Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р. ЧЛЕНОВЕ: А. А. . при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 2605 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Ч., чрез неговия пълномощник, против решение № 659/23.12.2021 г. по адм. дело № 857/2021 г. на Административен съд – Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго с което да се уважи предявения иск, като се приеме, че не дължи изпълнение поради изтекла давност. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – РДНСК Хасково не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Д. Ч. с правно основание чл. 292 АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че не дължи изпълнение на задължението си за премахване на установения със заповед № ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010 г. на началника на РДНСК – Южен централен район - незаконен строеж. С цитираната заповед на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „вилна страда“ находящ се в [населено място], общ. Любимец от С. Д. и Д. Ч. в качеството им на извършители на строежа. В исковата си претенция до съда Чонев претендира, че влязлата в сила заповед не подлежи на изпълнение въз основа на следните нововъзникнали факти: 1. настъпила към датата на предявяване на иска погасителна давност по чл. 285 АПК и 2. Настъпило изменение в разпоредбата на чл. 225а ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г. според която заповедите за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, както и процедурата по премахването им са в компетентността на кмета на съответната община, поради което изпълнителното производство не следва да се осъществява от РДНСК. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 11.04.2012 г., с постановяването на окончателното решение № 5341 на ВАС, по адм. дело № 1384/2012г, и от тази дата е започнал да тече пет годишен давностен срок за изпълнение по чл. 285, ал. 1 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на завеждане на исковата молба – 24.08.2022 г., този давностен срок не е изтекъл, поради извършените действия по изпълнение от страна на органа по изпълнението, които прекъсват давността и след всяко от тях е започвала да тече нова такава. Прието е, че давността е била спирана и поради образувани адм. дела по отношение на същата заповед по жалби от съпругите на Д. Ч. и С. Д., като производството по последното дело е приключило на 20.03.2019 г. с влязло в сила съдебно решение. Поради тези факти съдът възприема, че доколкото изпълнението на процесната заповед е неделимо и касае и четиримата жалбоподатели, реализирали правото си на съдебно оспорване на заповедта, то именно последната дата, на която е приключило обжалването на административния акт – 20.03.2019 г. следва да бъде счетена за начална дата за преценка за изтекла давност по реда на чл. 285 АПК. Второто релевирано от жалбоподателя обстоятелство, касаещо настъпилото изменение в закона и промяна на компетентността на органа по отношение на строежите от четвърта до шеста категория и тяхното премахване също е прието за неоснователно. Съдът е изложил мотиви, че съгласно 126 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, започналите до влизане в сила на ЗИД на ЗУТ производства по премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал, поотделно и в съвкупност всички факти, релевантни за спорното право, както и становищата на страните и е направил обосновани изводи, които касационният състав споделя изцяло.

Чрез разпоредбата на чл. 292 АПК законодателят е предвидил възможността задължението, предмет на изпълнение, да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, относими към неговата законосъобразност, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му.

Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че в случая не е изтекла петгодишната давност от влизане в сила на изпълнителното основание - заповед № ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010 г. на началника на РДНСК-ЮЦР. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който вземането не се погасява, но се преклудира възможността за неговото принудително изпълнение. Ако през посочения период органът предприеме действия по принудително изпълнение, давността се прекъсва, като след това започва да тече нова давност (чл. 116, б. „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на незаконен строеж е влязла в законна сила по отношение на Д. Ч. и С. Д. на 11.04.2012 г. При това положение петгодишният давностен срок по чл. 285 от АПК изтича на 11.04.2017 г., но доколкото давността е спирана поради образувани адм. дела по отношение на същата заповед по жалби от съпругите на Д. Ч. и С. Д., не може да се направи извод, че давността е изтекла, доколкото изпълнението на процесната заповед е неделимо и касае и четиримата жалбоподатели, реализирали правото си на съдебно оспорване на заповедта. Именно последната дата на която е приключило обжалването на административния акт – 20.03.2019 г. следва да бъде счетена за начална дата за преценка за изтекла давност по реда на чл. 285 АПК. Отделно от това правилно съдът е приел, че по отношение на Д. Ч. и С. Д. давността многократно е прекъсвана с предприетите действия от взискателя по изпълнение на заповедта, посредством изпращане на покани по чл. 277 АПК и образуваното изпълнително производство, с извършени последващи действия по изпълнението, всяко от които прекъсва давността. Именно тези действия, /обективирани в протоколи, заповеди, писма и пр./, следват визираната в Наредба № 13/2001 г. процедура, провеждани са последователно във времето, затова и с основание са зачетени от административния съд при преценката за основателност на иска по чл. 292 АПК, осъществил цялостен анализ на относимите доказателства, на база приложимата правна уредба, излагайки правилния извод, че давността не е изтекла към датата на предявяване на иска, т. е. не е налице нов факт, който да води до погасяване на задължението. Обективно и подробно съдът е посочил времето през което давност не е текла, поради водените съдебни производства. Изложените в касационната жалба твърдения за превишаване на правомощията на РДНСК Хасково и фирма „Марчела“ ООД са неотносими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.

Предвид изложеното, като е приел, че не са налице нови факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да съставляват основания за уважаване на иска по чл. 292 АПК, решаващият съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659/23.12.2021 г. по адм. дело № 857/2021 г. на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ