Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр. София, 10.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря Ц. Н в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3982 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. Д. против решение № 131/15.06.2016 г., постановено по гр. д.№ 143/2016 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.

Ответникът М. на з. оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител.

Ответникът Р. – Г. оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 333 КТ в случаите, в които се прекратява трудово правоотношение на основание чл. 19а ЗАдм. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал....