Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 2656 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. Калейна-Богданцалиева срещу решение № 7023/26.11.2021 г. по адм. дело № 7704/2021 г. по описа на Административния съд – София-град. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск.

Ответникът - Българската народна банка, редовно призована, представлява се от адвокат Георгиев. Оспорва касационната жалба. Представя извлечение от петата частична сметка за разпределение на суми между кредиторите на КТБ. Твърди, че ищцата продължава да получава суми, които претендира в рамките на настоящото производство и това обстоятелство е в подкрепа на довода, че няма претърпяна вреда. Претендира заплащане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество се явява неоснователна. Съдът подробно е изложил обстоятелствата за поставяне под специален надзор на „Корпоративна търговска банка“ АД. Сумите от влоговете над гарантирания размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба от П. Калейна-Богданцалиева срещу Българска народна банка /БНБ/ за заплащане на обезщетения за причинени имуществени вреди: 500 лева - лихва за забавено плащане на сумата от 196 000 лева, представляваща гарантирания размер на вложенията в „КТБ“ АД, за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г.; сумата от 246 250,52 лв., представляваща разликата между размера на вложенията в „КТБ“ АД и изплатения гарантиран депозит. С решение № 8893 от 28.04.2021 г. по адм. дело № 7684/2017 г. на ВАС, ІІІ отделение е отменено решение № 1491 от 09.03.2017 г. по адм. дело № 1599/2016 г. на АССГ и в частта за претенцията от 5625,38 лв. искът е уважен, като в частта за 246 250,52 лв. производството е върнато за ново разглеждане, доколкото искът не е разгледан по същество.

Административният съд е отхвърлил предявения иск. Приел е, че не се установяват изброените в исковата молба нарушения на българските закони и на правото на Европейския съюз. Посочил е, че невъзможността на ищеца да получи от „КТБ“ АД депозираните си парични средства произтича от обстоятелството, че банката е неплатежоспособна, поради което именно и е отнет лицензът и е открито производство по нейната несъстоятелност. Съдът е направил извод, че изпадането на една банка в неплатежоспособност е резултат от начина на управление на самата банка, а обстоятелството, че законодателството предвижда наличие на надзорен орган на дейността на кредитните институции не води до извод, че неплатежоспособността на една банкова институция произтича от дейността на надзорния орган.

Според съда, не се установява твърдяното нарушение на чл. 2, ал. 6 ЗБНБ, поради това че не липсата на предписани контролни правомощия на главния директор в управление „Банков надзор“, сочени като нарушение на ЗКИ, са довели до изпадането на „КТБ“ АД в неплатежоспособност. С оглед на това съдът е приел за неоснователни твърденията на ищцата, че претендираните вреди са настъпили от посочените от нея незаконосъобразни бездействия на ответника.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е съобразил приложимия материален закон, като е изложил подробни и обосновани мотиви.

Доказателствата по делото установяват, че П. Калейна-Богданцалиева е имала открита банкова сметка в евро в „КТБ“ АД за сумата от 214 375,37 евро.

На 20.06.2014 г., с писмо, вх. № 4098 в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на „КТБ“ АД за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Предявено е искане, БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на банката под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции, УС на БНБ е приел Решение № 73, изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца. С Решение № 76/22.06.2014 г. УС на БНБ под особен надзор е поставена и „Търговска банка Виктория“ АД, чийто капитал е бил 100 % собственост на „КТБ“ АД. С поставянето под особен надзор на двете банки БНБ е възложило на квесторите осигуряването на пълен анализ, оценка на активите и пасивите на банковата група, от независим външен одитор. Такава проверка за „КТБ“ АД е възложена на 25.06.2014 г., като резултатите са оповестени публично на 11.07.2014 г. Проверката е частична и установила, че за определена категория кредитополучатели по кредити, в общ размер на 3,5 млрд. лева от общ кредитен портфейл - 5,4 млрд. лева липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или за целевото усвояване на кредита.

С Решение № 138/06.11.2014 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 – 3 ЗКИ, вр. чл. 62, б. „а“ и чл. 63, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, УС на БНБ е отнел издаденото разрешение на „КТБ“ АД. Съгласно същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, от „КТБ“ АД следва да бъде подадено искане до компетентния съд, за откриване на производство по несъстоятелност и за това действие да бъде уведомен Фондът за гарантиране на влоговете в банките, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е определил датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. От представеното от ответника и прието като писмено доказателство по делото удостоверение от „КТБ“ АД (в несъстоятелност) се установява, че: към 05.11.2014 г. салдото по депозитната сметка на П. Калейна-Богданцалиева е в размер на 214 375,37 евро, а капитализираната лихва към 06.11.2014 г. – 10 168, 49 евро; на 06.11.2014 г. за Калейна-Богданцалиева банката е изпратила до Фонда за гарантиране на влоговете в банките информация за подлежащата на изплащане сума от 196 000 лева; за периода от 30.06.2014 г., до 06.11.2014 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 2084,20 евро; в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, под номер 5337 е включена и Калейна-Богданцалиева, за вземане, в размер на 246 250,52 лева

Административният съд правилно е определил, както основанието на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и надлежния ответник. Българската народна банка е легитимирана да отговаря по иска, в качеството й на държавен орган, който осъществява надзор върху дейността на търговските банки.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност.

В случая се претендира част от главницата по влога на ищцата в ТБ „КТБ“ АД, над гарантирания от закона размер. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се докаже наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, от които пряко и непосредствено да е причинена вреда. Обявяването на търговска банка в неплатежоспособност е в резултат на самата дейност на банката и на управителните й органи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката.

Както става ясно от представените по делото доказателства, ищцата е включена като кредитор в производството по несъстоятелност на ТБ „КТБ“ АД и в това производство са й изплащани суми като част от влога й в банката. В подкрепа на горепосочените доводи е и разпоредбата на чл. 79, ал. 9 от Закона за кредитните институции, съгласно която Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено.

Законосъобразността на посочените по-горе доводи се потвърждава и от мотивите на решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C‑501/18, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - София-град (България) с акт от 17 юли 2018 г., постъпил в Съда на 30 юли 2018 г., в рамките на производство по дело „BT срещу Българска народна банка“.

В параграф 49 на решението е посочено, че член 7, параграф 6 от Директива 94/19 следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до определения в член 7, параграф 1а от тази директива размер. В параграф 53-57 от решението е прието, че задължение на държавата е да уреди схеми за гарантиране на депозити с минимално равнище на покритие от 100 000 EUR за всеки вложител, като това изплащане следва да стане в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи са установили неналичността на депозита.

Изрично е посочено, че Директива 94/19 не може да доведе до отговорност на държавите-членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от посочената директива, защото директивата не дава на вложителите права, по силата на които да ангажират отговорността на държавата на основание на правото на Съюза, когато депозитите им не са налични поради слаб надзор от страна на компетентните национални органи: „ чл. 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в чл. 7, параграф 1а от тази директива, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с чл. 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, поради което чл. 7, параграф 6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични.“

Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция. Вредите, обосновани от ищцата в исковата молба, са причинени от дейността на търговското дружество, а не са резултат от административната дейност на държавни органи и институции.

С оглед изложените доводи, неоснователна се явява касационната жалба в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата за присъждане на сумата от 246 250,52 лева, представляваща разликата между размера на вложенията в „КТБ“ АД и изплатения гарантиран депозит.

Касационната жалба в частта на присъдените с решението разноски в полза на БНБ е неоснователна. Не се споделя разбирането, че към момента на подаване на исковата молба чл. 10 ЗОДОВ не предвижда присъждане на възнаграждението на адвокат на другата страна при прекратяването на делото или при отхвърляне на предявения иск. Разпоредбата на 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във връзка с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ не дава основание за тълкуване, каквото е възприел първоинстанционният съд. Заплащането на разноските на ответника, в това число и адвокатско възнаграждение, следва от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, която е в сила към момента на подаване на исковата молба.

По тези съображения на ответника се дължи адвокатско възнаграждение, така както е поискано и доказано с представените разходооправдателни документи и списък на разноските. Няма основание за намаляване на размера на възнаграждението за един адвокат до минималния предвиден размер, тъй като делото е с висока правна сложност и с висок материален интерес, а процесуалното представителство е надлежно осъществено.

Що се отнася до претендираните разноски за касационното производство, възражението за прекомерност на същите, е неоснователно. Претендираните разноски са в минимален размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. и не се явяват прекомерно завишени.

Въз основа на изложеното до тук следва, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7023/26.11.2021 г. по адм. дело № 7704/2021 г. по описа на Административния съд-София град.

ОСЪЖДА П. Калейна-Богданцалиева, [ЕГН] да заплати на Българска народна банка сумата от 6001 лв. /шест хиляди и един лев/, разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА