Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 2641 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационната жалба на Ц. Ч. с [ЕГН] с адрес: [населено място], О. Б. С. О. В. [улица] (съдебен адрес: гр. Враца, [адрес]), подадена чрез пълномощника му адв. П., против Решение №11/10.01.2022 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. д. №579/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-04000620004945-091-001/17.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с решение № 108/13.09.2021 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) В. Т. и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. За съвместно разглеждане е приета и частната жалба на директора на Дирекция ОДОП В. Т. против Определение №86/18.02.2022 г. на Административен съд Враца по адм. д. №579/2021 г.
С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от адв. П.. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.
Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП В. Т. - оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрк. У. по съображения, изложени в писмен отговор. Заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 552.31 лв.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна, поради следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Врачанския административен съд е РА №№ Р-04000620004945-091-001/17.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. С него върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 2 ДОПК на ревизираното лице са установени задължения за: 1. данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 14 506 лв. и лихва към датата на акта 9 029.07 лв.; ДДС за данъчните периоди м. декември 2014 г. и м. декември 2015 г., както и за м. февруари 2015 г., в общ размер 49 374.52 лв. и лихва 29 321.71 лв.
Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. Обосновал е извод за материална законосъобразност на РА с оглед наличието на доказани от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 2 ДОПК.
Настоящият касационен състав намира за неправилно приетото от съда, че различните начални и крайни салда в оборотните ведомости за 2014 г. по счетоводни сметки 493 Разчети със собственици, 499 Други кредитори, 501 Каса и 503 Банка доказват обстоятелство по т. 4 на ал. 1 от чл. 122 ДОПК, а именно, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
Това е така, защото от данните по делото безспорно се установява, че земеделският производител има заведена счетоводна отчетност. Същата дава възможност за определяне на основата за облагане за 2014 г. с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 на основание чл. 29а ЗДДФЛ и това е видно от констатациите на приходните органи на стр. 23 от РД. Данните по счетоводни сметки 701 Приходи от продажба на продукция, 704 Приходи от финансирания, 709 Други приходи от дейността и 721 Приходи от лихви не се различават по оборотните ведомости и приходните органи са ги възприели изцяло. Констатирали са, че в частта относно приходите не са налице различия от декларираното в ГДД и сумата отговаря на счетоводните регистри. Установени са и разходите въз основа на отчетените такива по счетоводните сметки от група 60. Приходите и разходите са намерили отражение в Отчета за приходите и разходите за 2014 г.
Според органите по приходите и според административния съд данните за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК се съдържат в представените от ревизираното лице счетоводни справки, в които за 2014 г. са посочени погинали площи в дка, както следва: царевица 162.8 дка; пшеница 102.4 дка; люцерна 1 026.2 дка, а за 2015 г. царевица 800 дка, но само за 131.30 дка люцерна е налице писмено доказателство за 100 % пропадане на площите Констативен протокол №1312/22.08.2014 г. на Експертна комисия при ОСЗ Б. С.
Съдът изцяло е възприел тезата на ответника по делото, че Протокол №1312/22.08.2014 г. на експертната комисия при ОСЗ Б. С. не доказва 100 % пропаднали площи общо 70.7 ха от засетите 178.77 ха, тъй като заключението е, че се очаква намаляване на добива от царевица за зърно, люцерна и пшеница, предвиден като очакван среден добив. За тези площи приходните органи са определили 50% добив.
Според жалбоподателя протоколът доказва унищожена площ 70.7 ха (16.28 царевица за зърно; 10.24 пшеница и 44.18 люцерна), и очакван добив под средния от останалите площи. За да докаже тези свои твърдения, той е поискал да бъде разпитан като свидетел един от членовете на комисията, изготвила протокола. Съдът не е допуснал разпит на свидетеля.
Според настоящия съдебен състав сравнението на двата протокола с един и същ номер и от една и съща дата за проверка на различни номера парцели по ИСАК (л. 107 и л. 108 от папка 2) показва, че както 13.13 ха люцерна, така и 70.7 ха царевица за зърно, люцерна и мека пшеница, са посочени като унищожена площ в последната колона от таблицата. Изводът, до който приходните органи и съдът достигат, а именно, че само 13.13 ха люцерна са унищожени, се обосновава с писменото заключение на комисията относно очаквания добив от проверените площи.
При тези факти неправилно съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства, поискани от жалбоподателя. Разпитът на член на комисията, изготвила протоколите, е необходим с цел изясняване на нейните констатации при извършените проверки и даденото заключение, след като страните спорят относно точността на удостоверените обстоятелства в единия протокол. Съгласно чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2, т. 3, предложение последно ДОПК свидетелските показания са допустими.
С оглед изложеното, основателен е доводът на касатора, за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК съществено процесуално нарушение за отмяна на решението в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и ДДС за данъчните периоди м. декември 2014 г. и м. февруари 2015 г. При повторното разглеждане на делото съдът следва да обсъди и разликата между посочената погинала площ за 2014 г. в справката на жалбоподателя 1 026.2 дка люцерна и площта, посочена в протоколите 573.10 дка (131.3 + 441.8). При преценка за основателност на доводите на жалбоподателя за това, че процесните площи (70.7 ха) са погинали на 100 % и от тях не е получен добив, то следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която да изчисли дължимите данъци.
Решението е правилно в частта му, в която е преценен като материално законосъобразен РА относно установените с него задължения за ДДС за м. декември 2015 г. в размер на 26 692.93 лв. и лихва 14 692.87 лв. Видно от РА органите по приходите са приели за доказано погиването на пшеница, засята на площ от 300 дка, но правилно не е признато осчетоводеното отразяване на погинала продукцията от царевица върху 800 дка, за което жалбоподателят не е представил доказателства. При съобразяване с декларирания от самото ревизирано лице среден добив (423.40 кг/дка) е определен добив от 800 дка и реализирано количество царевица по средно претеглени цени.
При недоказано от земеделския производител погиване на царевицата, засята върху 800 дка, правилно приходните органи и съдът са приели, че е налице укриване на действителния оборот от реализацията на произведената продукция, и са определили основата за облагане с ДДС максимално близко до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация.
Според т. 48 от Решението на СЕС по дело С-576/15, М. М. чл. 122 ДОПК има за цел определянето на данъчна основа, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, в случаите, в които не могат да се получат обективни данни за датите на облагаемите доставки, за техните получатели, както и за облагаемите доходи на данъчнозадълженото лице поради измамливото му поведение, като позволява на компетентните национални органи да възстановят положението въз основа на информацията, с която разполагат.
По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение се отменя в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Ц. Ч. против РА, установяващ негови задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и ДДС за данъчните периоди м. декември 2014 г. и м. февруари 2015 г. със съответните лихви. Делото в тази част се връща за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, като на основание чл. 226, ал. 1 АПК производството следва да започне с допускане разпит на свидетеля И. И., а съгласно ал. 3 съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото съдебно производство. В останалата част решението се оставя в сила.
Разноски се дължат на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни производства, съответни на отхвърлената част от жалбата. Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размера на минималното адвокатско възнаграждение, определен по реда на Наредба №1/2004 г. в приложимите й редакции.
Частната жалба на директора на Дирекция ОДОП В. Т. против Определение №86/18.02.2022 г. на Административен съд Враца по адм. д. №579/2021 г. е допустима и основателна. Както беше посочено по-горе, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по делото се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Определението като неправилно следва да се отмени и на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съответно на отхвърлената част от жалбата 1 771.57 лв.
За касационната инстанция юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размера, в който е поискано 3 552.31 лв., тъй като е по-малко от минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №11/10.01.2021 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. д. №579/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Ц. Ч. с [ЕГН] против Ревизионен акт № Р-04000620004945-091-001/17.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и ДДС за данъчните периоди м. декември 2014 г. и м. февруари 2015 г. със съответните лихви, както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ Определение №86/18.02.2022 г. на Административен съд Враца по адм. д. №579/2021 г.
ОСЪЖДА Ц. Ч. с [ЕГН] с адрес: [населено място], О. Б. С. О. В. [улица] да заплати на Национална агенция за приходите София разноски в размер на 5 323.88 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА