Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 2539 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. Г. ЕООД, гр. Мъглиж, чрез адвокат Н. Я. против решение № 1/04.01.2022 г. на Административен съд – С. З. постановено по адм. дело № 80/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16002420000124- 091-001/16.10.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в оспорената му част.

В касационната жалба са изложени доводи за отмяна на решението като неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът твърди, че при постановяване на решението не са обсъдени всичките му възражения за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, основно и допълнително заключение на съдебно счетоводната експертиза. Сочи нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на представените в съдебното производство документи.

По приложението на ЗДДС оспорва като незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд за недоказана реалност на извършените счетоводни и административни услуги по 89 броя фактури, издадени от „Найк - ВКП“ ООД. Твърди, че по делото е установено, че счетоводното обслужване на ревизираното дружество през процесните периоди е осъществявано от този доставчик. От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е установен броят на извършените в счетоводството на ревизираното лице счетоводни операции (контировки) за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и м.01.2020 г., както и числеността на назначения персонал за тези периоди. В ревизионния доклад са налице констатации, че за периода от м.01.2017 г. до м.01.2020 г. „К. Г. ЕООД е водило текущо счетоводство, в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Въз основа на тези факти, касаторът счита, че счетоводно обслужване през ревизираните периоди е осъществявано, но същевременно не му е признат данъчен кредит по нито една от фактурите, издадени от „Найк – ВКП“ ООД с предмет счетоводни услуги.

По отношение на доставките с предмет „административни услуги“ твърди, че по делото е доказано извършването им, чрез представените договори, приемо – предавателни протоколи, доклади за извършваните дейности. Доказана е и кадровата и техническа обезпеченост на „Найк – ВКП“ ООД за осъществяване на счетоводни услуги. На доставчика е издаден ревизионен акт от 12.11.2019 г., относно задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 01.07.2018 г. – 28.02.2019 г., който не е обсъден при постановяване на решението. Твърди, че съдът не е отчел отразяването на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика (дневници за продажби и справки – декларации), както и на приходите от продажба на услугите, като за реализираната печалба от доставчика, е начислен корпоративен данък. Позовава се на съдебна практика на Съда на ЕС.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ град Пловдив, чрез гл. юрк. Ц. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на „К. Г. ЕООД, гр. Мъглиж е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 119 898.48 лева и лихви в размер на 17 421.20 лева по 89 броя фактури, издадени от „Найк – ВКП“ ООД и е определено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 964.25 лева и лихви от 2 348.74 лева. По отношение на отказа на данъчен кредит в общ размер на 1081 лева по фактури, издадени от ЕТ „М. М.“ и „А. А. ЕООД и лихви от 95.15 лева, съдът е приел, че са извън предмета на делото, тъй като в с. з. на 30.03.2021 г. жалбоподателят е уточнил оспорването на ревизионния акт по съдебен ред, като изрично е заявил, че не поддържа жалбата си в тази част. Посочените суми представляват разликата над 119 898.48 лева и лихви в размер на над 17 421.20 лева до пълния размер на отказа на данъчен кредит по ЗДДС от 120 979.48 лева и лихвите в размер на 17 516.35 лева по ревизионния акт, потвърден при обжалването по административен ред, който размер непрецизно е посочен и в касационната жалба.

Задълженията за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 964.25 лева и съответните лихви от 2 348.74 лева, са резултат от увеличение на данъчния финансов резултат на дружеството за посочения период с непризнати разходи в общ размер на 149 642.51 лева по фактури, издадени от „Найк – ВКП“ ООД.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 4 и 5 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред /т.4/ и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване /т.5/. Според ревизиращите органи за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не са представени следните счетоводни документи: аналитични оборотни ведомости на счетоводни сметки; банкови документи за движението по разплащателна сметка; касови документи за движението по сметка 501 ; първични документи относно получени или предоставени средства в заем - ПКО, РКО, разписки и др., както и във връзка с получаването или изразходването на парични средства; във връзка с експлоатацията на МПС не са представени документи за заприхождаване на закупеното и изписано гориво, пътни листове; счетоводен и данъчен амортизационен план за всеки от ревизираните периоди.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК. При извършената проверка съдът не е установил съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията. Приел е, че от събраните в ревизионното производство писмени доказателства се установяват и доказват обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124а ДОПК.

В частта по ЗДДС е установил, че отказът на данъчен кредит по фактурите от Найк-ВКП ООД в общ размер на 119 898.48 лева е за данъчни периоди м.08.2017 г. и периоди от 01.01.2018 г. 31.01.2020 г. по доставки на услуги – счетоводно обслужване, предоставяне на административни услуги, на счетоводни услуги, съгласно договор. Фактическото основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит е липса на реално осъществени услуги.

През ревизираните периоди основната дейност на К. Г. ЕООД в областта на технически системи за сигурност и частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност. Във връзка с предмета на дейност на дружеството е издаден лиценз № 3215/19.02.2018 г. от Главна дирекция „Охранителна полиция“ при Министерството на вътрешните работи на Р. Б. В хода на ревизията от доставчика са представени заверени копия на фактури, хронологични регистри на счетоводни сметки - 411 /Клиенти/ с партньор „К. Г. ЕООД, 703 /Приходи от продажба на услуги/, 453/2 /Начислен ДДС/ и 501 /Каса в лева/, заверени копия от договори към фактурите и калкулация за вложения труд /л.240-л.357, том І и л.420-467, т.І от делото/ и справка за трудовите договори /л.359 - л.360, т.І/. Според писмените обяснения на В. П. – управител на Найк – ВКП ООД ревизираното дружество не разполага с административен персонал и цялата административна дейност се извършвана от персонала на „Найк - ВКП“ ООД. В хода на ревизията е констатирано, че не са представени документи по Наредбата за командировките. Според писмените обяснения на ревизираното лице получените услуги от „Найк - ВКП“ ООД са от различно естество: счетоводни, консултантски, куриерски, технически, комуникационни услуги /телефонни разговори/ и разясняване на оферти за сключване на потенциални договори с клиенти и др. Към всеки договор има приложена калкулация, която е подробно разгледана, одобрена и приета от управителите на дружествата, страни по договорите. „К. Г. ЕООД няма наети лица за извършване на административните услуги, минимум двама служители на „Найк - ВКП" ООД са ежедневно ангажирани с дейността на дружеството.

От приетите в съдебното производство основни и допълнителни заключения на съдебно – счетоводна експертиза, съдът е установил, че доставчикът „Найк - ВКП“ ООД разполага с материална и кадрова обезпеченост за предоставяне на счетоводни услуги, както и че в издадения на доставчика ревизионен акт не са направени корекции по ЗДДС, свързани с осъществяваната от него счетоводна дейност.

По отношение на процесните фактури, издадени от „Найк - ВКП" ООД, експертът е посочил, че същите са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, а приходът от тях е отразен в счетоводството на доставчика. В таблица, експертизата е описала всички издадени от „Найк - ВКП“ ООД фактури и отчети за разходите към всяка една от тях. От вещото лице е констатирано, че е налице съвпадение в извършените услуги за един и същ данъчен период, но посочва, че не може да бъде категорично, тъй като липсва информация за самото естество на извършените услуги. За изясняването на извършените услуги при изготвянето на експертизата са изискани допълнителни документи от ревизираното дружество и неговия доставчик. Експертизата е представила в табличен вид издадените фактури от „Найк - ВКП“ ООД, обвързвайки ги с отчетите за разходите по всяка фактура и с допълнително представените доклади за извършена работа. В заключението е посочено конкретно за кои от фактурите има и за кои няма представени приемо - предавателни протоколи. Вещото лице е отбелязало, че в приложените приемо - предавателни протоколи липсва яснота какво представляват услугите „командировки” и „транспорт”, посочени в отчетите към фактурите. При изслушване на експертизата, експертът е обяснил, че отчетите за разходите по фактурите са много общи и от тях не става ясно, какво точно е извършено, тъй като отразените в тях „счетоводни консултации“, „административно обслужване“ и др. под. са много общи понятия. Относно издадените фактури през м.01.2020 г., с които е фактурирано „предоставяне на административна услуга“, вещото лице е посочило, че му е предоставен договор за отдаване на персонал под наем с определено месечно възнаграждение в размер на 3083.33 лева. /Приложение №3 към заключението, лист 34-35/. Представен е и анекс към цитирания договор /Приложение №3, лист 36/, за периода м.01.-м.03.2020 г., в който е определена сума за фактуриране - 9249.99 лева, като при заплащане на същата сума авансово, „К. Г. ЕООД ще ползва отстъпка в размер на 10,81 %. Вещото лице сочи, че сумата за фактуриране след отстъпката е в размер на 8250.07 лева без ДДС. Поради липсата на конкретни данни /дата, № на фактура/, експертизата не определя сумата по договора към коя от фактурите следва да бъде отнесена.

От съдебно – счетоводната експертиза е установено също, че за ревизирания период К. Г. ЕООД, няма отчетени/платени суми за счетоводни услуги към друг доставчик, освен към „Найк - ВКП“ ООД. Направен е и анализ на извършените от доставчика счетоводни операции по години и е представена числеността на персонала на ревизираното лице помесечно за всяка една от годините в обхвата на ревизията. В Определено е процентното съотношение на счетоводните и административните услуги, фактурирани от „Найк - ВКП ООД спрямо реализираните от „К. Г. ЕООД приходи през ревизирания период.

В съдебното производство ревизираното лице е представило документите, въз основа на които е работила съдебно – счетоводната експертиза, включително доклади на управителя на Найк - ВКП ООД за извършена работа, подписани от възложител и приемо – предавателни протоколи по договори за консултантски и счетоводни услуги.

От разпита на св. А. П., служител на К. Г. ЕООД на длъжност „технически организатор“ от 26.07.2018 г. съдът е установил, че свидетелката е предавала фактури за дейността на дружеството на управителя на Найк – ВКП ООД, който ги е осчетоводявала. В този период В. П. е водела и цялото ТРЗ на фирмата. Изготвяла е трудови договори, заповеди за отпуски, допълнителни споразумения, справки за отпуските за всяка година, заповеди за изменение на трудовите договори. Според свидетелката В. П. е обявявала ГФО на фирмата със своя електронен подпис. Изготвяла е ДДС декларациите и декларациите за осигуровките и ги е подавала. Подготвяла е и документи за банки и банкови заеми. Свидетелства за подготовка и на документи за участие в търг. Според свидетелката справки за извършена работа не са представяни. При смяната на счетоводството с друга фирма е забелязано, че към фактурите има прикачени някакви калкулации, за които свидетелката посочва, че са им останали неясни.

При така установените факти, съдът е обосновал извод, че предпоставките за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 и сл. във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по фактурираните доставки на услуги от Найк – ВКП ООД, не са доказани. В мотивите си съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства - фактури, фискални касови бележки за плащане, договори за счетоводни услуги (обслужване) и договори за предоставяне на персонал, калкулации „разходи по фактура“ и счетоводните регистри за отразяване на доставките в счетоводството на ревизираното лице - не се установява извършването на услугите. Според съда фактурите за доставка на счетоводни услуги не съдържат индивидуализация на услугите. Информация за конкретни по вид и обем услуги не може да се извлече и от представените договори за счетоводни услуги, които са еднотипни, идентични и общо формулирани договори за счетоводно обслужване, в които не се съдържа конкретно описание на вида на услугите.

По отношение на представените калкулации към фактурите „разходи по фактура“ съдът е посочил, че в тях също не се съдържа информация за конкретния обем на извършената услуга, нито за датата, на която са съставени. За м.06.2019 г. съдът е установил, че са издадени пет фактури за счетоводни услуги, като в приложените към тях калкулации е определена цена за ДДС декларации в различни размери, без да е посочено в какво се изразява услугата, при положение, че справка - декларация по ЗДДС се подава веднъж месечно. Същите услуги са фактурирани по няколко пъти и в данъчни периоди м. май и юли на 2019 г. Многократното фактуриране на една и съща услуга в един и същ данъчен период е констатирано и от вещото лице, като в представените калкулации към фактурите не се съдържа информация за естеството на извършената услуга.

Според съда заключението на съдебно – счетоводната експертиза потвърждава единствено изпълнението на формалните предпоставки за признаване на данъчен кредит, но не и съществуването на материалноправните условия за възникването му от гледна точка на реалността на фактурираните услуги. Само от факта, че фактурите са осчетоводени при получателя и е отразено плащане в брой, не следва извод за реалност на услугите.

Доклади от управителя на „Найк ВКП“ ООД и приемо – предавателните протоколи, представени за първи път в съдебното производство във връзка с допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, според съда представляват частни документи, без достоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила и не кореспондират с другите събрани по делото доказателства. В тази връзка съда е посочил, че нито от ревизираното лице, нито от неговия доставчик в дадените в хода на ревизията подробни писмени обяснения са налице твърдения за съществуването на такива документи. Такива твърдения са налични в показанията на св. А. П., но според съда тези показания не следва да бъдат безрезервно кредитирани, с оглед особените отношения на свидетеля с ревизираното дружество /негов служител/.

Отделно от изложеното, първоинстанционният съд е приел, че в представените приемо - предавателните протоколи, не се съдържат данни за конкретни, индивидуализирани по вид и количество услуги с посочена единична цена, както и данни и за мястото на приемане и предаване. Протоколите са съставяни общо за целия месец, в който има издадени няколко фактури за едни и същи услуги. Описанието на дейностите в тях е общо, с посочена обща цена, което според съда не позволява да се определи, какво конкретно е извършено, съответно предадено. Приемо - предавателните протоколи не могат да се обвържат с услуги по конкретна фактура. С оглед непредставянето на други съпътстващи документи във връзка с извършените счетоводни услуги или носители на информация, които да съдържат данни за извършената работа, както и доказателства за извършването им и начина, по който те са достигнали до ревизираното дружество, както и в какво се изразява счетоводното обслужване, обсъдено с оглед обстоятелството за липсата на информация за предаване на счетоводни документи от „К. Г. ЕООД на „Найк – ВКП“ ООД и последващата им обработка, наличието на договор и издаването на фактура според съда не представляват доказателства за реално изпълнение на услугата по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗДДС от прекия доставчик на ревизираното дружество.

По отношение на представения договор за предоставяне на персонал от 02.01.2020 г. /л.2653-гръб и сл., т. VІІ от делото/, съдът е приел, че съдържанието му е неясно и не се представлява доказателство за издаването на фактура във връзка с изпълнението му.

В решението са изложени и допълнителни съображения за липса на доказателства относно възможността на доставчика да осъществи фактурираните услуги, предвид липсата на данни за квалифициран персонал в областта на счетоводството.

В мотивите си съдът се е позовал и на решението на Съда на ЕС дело С - 271/12, т.27 - т.36 относно непълните фактури и е приел, че в случая нарушаването на формалните изисквания (за съдържанието на фактура) възпрепятства установяване на изпълнението на материалноправните изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, тъй като процесните фактури не съдържат конкретни параметри на фактурираните като престирани услуги, като липсват и допълнителни, съпътстващи доставките документи, които да конкретизират тези услуги.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Найк - ВКП“ ЕООД.

По отношение на допълнително установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 964.25 лева и лихва - 2 348.74 лева, първоинстанционният съд е приел, че правилно основата за облагане с корпоративен данък е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, вследствие на извършена корекция на декларираните разходи за 2018 г. в размер на 149 642.51 лева по фактурите, издадени от „Найк - ВКП“ ООД, за които безспорно се установява, че не отразяват реално извършени доставки на услуги. По аргумент от чл. 10, ал. 1 от Закона за счетоводството съдът е обосновал извод, че при недоказаност на извършване на доставките, осчетоводяването на разходи във връзка с тях е незаконосъобразно.

Решението е правилно постановено.

Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и законосъобразно е приел, че не се установява осъществяването на спорните доставки на услуги, което е фактическото основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит и непризнаване на разходите по фактурите, издадени от „Найк – ВКП ООД и определяне на задължения за ДДС и корпоративен данък за 2018 г. В мотивите на решението са обсъдени възраженията на ревизираното дружество, събраните писмени и гласни доказателства и експертни заключения.

По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка върху добавената стойност, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В разглеждания случай предмет на спорните доставки от "Найк – ВКП" ООД са доставки на услуги. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС доставка на услуги е всяко извършване на услугите.Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, какъвто е настоящият случай, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. От посочената правна уредба, която действаща и приложима в процесните периоди на 2017 г., 2018 г., 2019 г. и м.01.2020 г., законосъобразно съдът е приел, че правопораждащият юридически факт за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС е извършването на услугите. Изводите му, че този юридически факт не е доказан по фактурите, издадени от „Найк – ВКП“ ООД, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Решението съдържа фактически установявания и подробни мотиви, въз основа на които съдът приема, че не се установява осъществяването на доставките на услуги. Преценката на писмените и гласни доказателства, както и на заключенията на съдебно – счетоводната експертиза, е направена в съответствие с процесуалните правила на чл. 180 ГПК, чл. 172 ГПК и чл. 202 ГПК.

Правилно съдът е съобразил липсата на описание във фактурите относно естеството на фактурираните услуги, като се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-271/12. Това обстоятелство, преценено във връзка с констатациите при ревизията, потвърдени и от съдебно – счетоводната експертиза, че в един данъчен период от доставчика са издавани няколко фактури за идентични по вид услуги (счетоводни услуги, счетоводно обслужване, административни услуги) обоснова извод, че извършването на услугите не е доказано. По общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест за установяването им, е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане.

За възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е релевантно изпълнението на сключените договори за възлагане на счетоводни услуги, поради което наличието на фактури и сключени договори не е достатъчно да установи осъществяването на доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС. Представените калкулации или „разходи по фактура“ по сключените договори също не удостоверяват изпълнението на конкретни услуги и полученият от ревизираното лице резултат от такива услуги. Съдът е обсъдил представените за първи път в съдебното производство доклади и приемо - предавателни протоколи и правилно е приел, че са частни документи без достоверна дата, за чието съществуване няма данни дадените от страните писмени обяснения и доказателства, представени по хода на ревизията.

В решението не са изложени мотиви във връзка с констатациите по отношение на фактическите констатации в ревизионния акт, издаден на доставчика. Липсата на мотиви по тези обстоятелства не променя установена от съда фактическа обстановка и правните му изводи по приложението на материалния закон. Видно от ревизионния акт, по отношение на извършените от Найк – ВПК ООД доставки за ревизираните периоди от 01.07.2018 г. до 28.02.2020 г., които съвпадат с част от процесните периоди, е посочено, че не са представени доказателства за изпълнението им и е прието, че начисленият ДДС в издадените фактури е дължим на основание чл. 85 ЗДДС. Тази норма транспонира в националното законодателство чл. 203 от Директивата за ДДС. В решението по делото С-643/11, ЛВК, Съдът на ЕС прие, че Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Доводите в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение не е съобразено издаденият на доставчика ревизионен акт, в който липсва корекция на начисления ДДС, са в противоречие с даденото от Съда на ЕС тълкуване на чл. 203 от Директивата на ДДС.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че извършването на доставките на услуги се установява от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Правилно съдът е приел, че само от факта на заведено счетоводство и липсата на друг доставчик на счетоводни услуги в процесните периоди, не може да се приеме за доказано осъществяването на спорните услуги от Найк – ВКП ООД. Същественото в конкретния случай е, че според твърденията на доставчика и на ревизираното дружество и представените по делото доказателства, услугите са фактурирани въз основа на отделни и самостоятелни договори за счетоводни услуги, респективно договори за счетоводно обслужване и административни услуги, чието изпълнение не е доказано по делото.

С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури.

В частта по ЗКПО настоящият касационен състав намира, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за процесния период на 2018 г. не е определена на основание чл. 122, ал.2 ДОПК, макар и формално това правно основание да е посочено в ревизионния акт и ревизионния доклад. В мотивите на ревизионния доклад, както и в мотивите на решаващия орган, фактическото основание за определяне на данъчния финансов резултат за 2018 г. е извършеното увеличение на финансовия резултат с отчетените от ревизираното лице разходи за външни услуги, поради липсата на доказателства за реалното им извършване, което кореспондира с документална необоснованост на разходите по чл. 26, т.2 във връзка с чл. 10, ал.1 ЗКПО Поради това неправилно съдът се е позовал на прецумпцията по чл.124, ал. 2 ДОПК. Въпреки това крайният му извод за законосъобразност на ревизионния акт и в тази част, е правилен. Съгласно чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани, а такива са разходите, документите, за които не удостоверяват вярно стопанските операции по извършване на фактурираните услуги. В случая фактурите, издадени от Найк - ВКП ООД не удостоверяват извършени услуги, предвид изложените по-горе съображения по приложението на ЗДДС. Поради това с отчетените за 2018 г. разходи в размер на 149 642.51 лева по тези фактури законосъобразно е извършено увеличението на финансовия резултат на ревизираното лице, както е приел и първоинстанционният съд.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 10 835.30 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с 8, ал.1 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 88/2022). На основание 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят на Националната агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира решаващият орган, страна по делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/04.01.2022 г. на Административен съд – С. З. постановено по адм. дело № 80/2021 г.

ОСЪЖДА „К. Г. ЕООД, гр. Мъглиж да заплати на Национална агенция за приходите сумата 10 835.30 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА