Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2685 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от „Зеда тур” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Х. К. №12, представлявано от И. П. – изпълнителен директор, чрез адв. Д. П. срещу решение №2031 от 22.12.2021 г., постановено по адм. дело №1688 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2021 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № МДТ-1135/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при О. Н. с който са определени задължения за дружеството за ТБО за периода от 2015 г. до 2017 г.

Според касатора решението е неоснователно и незаконосъобразно, отделно от това е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените.

При издаването на АУЗД са нарушени основни принципи на АПК и ДОПК, не е спазена и формата на чл.59, ал.2 АПК, тъй като актът е издаден без задължителното излагане на фактически и правни основания. Това оплакване е останало неразгледано от Административен съд гр. Бургас. Прието е лаконично, че предвидената форма по чл.59, ал.2 АПК е спазена.

По отношение на определянето на ТБО, решението е неправилно и поради следното: Изводите на съда са в противоречие приетите по делото доказателства. О. Н. е следвало да определи задълженията на „З. Т. АД по подадените декларации, а не на общо основание, както е направено с процесния АУЗД.

Не е уважено и основно доказателствено искане относно събиране на гласни доказателства за обстоятелството, че поисканите талони не са издадени поради наличие на задължения на дружеството. Отказът на О. Н. да изчисли задълженията за ТБО по подадените от дружеството декларации е незаконосъобразен.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период дружеството е подало в срок декларация за ползване на контейнери, като по този начин е изразило желанието си ТБО да се изчислява според количеството битов отпадък.

Причината, поради която задълженията за ТБО са изчислени на общо основание е наличието на задължения за дружеството, което е недопустимо.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът – Началник отдел „Местни данъци и такси” при О. Н. в приложен по делото отговор по касационната жалба намира, че не са налице сочените в нея пороци на съдебния акт, както и на издадения АУЗД.

Дружеството е подало само декларации, но липсват другите изискуеми документи - заявка и талони, за да се пристъпи към определяне на задължението за ТБО съобразно количеството генериран отпадък.

Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и основателна. Обжалваният съдебен акт е неправилен. По отношение на него са налице основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Основателно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът макар да е установи и събрал относими доказателства не ги е обсъдил. Не е ясно защо при съществените разлики в стойностите на задължението посочени в АУЗД и определени съгласно заключението на ССчЕ, размерът посочен в акта е приет за законосъобразно определен. Неправилно не са допуснати и гласни доказателства, които са били необходими за установяване на правно релевантни факти.

Налице е нарушение на чл.59, ал.2 АПК при издаване на АУЗД, тъй като липсват изложени мотиви от административния орган при издаването му. Не с посочени ясно и точно задълженията за всички дейности по чл.62 ЗМДТ, които формират задължението за ТБО. Липсва каквато и да било конкретизация в тази насока.

Предлага решението да бъде отменено, както и процесния АУЗД, алтернативно предлага да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Бургас е бил акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №МДТ-1135 от 16.11.2020 г. издаден от орган по приходите на община Несебър, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър. С АУЗД са определени задължения за ТБО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 7 573.57 лв. от които главница в размер на 5235.78 лв. и лихви в размер на 2237.79 лв. Задълженията са определени на дружеството в качеството му на собственик на недвижим имот на територията на община Несебър представляващ хотел Амфибия, с година на построяване 1973, масивна монолитна конструкция и РЗП на обекта 4867 кв. м.

При осъществената проверка относно законосъобразността на АУЗД е прието, че спорният между страните въпрос е дали при издавен на обжалвания акт е следвало да бъде приложена процедурата по чл.25, ал.1 или ал.2 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър /по-долу за краткост Наредба №11/.

Не е спорно, че „Зеда тур” АД е подало декларация за определяне на таксите по сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според количеството им. Няма спор, че дружеството не е подало заявка за получаване на талони, респективно такива не са заплатени според изискванията на чл.26, ал.2 от Наредба №11.

Според съда твърдението, че на жалбоподателя не е предоставена фактическа възможност да подаде заявка за получаване на талони се опровергава от приложени по делото писма изх.№Н4-МДТ-1501-001/14.05.2015 г. и писмо изх.№Н4-МДТ-1858-001/16.05.2015 г.След като не е осъществен изцяло съставът на чл.26, ал.1 и 2 от Наредба №11 за административния орган не е възникнало задължение да определи дължимата ТБО по реда на чл.25, т.1 от същата Наредба.

Според мотивите на съдебното решение, органите по приходите при община Несебър са е спазили относимите материално правни разпоредби при издаване на оспорения АУЗД относно реда и начина при определяне размера на ТБО.

По тези съображения жалбата срещу АУЗД е отхвърлена.

Решението е неправилно.

Съгласно мотивите на оспореното решение е прието, че задължението за ТБО не е определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата, тъй като не са приложени изискуеми документи – заявки и талони за ползване на другия ред за определяне на задълженията според количеството на генерирания отпадък. Подаването на изискуемите документи е било задължение на дружеството и след като то не е комплектувало надлежно искането си, правилно ТБО е определено на общо основание според данъчната оценка на недвижимия имот. Този извод на съда е направен след анализ на разпоредбите на местната наредба, относими към методите за определяне размерът на ТБО.

При произнасянето си съдът не е съобразил, че с чл.67, ал.1 и 2 ЗМДТ /в редакцията относима към периода на установяване на задължението/ таксите за предоставяните услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране в депо могат да бъдат определени според количеството на отпадъците, а ал.2 се прилага когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. В местната наредба приета на основание чл.9 от ЗМДТ, редът и начинът за определяне на ТБО могат да бъдат допълнени, но това не може да стане в противоречие с разпоредбите на ЗМДТ. В Наредба №11 на ОбС - Несебър за ревизирания период е било посочено, че „талони се издават само при липса на задължения към общината”. Това изискване е недопустимо, тъй като с него се въвеждат повече изисквания към данъчно задължените лица отколкото предвижда закона. С нормативен акт от местно значение, каквато е Наредба №11 не може да се разширяват предвидените законови задължения. Такова дописване на законовите норми е в противоречие на чл.15 от ЗНА. Ето защо в нарушение на закона местните органи по приходите са пристъпили към определяне на задълженията чрез другия възможен способ предвиден в Наредбата. Обвързването на наличието на задължения със възможността за издаване на талони е недопустимо, като освен това противоречи на чл.67, ал.1 ЗМДТ.

При произнасянето си, съдът не е отчел, че задълженията за ТБО в процесния АУЗД не са определени прецизно, според различните компоненти. В мотивите на акта е вписано, че се дължи за услугите осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации съоръжения за обезвреждането им, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, но размерът на задълженията е посочен в табличен вид по години и общо. Не е посочено на какво основание е изчислена таксата по компоненти, как е формиран общият й размер. Липсата на яснота относно начина на формиране на ТБО е нарушение на формата по чл.59, ал.2 АПК. Административния орган при произнасянето си е длъжен да изложи фактите и обстоятелствата които са наложили издаване на конкретния акт със съответното съдържание. В конкретния случай в АУЗД е следвало да посочи начина за определяне на задълженията по отделните компоненти на ТБО и формирането на различните цени на предоставяните от община Несебър услуги. Това е информация, с която е разполагал и тя е предоставена на вещото лице. Прилагането на обяснителна записка за начина на формиране на ТБО не може да санира допуснатите пропуски при издаване на АУЗД.

Като не е отчел тези пропуски на органите по приходите при община Несебър, административния съд е постановил решение, което е неправилно и подлежи на отмяна. При произнасянето си съдът е приложил неправилно материалния закон, като не е отчел пороците на оспорения пред него административен акт.

На основание чл.222, ал.1 АПК решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният акт за установяване на задължения по декларация да се отмени.

В полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1103.68 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК приложен пред АС гр. Бургас. За настоящата инстанция според изричното изявление на процесуалния представител на дружеството разноски не се претендира и не следва да се присъждат. Задължението за разноски следва да бъде възложено на О. Н. на основание 6 от ДР на АПК.

Мотивиран така Върховен административен съд състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2031 от 22.12.2021 г., постановено по адм. дело №1688 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2021 г. , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ АУЗД № МДТ-1135/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при О. Н. с който са определени задължения на „Зеда тур” АД, с [ЕИК] за ТБО за периода от 2015 г. до 2017 г. в общ размер на 7 573.57 лв.

ОСЪЖДА община Несебър да заплати на „Зеда тур” АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Х. К. №12, представлявано от И. П. – изпълнителен директор, сумата от 1103.68 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА