1ОПРЕДЕЛЕНИЕ №677

гр. София, 15.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ-то гражданско отделение в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 260 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Б. срещу решение № 67/05.11.2021 г. по в. гр. д. № 465/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което, като е отменено решение № 260893/11.07.2021 г. по гр. д. № 2373/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД за признаване на установено по отношение на ответника, че Б. Т. Б. не дължи поради погасяване по давност на претенцията за принудителното му изпълнение, част от паричното вземане по изпълнителен лист от 05.02.2009 г. по ч. гр. д. № 33/2009 г. по описа на РС-Панагюрище, въз основа на който е образувано изп. д. № 266/2009 г. по описа на ЧСИ Н. Т., рег. № 750 на КЧСИ, преобразувано в изп. д. № 1580/2011 г. на ЧСИ Т. Л., в общ размер от 28 456,24 лв., представляващо главница в размер на 16 981,42 лв. и законна лихва върху главницата за периода 11.12.2008 г. – 21.06.2019 г. в размер на 11 474,82 лв.

Касаторът счита, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба се цитира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси, уточнени от настоящия състав: 1. Прекратява ли се по право изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК даже и да не са правени нови искания от взискателя за извършване...