Р Е Ш Е

Н И Е

№ 351

София, 01 октомври 2009

г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН

КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно

заседание на седемнадесети септември 2009 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. Р.

ЧЛЕНОВЕ:

К. Х.

П. П.

при секретаря. ...........Л.

ГАВРИЛОВА........................ и в присъствието

на прокурора от ВКП. ........Я. ГЕБОВ..............., като изслуша докладваното

от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 346/2009 г., за да се произнесе, взе

предвид следното:

Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Н. К. срещу въззивно решение № 91, постановено на 24.04. 2009 г. от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 8/2008 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.

С първоинстанционна присъда №199, постановена от Хасковския окръжен съд на 03.11.2008 г. по НОХД № 169/ 2006 г., подс. Г. К. e бил признат за виновен за това, че на 13.07.2005 г. гр. Х. умишлено умъртвил С. Г. Д., поради което и на основание чл. чл. 115 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 16 години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието и е бил приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимия. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданската ищца Т. В. П. сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилно направения извод на съда за наличие на престъпление при липсата на доказателства за това. Твърди се и наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК предвид допуснатото съществено процесуално нарушение осъдителните изводи на съдебните инстанции да почиват само върху самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на един свидетел, които били опровергани. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което К. да бъде оправдан. В допълнение към касационната жалба се изтъкват доводи за липса на достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи несъмнен извод за авторството на подсъдимия – липса на кръв по дрехите му, липса на оръжието на престъплението, неустановяване с категоричност на датата на деянието, неизясняване на въпроса дали пострадалият не е бил биологичен син на подсъдимия, както и неразследване на версията Д. да е бил убит заради неизплатени дългове на неговата майка. Предвид на това се прави алтернативно искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Пред касационната инстанция защитата на подс. К. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху недоказаността на авторството на деянието и неизясненост на делото от фактическа страна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции и счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено. Намира, че по същество доводите на защитата касаят твърдение за необоснованост на въззивното решение, което не е касационно основание.

В. К. С, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Жалбата е неоснователна.

1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон:

Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл. 115 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 115 от НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. К. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпление. Твърдението за недостатъчност на доказателствата, на които почива осъдителният извод на въззивният съд, по своето естество сочи на необоснованост на въззивния акт, което не попада сред касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК. Въпреки това, ВКС намира, че аргументирано въззивният съд е приел, че освен кредитираните от него обяснения на подсъдимия, дадени на досъдебното производство пред съдия, при безупречно проведена процедура по чл. 210 ал. 3 от НПК отм., е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Караджов. Безспорен остава изводът за това, че смъртта на пострадалия по медицински данни е настъпила в интервал от време, в който попада и датата 13.07.2005 г., която пък от гласните доказателствени източници е установено, че е последната, на която пострадалият е бил забелязан в компанията на подсъдимия и то в късните часове на място, близко до мястото на престъплението. становеното от съдилищата по фактите, че подсъдимият не е спазил уговорката със св. М да се придвижи до Р. гимназия в града, откъдето да бъде превозен с пострадалия, като е отказал таксиметровата услуга, е несъвместимо с дадените обяснения на подсъдимия, че се е разделил с пострадалия именно около тази гимназия поради факта, че св. М не се е появил на уговорената среща. Не са в подкрепа на доводите на защитата за липса на доказателства за авторството на престъплението и установените по безспорен начин факти, демонстриращи последващото поведение на подсъдимия, който незабавно е предприел действия по отчуждаването на мобилния телефон на Д., напускането на града и заминаването за столицата веднага след деянието, без да е уведомил когото и да е за това. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия Г той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление.

С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца.

2. По отношение на твърдението за постановяване на осъдителна присъда при допуснато съществено процесуално нарушение.

По същество това твърдение в жалбата и допълнението към нея се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в неправилна оценка на доказателствата и липса на такива относно средството на престъплението, което не е открито, както и ненамиране на следи от престъплението по дрехите на подсъдимия. Тези доказателствени доводи са правени пред първоинстанционния и пред въззивния съд, като и двете съдебни инстанции са дали аргументиран отговор на тях. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те представляват нарушено по някакъв начин негово право на защита, в резултат на отказа на съдебните инстанции да съберат доказателства или да изследват такива, които подсъдимият сам или чрез защитата му е желаел да бъдат събрани, но е бил лишен от възможността за това чрез отказ на съда. В конкретния случай е безспорно установено, че деянието е осъществено на 13.07.2005 г., а подсъдимият е бил задържан на 28.07.2005 г. – две седмици след това. През този период той би могъл да заличи следите от престъплението /доказателства за такова поведение са налице с оглед вече посоченото в настоящето решение/ както върху средството на престъплението – ножа, така и върху собствените си дрехи, както и да се освободи от тях. Въпреки това е безспорно, че намереният у подсъдимия нож, е именно ножът, който той и св. П са закупили няколко дни преди деянието, както и че посредством него би могло да е нанесен смъртоносният удар в тялото на Д., доколкото констатираният разрез върху ризата, с която е бил облечен той, съответстващ на мястото на удара, в резултат на експертните изследвания е установено, че би могъл да бъде причинен с него. Не е игнориран от съдилищата и фактът, че късно вечерта на 13.07.2005 г. подс. К. е бил забелязан от своя съсед П. М. да се прибира с едни дрехи, като панталонът му от колената надолу бил зацапан „с нещо тъмно”, а малко след това подсъдимият посетил дома на този свидетел в изцяло други дрехи.

На следващо място, не е вярно твърдението на защитата, че органите по разследването и съдебните инстанции не са положили усилия да проверят версията на подсъдимия, че смъртта на Д. би могла да е причинена от лица, на които майка му е дължала пари. Чрез показанията на св. Г, Т. К., П. А., М. Р., Т. П. и Б. А. са били събрани изобилни доказателства за заемните отношения, в които е била майката на пострадалия, като е установено, че не са били от такова естество, че да мотивират лицата, на които тя е дължала пари, към извършването на каквото и да е престъпление. Искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с цел изясняване на твърдените обстоятелства би могло да води до упражняване на това правомощие на касационния съд, но само ако тези обстоятелства имат някакво съществено значение за изхода на делото. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай искането е самоцелно и по естеството си цели забавено във времето правосъдие, а не изясняване на обективната истина по делото, която към настоящия момент е достигната чрез законосъобразно използване на способите на НПК. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани.

Не се констатира да е била извършена неправилна оценка на доказателствата, уличаващи подсъдимия като автор на деянието, от въззивния съд. Той не е извършил превратно тълкуване на доказателствата – обяснения на подсъдимия от досъдебното производство и показания на св. Х. Направените самопризнания на К. пред съдия не могат да създадат каквото и да е съмнение за упражнен натиск върху подсъдимия или даване на обяснения под внушение. Подсъдимият е възпроизвел обстоятелства преди и по време на престъплението, които не биха могли да му бъдат известни, ако той не е се е намирал на местопрестъплението и сам не е извършил деянието. Изказът на подсъдимия, който съзнателно пестеливо разказва за самото деяние, е въпрос на избран от него стил на процесуално поведение, който не влияе на достоверността на неговите обяснения от досъдебното производство.

Не е налице и превратно тълкуване на останалите доказателствени източници – показанията на св. Т, на св. Р на св. К. С основание съдилищата са кредитирали показанията на първия от тримата свидетели, които са счели за достоверни. Същите възпроизвеждат чутото от св. Т признание на подсъдимия, че е „убил С. ” и те не могат да бъдат поставени под съмнение в резултат на свидетелстването но останалите двама свидетели. Това е така поради факта, че св. Т е дал показанията си на досъдебното производство, които не се различават от тези на съдебната фаза, много преди да е имал среща със св. П/майка на убития/, поради което не би могъл да е бил повлиян от нея. На следващо място, налице са и показанията на св. А/ л. 117 гръб/, който е категоричен, че св. Т е идвал в заведението му и е търсил вестник, в който е искал да прочете нещо /това, което подсъдимият му е признал/ и това е станало още преди подсъдимият да бъде задържан. С основание съдът не е дал вяра на св. Р на св. К, тъй като тези двама свидетели са заинтересувани от изхода на делото – те са пребивавали в една килия с подсъдимия, дават почти идентични показания и то доста време след събитията, които те твърдят, че са се случили. По този начин не може да бъде преодоляно убеждението, че със своите показания те се стремят да съдействат за изграждане на защитната позиция на подсъдимия, възприета от него в съдебната фаза на процеса.

С оглед на това не се констатира съдът да е нарушил нормата на чл. 107 от НПК, нито принципът на чл. 14 от НПК, тъй като не е игнорирал нито едно доказателство, а е достигнал до обективната истина чрез обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.

Предвид на това не се констатира да е налице и касационното основание на чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.

Тъй като въззивното решение не страда от твърдените нарушения, не са налице основания за неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила.

С оглед на това и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 91/24.04.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 8/2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.