Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез юрк.П. М. против решение № 2299/26.04.11г. по в. гр. дело № 3232/11г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ – 61-18 от 19.04.10г. по гр. дело № 9363/09г. на СРС,ГК,61 с-в в частта, с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ, предявени от В. П. Б..

В приложеното изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК - разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.

Постъпила е касационна жалба и от ищеца В. П. Б. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ.В уточняващата молба бланкетно се сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК,както и се излагат оплаквания за неправилност на решението.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 1667 от 17.12.08г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца В. П. Б. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 ЗМСМА,съдържаща специална закрила в случаите на уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ,която се отнася за общинските съветници и продължава през времето на техния мандат.Освен това е направен извод, че не е извършван подбор.За да отхвърли иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. с чл. 225 ал. 1 КТ въззивният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на претендираното обезщетение.

По жалбата на [фирма]:

За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отм. ГПК.Посоченият от касатора процесуален въпрос законосъобразно ли е отклонение от разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК,представляващо разместване на доказателствената тежест при прилагане на разпоредбата на чл. 35 ЗМСМА не е разрешен в противоречие със съдебната практика.Приложеното решение № 52 от 22.05.09г. по т. д.№ 695/08г. на І т. о.на ВКС не сочи за наличието на противоречива съдебна практика.То е неотносимо към конкретния казус, тъй като касае доказване на основанието, на което е сключен определен договор.Трайната съдебна практика приема, че тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение лежи върху работодателя.Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение.Ето защо носителят на това право - работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.В разглеждания случая въззивният съд е съобразил трайно установената практика и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е приел, че работодателят е този, който трябва да установи дали един работник или служител се ползва от закрила, предвидена в КТ или друг нормативен акт.Закрилата по чл. 35 ЗМСМА е специална закрила, която се отнася до общински съветници и продължава по времето на техния мандат и съдържа забрана работодателят да прекратява трудовия договор с общински съветник на определени основания, в т. ч.чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ.

Не е налице и основанието за допускане по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По посочения от касатора въпрос има трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променена, а разпоредбата на чл. 35 ЗМСМА е ясна и не се нуждае от тълкуване.

По жалбата на В. Б.:

Настоящият състав на ІV г. о. на ВКС,като разгледа уточнението към касационната жалба намира, че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280 ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - т. е.не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на решението представляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация, но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на ІV г. о. намира, че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2299 от 26.04.11г.,постановено по в. гр. дело № 3232/11г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.