела С-180/10 и 181/10 СЕС разяснява, че "понятието данъчнозадължено лице се определя във връзка с понятието за икономическа дейност. Уточнява още, че обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност /т. 36/. Определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка, чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Като такива действия СЕС сочи благоустройствени мероприятия в имота и използването на изпитани средства за пускане на пазара и подчертава, че те не се вписват в действията по управление на лично имущество.

Съгласно разбирането на СЕС, понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, параграф 1 от Директивата за ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11), но въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически и трябва да се преценява от националните юрисдикции с оглед на всички данни по случая (т. 33 от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело С-230/94).

Именно в този аспект обосновано първоинстанционният съд е приел, че релевантен е и броят на извършените от лицето продажби, за да се определи дейността, свързана с тях, като независима икономическа дейност. Тази квалификация според приходните органи се налага поради краткия времеви интервал между придобиването на двата процесни имота и тяхната продажба, но това обстоятелство не е основание да се приеме, че тази дейност е извършвана от лицето редовно и по занятие. До същия извод водят и установените факти относно извършените от него разпоредителни сделки през периода 2015г. - 2019г., осъществени при обикновено упражняване на правото на собственост. Тяхното осъществяване не е последователна и предварително организирана дейност, която да отговаря на критериите за независима икономическа такава, а е във връзка с получаване на еднократен доход без да се предприети активни действия за тях, чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Опитът за извършване на продажбите чрез брокер на недвижими имоти не е средство, което се използва само от търговец или доставчик на услуги, поради което не променя извода, че осъществената от оспорващия дейност по продажбата им не е системна и не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. В този смисъл са решение № 6149/09.05.2014 г. по адм. д. № 10641/13 г., Решение № 3180/06.03.2014 г., по адм. д. № 9832/13 г. по описа на ВАС, осмо отделение, Решение № 12956/08.10.2013 г. по адм. д. № 1675/13 г., по описа на ВАС първо отделение. и др.

Като е достигнал до същия краен извод и е отменил като материално незаконосъобразен оспорения акт за регистрация, АС - Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 лв. заплатена адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2016/17.12.2021 г., постановено по адм. д. № 2153/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА НАП да заплати на А. К. от гр. Бургас сумата от 500 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА