ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185

гр.София, 13.09.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й. ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

К. Г.

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1683 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от „Българска агенция за експертно застраховане“ ЕАД за изменение на определение № 409/05.07.2022 г. по т. д. № 1683/2021 г. на ВКС, I т. о. в частта за разноските.

В молбата се излагат съображения, че касаторът не е направил възражение за прекомерност на претендираното от „Българска агенция за експертно застраховане“ ЕАД възнаграждение на упълномощения от дружеството адвокат по касационния спор. С оглед на това счита, че решаващият състав на ВКС не е имал право на преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК. Иска да бъде присъдено адвокатското възнаграждение в пълния му размер от 26 508 лв.

Ответникът по молбата „Ю. България“АД изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че присъденото като разноски адвокатско възнаграждение отговаря на договорките между страните и на предвиденото в чл. 9 , ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

ВКС констатира следното:

Производството по т. д. №1683/2022г. на ВКС, I т. о. е било образувано по касационна жалба на „Ю. България“АД срещу решение № 163/22.03.2021 г. по в. т.д. № 2497/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1796/26.09.2017г. по т. д. № 5058/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Банка П. България“АД срещу „Българска агенция за експертно застраховане“ЕАД иск с правно осн. чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 540 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по рамкова полица № Д0М041100575/06.04.2011г., изменена с допълнително споразумение № 1/26.04.2011г. и в частта на разноските.

Ответникът по касацията „Българска агенция за експертно застраховане“ЕАД е подал писмен отговор, с който е оспорил основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и е претендирал присъждане на разноски по спора.

Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който е било уговорено дължимо от „Българска агенция за експертно застраховане“ЕАД на упълномощения адвокат възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 26508 лв. с ДДС. Изрично в договора е бил посочен предметът на същия – изготвяне и подаване на писмен отговор по касационната жалба на насрещната страна и процесуално представителство и защита в производсдтвото пред ВКС. Ответникът по касационната жалба е представил фактура и преводно нареждане за изплатено в посочения размер възнаграждение по банков път на Адвокатско дружество „Д. и И.“.

Състав на I т. о. на ВКС е постановил определение № 409/05.07.2022г. по т. д. №1683/2021г. с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 163/22.03.2021г. по в. т.д. №2497/2020г. на Софийски апелативен съд и е осъдил „Ю. България“АД да заплати на „Българска агенция за експертно застраховане“ЕАД сумата от 19 881 лв., представляваща сторените от последното разноски за касационната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

При определяне на размера на дължимите разноски ВКС е посочил, че видно от договора за правна защита и съдействие общото възнаграждение от 26 508 лв. е било определено както за подаване на писмен отговор, така и за извършване на процесуално представителство и защита въобще в производството по делото. Поради което приложение е намерила разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че когато процесуалната защита се заключава в изтговяне на писмен отговор на касационна жалба, без процесуално представителство, т. е. без явяване в открито съдебно засадение, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да е ѕ от дължимото по чл. 7 от Наредбата.

Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:

Неоснователно е твърдението на „Българска агенция за експертно застраховане“ ЕАД, че съставът на ВКС е извършил преценка за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е правено и не е било предмет на произнасяне от касационния състав. Той не е съобразявал действителната фактическа и правна сложност на спора, а действителния обем на договорените и предоставени от процесуалния представител правна защита и съдействие. Доколкото касационното производство може да се развие в две фази – по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и евентуално – по чл. 290 ГПК за постановяване на решение по допуснато касационно обжалване на въззивно решение, то и договорът за предоставяне на правна защита и съдействие може да съдържа уговорки както за цялостно дължимо възнаграждение за производството пред ВКС, т. е. и в двете му фази, така и само за първата от тях. В случая сме изправени пред хипотеза на договорено възнаграждение за цялостна защитата пред ВКС. След като производството е приключило с определение по чл. 288 ГПК, то касасторът дължи само действително сторените от насрещната страна разноски за тази фаза. За определяне на размера им се използва пропорцията, посочена в чл. 9, ал. 3 от Наредбата, при това отнесена към цялото договорено и заплатено възнаграждение, а не до минимално дължимото такова по чл. 7 от Наредбата.

Съобразно изложеното молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Българска агенция за експертно застраховане“ ЕАД за изменение на определение №409/05.07.2022 г. по т. д. № 1683/2021 г. на ВКС, I т. о. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: