Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РА. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 2667 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „К и К” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, представлявано от управителя К. К., подадена чрез адв. Л. Г., против решение № 540/20.12.2021 г., постановено по адм. дело № 335/2021 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена исковата молба на дружеството против Национална агенция за приходите.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че не е налице бездействие от страна на органите на НАП, както и че през целия исков период дружеството е имало лиценз и съответно е можело да работи, като най-вече се посочва, че началният период на исковата претенция – 15.06.2020 г., е почти два месеца преди приемане и влизане в сила на промените в Закона за хазарта. В подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез юрк. Б. П., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение съдът е отхвърлил исковата молба на „К и К” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, представлявано от управителя К. К., против Национална агенция за приходите, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 15.06.2020 г. до 05.11.2020 г., понесени вследствие на незаконосъобразно бездействие на Държавната комисия по хазарта, съответно правоприемника му НАП, изразяващи се в претърпени загуби в размер на 2343,31 лв. и пропуснати ползи в размер на 121 308,60 лв., ведно със законната лихва върху тези суми на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 11.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, съответно в размер на 87,23 лв. върху претендираното обезщетение за претърпени загуби, и от 11.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, съответно в размер на 4515,75 лв. върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи, както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на сумите. Също така в полза на НАП са присъдени и разноски за юрисконсултско представителство в размер на 100 лева.

За да постанови този резултат, от фактическа страна по делото е установено, че [Фирма 1] е търговско дружество с основен предмет на дейност организиране на хазартни игри въз основа на 10 годишен лиценз, издаден с Решение № И-859 от 20.05.2010 г. на Държавна комисия по хазарта. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 ЗХ на 11.03.2020 г. дружеството подало искане за продължаване на срока на издадения му лиценз, изтичащ на 20.05.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗХ ДКХ е следвало да се произнесе по направеното искане в срок до 11.04.2020 г., но поради това, че на 13.03.2020 г. с решение на Народното събрание на Р. Б. във връзка с разрастващата се епидемия от COVID-19, на територията на страната е обявено извънредно положение за периода до 13.04.2020 г., то съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/ с един месец от отмяната на извънредното положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Поради това, че периодът на извънредното положение в страната е удължен до 13.05.2020 г., съдът посочил, че от 14.05.2020 г. вече не било налице извънредно положение и ДКХ е следвало да се произнесе по подаденото от „К и К” ООД искане в срок до 14.06.2020 г.

Във връзка с горното, на 20.05.2020 г. „К и К” ООД направило запитване до ДКХ дали разпоредбата на чл. 4, т. 2 ЗМДВИП, предвиждаща, че се удължава с 1 месец от отмяната на извънредното положение действието на административните актове, което е ограничено със срок и което изтича по време на извънредното положение, може да намери приложение към действието на издадения в полза на „К И К“ ООД лиценз, за който е подадено искането. Съответно, с писмо с изх. № 000030-4474;000030-4475 от 10.06.2020 г. на ДКХ, дружеството било уведомено, че разпоредбата на чл. 4, т. 2 ЗМДВИП не може да намери приложение в случая, тъй като срокът на действие на издадения лиценз не изтича по време на извънредното положение, а след отмяната му – на 20.05.2020 г. Посочено е още, че искането е разгледано от експерти в Комисията, че то отговаря на материалноправните изисквания на чл. 36 ЗХ, подадено е в срок и че е изготвено предложение до членовете на Комисията за приемане на решение по случая, което следва да бъде разгледано на предстоящо заседание на ДКХ. В отговора на запитването изрично е подчертано, че законосъобразното фактическо възобновяване на дейността на Дружеството след отпадане на въведената забрана изисква наличие на удостоверение за издаден лиценз по реда на чл. 29, ал. 3 ЗХ.

Посочено е още, че в ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ), който постановява, че ДКХ се закрива, а активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Комисия преминават към Националната агенция за приходите ( 81, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗХ), като ЗИДЗХ влиза в сила на 08.08.2020 г. и считано от тази дата ДКХ вече е закрита, а правомощията й по упражняване на държавен надзор върху хазартната дейност преминават към НАП. Поради това, с цел уреждане на правоотношенията по неприключените производства по ЗХ, разпоредбата на 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ предвижда, че „Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз се довършват при досегашните изисквания в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне”. В разпоредбата на 87, ал. 2 от ПЗР на същия закон се посочва, че „Срокът на действие на издадените лицензи, за които са образувани производства по 86, ал. 1 и 2, се удължава до изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, ако настъпи по - рано".

На 12.08.2020 г. „К и К” ООД отправило запитване до НАП, с което искало да се потвърди или отхвърли това, че на основание 87, ал. 2 вр. 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ действието на издадения лиценз, за който дружеството е подало искане за продължаване, се счита за удължено до изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето на изпълнителния директор на НАП, но отговор от НАП не бил получен от ищеца.

Поради непроизнасяне по отправното искане, „К и К” ООД изпратило на 14.10.2020 г. писмо до изпълнителния директор на НАП, в което посочило, че търпи вреди от незаконосъобразното бездействие на държавните органи и моли за ускоряване на произнасянето по запитването, но отговор от НАП отново не бил получен от дружеството.

В последствие, „К и К” ООД изпратило уведомително писмо до НАП, с което информирало органа, че с оглед очевидното изясняване на въпроса за висящите производства по продължаване действието на издадени лицензи, стопанисваната от него игрална зала ще поднови своята дейност от 06.11.2020 г., като отново не е имало отговор и по това писмо.

Като доказателство по делото е приета служебна бележка, издадена от НАП от 04.11.2021 г., съгласно която на 06.08.2020 г. на интернет страницата на НАП е била публикувана информация относно лицензирането на хазартните оператори, като е посочено, че „На основание 87 от ПЗР на ЗИДЗХ за всички лица по 86, ал. 1 и 2 от ЗИДЗХ се удължава действието на издадени лицензи до изтичане на шестмесечния срок за произнасяне на НАП, освен ако произнасянето не се случи по-рано. На основание 86 от ПЗР на ЗИДЗХ, висящи към 08.08.2020 г. са всички образувани и неприключени с произнасяне на Държавната комисия по хазарта производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз".

Административното производство приключило с решение № 000030-821 от 11.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с което срокът на действие на издадения лиценз е продължен с 10 години, а на основание чл. 34, ал. 1 ЗХ е било издадено и Удостоверение за издаден лиценз № 000030-1154 от 13.04.2021 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице – икономист-счетоводител, е изчислило размера на претендираните имуществени вреди за исковия период, ведно със законните претендирани лихви. Съдът обаче посочил, че кредитира заключението на вещото лице, но счита същото за безпредметно поради това, че в процесния случай липсват предпоставките на закона за ангажиране отговорността на държавата за вреди.

Въз основа на представените от страните доказателства, от правна страна съдът приел, че искът е неоснователен и недоказан. Посочено е, че по делото не е доказано наличието на първата предпоставка на закона за основателност на исковата претенция, а именно: незаконосъобразно бездействие на ответника във връзка с отправено искане от страна на „К и К” ООД за продължаване на лицензия и липса на отговор от страна на ответника.

Административният съд се е позовал изцяло на приложимия закон във връзка със закриването на ДКХ и преминаването на активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата комисия към Националната агенция за приходите. Изрично е посочено, че след извършените промени НАП поема както правата, така и задълженията на закритата ДКХ, но не носи отговорност за действията на служителите й преди промените.

Първоинстанционният съд посочил, че за НАП не е съществувала техническата възможност веднага да започне да обработва всички документи, свързани с работата на ДКХ, поради и което със закона са определени именно тези удължени срокове за произнасяне, свързани с вече започналите производства пред комисията. Още повече, че в един момент сроковете за разглеждане на неприключилите административни и административнонаказателни производства, които се довършват от НАП, са били удължени от шест на девет месеца. Посочено е, че съгласно 85. (1) от ПЗР към ЗИД на ЗХ „Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон пред Държавната комисия по хазарта административни и административнонаказателни производства се довършват от Националната агенция за приходите”, а съгласно 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 09.02.2021 г.) „Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне. Издадените до влизането в сила на закона лицензи запазват своята валидност”, като съгласно ал. 2 „Срокът на действие на издадените лицензи, който изтича след 1 януари 2020 г., за които са образувани производства по 86, ал. 1 и 2, се удължава до изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето на изпълнителния директор на НАП, ако настъпи по-рано".

Въз основа на така посоченото, съдът приел, че пред ДКХ е имало образувано производство по продължаване срока на лиценза на „К и К” ООД, което производство към 08.08.2020 г. реално не е било приключило, поради и което след последното изменения на закона крайният срок за това вече бил 08.05.2021 г., но производството приключило в предвидения от закона срок на 11.03.2021 г., когато с Решение №000030-821/11.03.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП срокът на действие на издадения на„К и К” ООД лиценз е бил продължен с 10 години. Именно поради това е прието, че не е налице бездействие от страна на органите на НАП във връзка с продължаване срока на лиценза на дружеството.

Съдът приел още, че до издаване на новия лиценз старият такъв реално е бил валиден, поради което „К и К” ООД е можело да извършва дейност в обекта си, още повече, ако дружеството е следило и нормативните промени в Закона за хазарта и ПЗР на ЗИД на ЗХ, от където е щяло да разбере, че срокът за произнасяне от НАП е удължен от 6 м. на 9м. и че действието на изтичащия му лиценз се удължава до издаване на новия.

Освен липса на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП по делото, съдът приел още, че не е била доказана и причинно-следствената връзка между действията на органите на НАП и настъпилия според дружеството вредоносен резултат. Също така, по делото не е установено НАП по някакъв начин да е възпрепятствала дружеството да извършва дейност през исковия период, по време на който „К и К” ООД е имало валиден лиценз и е можело да работи.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие от страна на Държавната комисия по хазарта, съответно правоприемника му НАП, във връзка с отправено искане от „К и К” ООД за продължаване на лицензия и липса на отговор от ответника.

Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд за неоснователност на иска за претърпени имуществени вреди, поради липса на незаконосъобразно бездействие от страна на ДКХ и нейния правоприемник НАП. Правилно е прието в обжалваното решение, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От приложените по делото доказателства, както и от относимите разпоредби на Закона за хазарта, безспорно се установява, че не е налице бездействие на административния орган по издаване на искания лиценз, тъй като в хода на образуваното производство пред ДКХ по продължаване на срока на лиценза на „К и К” ООД, са настъпили законодателните промени, съгласно които образуваните, но неприключили производства, следва да приключат в по – дълъг срок – първоначално 6-месечен, а по късно този срок е удължен на 9-месечен, считано от 08.08.2020 г. В 86, ал. 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (обн. ДВ, бр. 14 от 2020 г.) е посочено, че „Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз,” ..... „се довършват при досегашните изисквания в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне”. Съгласно същата норма на закона, но след изменението с ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 09.02.2021 г. „Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз,”.... „се довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне”. Видно от издаденото Решение №000030-821/11.03.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, този срок е спазен, като срокът на действие на лиценза на „К и К” ООД е продължен с 10 години, като също така е издадено и удостоверение за издаден лиценз.

Правилно съдът е посочил, че по делото не е установено административният орган да е възпрепятствал „К и К” ООД да осъществява хазартна дейност през процесния период от 15.06.2020 г. до 05.11.2020 г., за който дружеството има валидно издаден лиценз и по делото не са представени доказателства да е отнеман или прекратяван. Съгласно 87, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 14 от 2020 г.) издадените до влизането в сила на този закон лицензи запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени, като в ал. 2 е посочено, че срокът на действие на издадените лицензи, за които са образувани производства по 86, ал. 1 и 2, се удължава до изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, ако настъпи по-рано.След изменението на закона с ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 09.02.2021 г. вече изрично е посочено, че ал. 2 – срокът на действие на издадените лицензи, който изтича след 1 януари 2020 г., за които са образувани производства по 86, ал. 1 и 2, се удължава до изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, ако настъпи по-рано.

По делото е безспорно доказано, че пред ДКХ е имало образувано производство по инициатива на „К и К” ООД, поради и което това производство, като неприключило към 08.08.2020 г., и предвид удължените срокове за произнасяне от правоприемника на ДКХ - НАП, е приключило в срок с Решение №000030-821/11.03.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Във връзка с изложеното в касационната жалба, че административният съд при произнасянето си не е съобразил, че началният момент на периода, за който се търси обезвреда, е 15.06.2020 г. – датата, следваща датата, на която ДКХ е следвало да се произнесе, следва да се посочи, че по отношение и на периода 15.06.2020 г. – 08.08.2020 г. не е налице твърдяното от дружеството незаконосъобразно бездействие на Държавната комисия по хазарта, съответно правоприемника му НАП. За този период „К и К” ООД е имало законовата възможност да оспори мълчалив отказ на ДКХ да се произнесе по направеното от дружеството искане за продължаване на лиценза. В касационната си жалба ищецът посочва отново, че на 20.05.2020 г. е направило запитване до ДКХ дали разпоредбата на чл. 4, т. 2 ЗМДВИП може да намери приложение към действието на издадения в полза на „К И К“ ООД лиценз, за който е подадено искането, и отново се позовава на писмо с изх. № 000030-4474;000030-4475 от 10.06.2020 г. на ДКХ, че разпоредбата на чл. 4, т. 2 ЗМДВИП не може да намери приложение в случая, и че искането е разгледано от експерти в Комисията, отговаря на материалноправните изисквания на чл. 36 ЗХ, подадено е в срок и че е изготвено предложение до членовете на Комисията за приемане на решение по случая, което следва да бъде разгледано на предстоящо заседание на ДКХ, но въпреки че на проведеното след този отговор заседание ДКХ не е разгледала искането на дружеството, „К и К” ООД не е оспорило мълчалив отказ на органа, срокът по който между другото започва да тече именно от това заседание на комисията, с което тя не се е произнесла (чл. 57, ал. 6 АПК). Несериозно е посочването в касационната жалба, че дружеството не е било на ясно дали производството по искането му е било приключило или е било висящо, и съответно към 14.07.2021 г. срокът за обжалване на мълчаливия отказ бил изтекъл. Необжалването на мълчалив отказ на органа да се произнесе по дадено искане не може да се замести с твърдения за незаконосъобразно бездействие на Държавната комисия по хазарта, съответно правоприемника му НАП, през съответния период.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗХ когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени Комисията, а след 04.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП, приключва разглеждането му и приема решение, което се основава на приетите за установени обстоятелства и на закона. В приложимата редакция на чл. 25, ал. 3 ЗХ изрично е регламентирано, че никой от членовете на ДКХ не може да се въздържи от гласуване и когато не е съгласен с мнението на мнозинството подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение. Нормата на чл. 26, ал. 1 императивно разпорежда, че решението на Комисията, а сега на изпълнителния директор на НАП, се издава в писмена форма и има задължително съдържание, установено в т. 1 – т. 8. Решението с мотивите подлежи на обявяване чрез вписване в съответния регистър в срока, указан в чл. 26, ал. 1 ЗХ, в приложимата към релевантния период редакция. От всичко посочено до тук следва, че единствената призната от специалния закон възможност за произнасяне по исканията за издаване, изменение, прекратяване или отнемане на лицензии за организиране на хазартни игри, е с нарочен писмен акт - мотивирано решение с изрично установеното в закона съдържание, поради и което мълчаливият отказ е недопустим в условията на ЗХ.

С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

С оглед направеното от пълномощника на ответника НАП искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на НАП разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540/20.12.2021 г., постановено по адм. дело № 335/2021 г. по описа на Административен съд – Монтана.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К и К” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, представлявано от управителя К. К., за заплащане на разноски по делото.

ОСЪЖДА „К и К” ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Монтана, представлявано от управителя К. К., да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА