Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 2623 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Подадени са две касационни жалби: от директора на ТП на НОИ-Пловдив и Елит П ЕООД, [ЕИК],седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Дилянка № 2А, чрез пълномощника адвокат П. Ш., подадени против решение № 6596 от 11.11.2021г. по адм. дело № 11566/2020 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено решение № 2153-15-133/05.11.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5104-15-79/25.09.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за неприемане на злополуката с К. Й. за трудова, делото е върнато като преписка на ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне при съобразяване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона, и са присъдени разноски.

В касационната жалба на директора на ТП на НОИ-Пловдив се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че с оглед на събраните по делото доказателства съдът неправилно е приел, че е осъществен пълния фактически състав на разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО. Твърди, че починалият Йонков е имал минали заболявания- [заболявания]- МКБ [номер], и не е налице внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 от КСО. Позовава се на разпоредбата на чл.66 ал.1 и 2 от Наредба за медицинската експертиза и счита, че при липса на протокол за аутопсията ТЕЛК И НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. По подробно изложените доводи в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата на Д. Й. срещу административния акт. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на Елит П ЕООД се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че с оглед на събраните доказателства не се установява починалият Йонков да е носил чували с ядки, да е извършвал физически усилия които да имат връзка със смъртта му, както и че не е доказана причинната връзка. Счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, като е направил неправилни изводи във връзка с първоначалната експертиза. Твърди, че не е налице внезапно увреждане здравето на починалия в хипотезата на чл.73, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза/НМЕ/. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Подаден е отговор от Елит ПЕООД на касационната жалба на директора на ТП на НОИ-Пловдив.Считат същата за основателна.

Ответницата-Д. Й., от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Г. В. изразява становище за неоснователност на касационните жалби. По подробно изложеното в отговора и в съдебно заседание се иска потвърждаване на съдебното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Административното производство е започнало въз основа на постъпила в ТП на НОИ-Пловдив декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-15-50 от 02.03.2020г. подадено от Д. Й. - наследник на починалия К. Й., чрез пълномощника адвокат Г. В.. В декларацията е посочено, че в деня на злополуката- 17.05.2019г. в склада е извършвана месечна инвентаризация, изискваща преброяване на много голямо количество стока, свързано с пренасяне на множество чували с ядки от едно място на друго. Според декларатора в този случай физическото натоварване, на което е бил подложен Йонков е било значително по-голямо от обичайното, в сравнение с обикновен работен ден, което не било отбелязано в длъжностната характеристика за длъжността склададжия. В резултат на извършваната работа на Йонков му прилошало и причерняло към 12,00 ч и изпаднал в безсъзнание. Същият бил транспортиран с линейка до МБАЛ-НКБ ЕАД гр.София. В декларацията е отбелязано, че високото кръвно налягане на Йонков е предизвикано от аортна дисекция I тип по Де Бейки, което наложило спешна оперативна намеса и вследствие на усложнения пострадалия починал. Посочено е в декларацията, че е очевидна причинно-следствената връзка от извършената работа - вдигане на тежко, което е довело до рязко повишаване на артериалното налягане, което от своя страна е довело до внезапно нетравматично увреждане на здравето на Йонков.

Проведено е разследване по повод на декларираната злополука, като за резултатите от него е изготвен протокол № 21/15.05.2020г. на ТП на НОИ-София-град. Административният орган е събрал доказателства. С писмо изх.№ 1029-20-4116 #1/02.06.2020г. на ТП на НОИ-София-град протокола и доказателствата са изпратени на РКМЕ при РЗИ-гр.София за разглеждане на преписката от ТЕЛК и произнасяне относно причинната връзка-трудова злополука. След разглеждане на наличната документация на основание чл.66 от НМЕ с ЕР № 0405/01.07.2020г. ТЕЛК при УМБАЛ Св.Иван РилскиЕАД-гр.София не се произнася по причинната връзка между извършваната от К. Й. работа и претърпяната от него злополука на 17.05.2019г. с фатален край поради това, че не е представен протокол от аутопсия на починалото лице. С оглед на ЕР и всички останали доказателства е издадено Разпореждане № 5104-15-79/25.09.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което злополуката с К. Й. не е приета за трудова.В производство по чл.117 от КСО разпореждането е потвърдено с решение № 2153-15-133/05.11.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив. Основен мотив за неприемане на злополуката за трудова е обстоятелството, че не е осъществен пълният фактически състав на разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО. Прието е, че съгласно чл.60, ал.2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 /за приемане или за неприемане на злополуката за трудова/ се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. След като ТЕЛК не се е произнесла по причинната връзка в хипотезата по чл.66, ал.2 от НМЕ поради липсата на аутопционен протокол, то длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемането на злополуката за трудова. Прието е също, че събраните доказателства обосновават извод за предходно заболяване на починалият Йонков, тъй като същия е страдала от хипертонична сърдечна болест, без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Оттук и извода за наличие хипотезата на чл.73, ал.2 от НМЕ - не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Прието е, че това заболяване също изключва приемането на злополуката за трудова.

В хода на съдебното производство е допусната по искане на Д. Й. съдебна-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. Б., чието заключение е изцяло кредитирано от първоинстационният съд. Вещото лице е посочило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между извършвания от Йонков физически труд в момента на злополуката и настъпилото увреждане със смъртен изход.

По искане на дружеството е допуснато и прието заключение на повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доц. д-р Д. Н.. Вещото лице е посочило, че не може да отговори на въпроса за причинно-следствената връзка, тъй като не е запознат в детайли.

По делото са събрани гласни доказателства, от които е видно, че в деня на злополуката Йонков не е извършвал тежка физическа работа, като само е броил чувалите. Не е премествал или пренасял тежки предмети. Инвентаризацията приключва за около час и половина.

Въз основа на така установеното от фактическа страна неправилно първоинстанционният съд е отменил решение № 2153-15-133/05.11.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5104-15-79/25.09.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за неприемане на злополуката с К. Й. за трудова.

В процедурата по издаване на разпореждането са приложени разпоредбите в КСО и подзаконовите актове, свързани с разследване, установяване и квалифициране на трудовите злополуки. Нормата на чл.60, ал.1 от КСО предвижда, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ със заповед, въз основа на документите в досието издава разпореждане за приемане или не на злополуката за трудова. Съгласно чл.58, ал.1 от КСО, ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука. В изпълнение на чл.58, ал.3 КСО се провежда разследване, което да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи административния орган да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл.58, ал.6 от КСО, резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, валиден до доказване на противното. В настоящия случай посочената процедура е спазена.

Назначена е комисия по чл.58, ал.1 от КСО, с нормативно определения състав от членове. Тя е изготвила протокол за разследване на трудова злополука, със съответното съдържание, отразяващо данните по чл.10, ал.1, т.1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. При издаване на разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО е спазена описаната процедура по извършване на проверката и съставяне на протокола. ТЕЛК при УМБАЛ Св.Иван РилскиЕАД-гр.София е издал експертно решение, в което не се произнася за причинната връзка, тъй като не може да установи причината за смъртта, поради липсата на протокол от аутопсията.

Съгласно чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според чл.55, ал.2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение.

Въз основа на ЕР, органът по чл.60, ал.1 от КСО е приел станалата злополука за нетрудова. В разпореждането е посочено, че съгласно чл.55, ал.1 от КСО, трябва да са налице кумулативно предвидените в чл.55, ал.1 от КСО предпоставки, като в случая липсва причинна връзка - /функционална зависимост/ между изпълнение на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето. Органът по чл.60, ал.1 от КСО се е позовал на ЕР на ТЕЛК № 0405/095 от 01.07.2020г., с което съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 от Наредбата за Медицинската експертиза /НМЕ/, ТЕЛК не установява причинна връзка, тъй като не е извършена аутопсия изясняваща причината за смъртта, като най-вероятно същата е в резултат на Дисекация на /всяка част на/аортата I тип по Де Бейки, Перикарден излив,Претампонада,Пластика на възходящата аорта със съдова протеза-ААТА Repair,Исхемичен мозъчен инсулт, Трахеостомия,Продължителна изкуствена апаратна вентилация/ИБВ/,Остра бъбречна недостатъчност, Камерен отказ.

Това становище на органа по чл.60, ал.1 от КСО е потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ - София град по реда на чл.117, ал.3 от КСО във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б. г от КСО. Същият е приел, че в случая не са налице всички елементи на фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО за приемане на претърпяната от К. Й. злополука на 17.05.2019г. за трудова. Така направеното заключение в решението на директора на ТП на НОИ - София град е правилно. Решаващо за изхода на спора в случая е, че в ЕР на ТЕЛК № 0405/095 от 01.07.2020г., няма произнасяне по причинната връзка, поради липсата на протокол за аутопсия, като ТЕЛК постановява решението си съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 от НМЕ. Според чл.66, ал.1 от НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Съгласно чл.66, ал.2 от НМЕ, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Основателно е възражението на касаторите, че първоинстанционният съд не е взел предвид ЕР на ТЕЛК, влязло в сила като необжалвано. В ЕР изрично е посочено, че се постановява при липса на протокол от аутопсия, който да даде представа за органната патология към момента на смъртта. Посочено е, че в медицинската документация е представена епикриза № 5353 от МБАЛ НКБ ЕАД/Национална кардиологична болница /, в която са описани животоспасяващите действия и развитието на усложненията на лицето, водещи до летален изход. В епикризата като придружаващо заболяване са посочени Артериална хипертония и захарен диабет.

Съгласно чл.73, ал.2 от НМЕ, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. В настоящия случай са представени доказателства за хронична болест на сърцето на Йовков - Артериална хипертония. Това обстоятелство е безспорно установено и от вещите лице.

Съгласно чл.60, ал.2 от КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал.1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. С оглед цитираните по-горе разпоредби на чл.66, ал.1 и ал.2 от НМЕ, липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е в конкретния случай с ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ Св.Иван РилскиЕАД-гр.София № 0405/095 от 01.07.2020г. Експертното решение не е обжалвано в законоустановения срок пред по-горната инстанция и е влязло в сила. ТЕЛК не се е произнесъл по причинна връзка между нетравматичното увреждане /посочено в ЕР като дисекация на /всяка част на/аортата, от което е настъпила смъртта на Йовков и условията на труд, поради което органът по чл.60, ал.1 КСО в разпореждането си не е приел злополуката за трудова. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО се отнася и за директора на ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО. По силата на разпоредбата на чл.113, ал.3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. В този смисъл е практиката на ВАС, напр. решение №2359 от 13.02.2020 г. по адм. д.№14288/2019 г., VІ отд. на ВАС. Това изискване е приложимо когато се касае за нетравматично увреждане, според нормата на чл.60, ал.2 от КСО.

В случая първоинстанционният съд е игнорирал цитираните разпоредби, включително чл.66,ал.1 и 2, и чл.73, ал.2 от НМЕ, поради което обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Въпросът за причинната връзка може да бъде разрешен само при спазване на цитираните по-горе разпоредби. Съгласно чл.60, ал.2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 /за приемане или за неприемане на злополуката за трудова/ се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. След като ТЕЛК не се е произнесла по причинната връзка в хипотезата по чл.66, ал.2 от НМЕ поради липсата на аутопционен протокол, то длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемането на злополуката за трудова. Законодателят не е предвидил възможност в посочената хипотеза доказването на причинната връзка да става по друг начин, включително със заключение за съдебно-медицинска експертиза. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВАС - реш.№ 6278 от 28.05.2020г. по адм. дело № 295/2020г., реш. № 10194 от 01.08.2017г. по адм. дело № 2467/2017г., реш.№ 2359/13.02.2020г. по адм. дело № 14288/2019г. и др.

С оглед на изложеното решението на Административен съд - София - град следва се отмени и вместо това да се отхвърли жалбата на Д. Й. срещу решение № 2153-15-133/05.11.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5104-15-79/25.09.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за неприемане на злополуката с К. Й. за трудова,

Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на касаторите за разноски, за двете съдебни инстанции. В полза на ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъди общо сумата от 400,00/четиристотин/лева, включваща заплатена държавна такса за касационното обжалване 200,00/двеста/лева и юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете инстанции в размер на по 100,00/сто/ лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.

В полза на Елит ПЕООД следва да се присъди общо сумата от 2830,00/две хиляди осемстотин и тридесет/лева, която включва адвокатско възнаграждение 2160,00/две хиляди сто и шестдесет/лева, заплатена държавна такса за касационното обжалване 370,00/триста и седемдесет/лева и сумата 300,00/триста/лева заплатена за изготвяне заключение по съдебно-медицинска експертиза. Страната е представила доказателства за така заплатените суми, както и списък на разноските в първоинстанционното производство. Д. Й. е направила възражение за прекомерност на претендираното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2160,00 лева. Възражението е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Същото следва да бъде заплатено така, както е заявено.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ № 6596 от 11.11.2021г. по адм. дело № 11566/2020 г. на Административен съд - София-град, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й., от [населено място], общ.Столична, срещу решение № 2153-15-133/05.11.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5104-15-79/25.09.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за неприемане на злополуката с К. Й. за трудова.

ОСЪЖДА Д. Й., [ЕГН], от [населено място], общ.Столична, [улица], да заплати на ТП на НОИ-Пловдив разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 400,00/четиристотин/лева.

ОСЪЖДА Д. Й., [ЕГН], от [населено място], общ.Столична, [улица], да заплати на Елит П ЕООД, [ЕИК],седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Дилянка № 2А, разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 2830,00/две хиляди осемстотин и тридесет/лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА