Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК вр. чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Д. П. С. срещу Определение № 503 от 19.09.2011 год. по ч. гр. д.№ 573/2011 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено Определение № 2730 от 27.06.2011 год. по т. д.№ 801/2011 год. на Варненския окръжен съд с което е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК производството по делото до приключването на спора по т. д.№ 237/2010 год. на Варненския окръжен съд.

Варненският окръжен съд е бил сезиран от Д. С. с иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на него апорт на недвижими имоти и движими вещи които [фирма] е внесъл в капитала на [фирма]. Качеството си на кредитор на първия ответник, С. основава на обстоятелството, че има вземане по чл. 125 ал. 3 ТЗ, произтичащо от прекратяване на участието му като съдружник в [фирма], чието удовлетворяване може да бъде осуетено от отчуждаването на апортираното имущество..

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 вр. чл. 274 ал. 3 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, материализирана с Решение № 552/15.07.2010 год. по гр. д.№ 171/2009 год. на ВКС-ГК, състав на ІV г. о. и Решение № 328/23.04.2010 год. по гр. д.№ 879/2009 год. на ВКС-ГК, ІІІ г. о. при произнасянето по правните въпроси: 1.Съдът не може да спре производството по П. иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането; 2./ В производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор.

Касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК следва да бъде допуснат за произнасяне, дали становището на ВнАС по посочените правни въпроси е в противоречие със задължителната практика на ВКС – цитираните по-горе Решения на ІV-то и на ІІ-то г. о. на ВКС.

По правните въпроси

: Становището на настоящия съдебен състав е, че такова противоречие в случая

не е

налице. Преди всичко, следва да се отбележи, че такъв генерален извод за недопустимостта на възражението досежно качеството „кредитор” и категоричност на извода за липсата на обусловеност на П. иск с иска за вземането, решенията на Гражданска колегия не съдържат. С решенията си, съставите на Гражданска колегия са посочили различния предмет на легитимиращата и на увреждащата сделки и че първата не става предмет на П. иск, а оттам – че в производството по чл. 135 ЗЗД не могат да бъдат въвеждани възражения срещу нея – т. е. изместването на предмета на спора.

Задължителна съдебна практика, че в рамките на производството по П. иск не може да бъде изследвано/оспорвано материалноправното качеството „кредитор” на ищеца с цитираните решения не е създадена, каквато теза подържа касатора.

По основателността на частната касационна жалба

: Разгледана по същество, тя е неоснователна. Както бе посочено по-горе, Д. С. основава качеството си на кредитор на вземане по чл. 125 ал. 3 ТЗ. Това вземане е предмет на т. д.№ 237/2010

Год. на Варненския окръжен съд. С Определение № 682/09.03.2010 год., производството по иска по чл. 125 ал. 3 ТЗ е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключването на т. д.№ 1377/2009 год., образувано по иск с правно основание чл. 74 вр. чл. 126 ТЗ на Д. С., оспорващ прекратяването на членственото си правоотношение с [фирма]. Производството по иска по чл. 74 ТЗ е висящо и наличието/липсата на членствено правоотношение на С. с първия ответник е спорно. Оттук – преждевременността на твърдението за вече възникнало правото му на вземане по чл. 125 ал. 3 ТЗ, легитимиращо го като кредитор по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Легитимацията като кредитор по бъдещо вземане, възникване на правото върху което предстои (с оглед прекратяване или непрекратяване на членството), правилно е преценено от състава на Варненския апелативен съд като предпоставка за спиране на производството по делото, поради което определението му ще следва да бъде оставено в сила.

Разноски за настоящето производство от ответната страна не са претендирани, не са доказани и не се присъждат.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила

Определение № 503 от 19.09.2011 год. по ч. гр. д.№ 573/2011 год. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.