Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Допуснато е разглеждане на касационната жалба на „Ч. разпределение България” АД, като правоприемник на „Електроразпределение – София област” АД срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. №1329/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за правото на собственост върху процесния трафопост, като енергиен обект по см. на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗЕ - с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството от 1975 г., отм., действащ към момента на приватизационната сделка, от която черпи правата си ищецът „Рем и Т. ”ЕО., и тези на чл. 117, ал. 7 и пар. 4, ал. 1 и 11 от ПЗР от сега действащия ЗЕ – е от значение за точното прилагане на закона.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба „Рем и Т. ” ЕО., гр. С. я оспорва като недопустима – по съображения, свързани с допускане на обжалването, и неоснователна.

Ответникът ДКЕВР не изразява становище.

ВКС на РБ намира за неоснователни доводите на касатора за недопустимост на производството за разглеждане на жалбата – предхождащото го производство по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК е завършило с определение за допускане на обжалването. Определението е с особен характер и постановилият го съд не може да го измени или отмени, при предпоставките за оттегляемост по чл. 253 от ГПК. При допуснатото с окончателно определение по чл. 288 от ГПК касационно обжалване, касационната жалба следва да се разгледа, а искането за прекратяване на производството е неоснователно.

ВКС се произнася за основателността на жалбата, само по посочените в нея основания за неправилност на въззивното решение, на осн. чл. 290, ал. 2 от ГПК: АС е уважил предявените от ищеца „Рем и Т. ” ЕО. срещу касатора искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК – признал е правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост, придобито с приватизационен договор, и по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ – за сумата от 63474 лв., неплатена цена за предоставения от ищеца на ответника достъп до трафопоста.

Ищецът претендира, че е собственик на трафопоста въз основа на приватизационен договор от 21.02.97 г., с който праводателят му „ЕМГ” ЕО. закупил Цех за дървесни плоскости, като обособена част от „Тилия” ЕООД. Трафопостът е посочен като включен в капитала на последното в АДС №261/2000 г., по заповед на министъра на промишлеността от 1993 г., от тази година се води в инвентарната книга, посочен е и в изготвеното за приватизационната процедура удостоверение от управителя на дружеството. Имотът не е записан в описа на машините и съоръженията към „Цех за дървесни плоскости”, нито в договора за приватизационна продажба от 21.02.97 г., но тъй като е построен / и въведен в експлоатация/ през 1986 г. върху прехвърлената с договора част от парцел, означен е в приложената скица и не е изрично изключен от прехвърленото, според АС е преминал в собственост на ищеца, по силата приватизационния договор и приращението – чл. 92 от ЗС.

Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни – формирани при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон.

Представената по делото трайна – съвпадаща, практика на ВКС по тълкуване на материалния закон в подобни случаи, се споделя от настоящия състав: На осн. чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството /ЗЕл./, действащ за периода 1976-1999 г., ”електрическите централи за производство на ел. енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост”. Нормата е императивна - установена в публичен интерес, от предмета на спора е и за спазването й ВКС следи и служебно – ТР №1/01, т. 10. Затова неоснователен е доводът на ответника по жалба за несвовременното й въвеждане в процеса и за недопустимост на основаващото се на нея касационно оплакване.

Електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от А. Е - чл. 8, ал. 1 от ЗЕл. Те, като държавна собственост по силата на изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. не могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване, на осн. чл. 17а от ЗППДОП / Р 883/07 г. на ВКС по гр. д. №1207/06 г./, На осн. чл. 8, ал. 2 от ЗЕл. електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите, вкл. заводските централи се изграждат и поддържат от потребителите. Те, както и посочените в чл. 2, ал. 2 от с. з.кооперации и обществени организации, с разрешение на А. Е, могат да притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си / на един потребител/ нужди от ел. енергия – арг. и от пар. 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ, отм.,

Ищецът твърди, че трафопостът първоначално и към момента на включването му в капитала на „Тилия” ЕО. е обслужвал само цеха за дървесни плоскости. Впоследствие – след 2000 г., са присъединени и други потребители. Неизяснен е въпросът за предназначението и ползването/общо или от един потребител/ на трафопоста към включването му в капитала на „Тилия”ЕО., за което нарочно възразява сега, като ответник по жалба. Въззивният съд следва с помощта на експертиза да изясни от кого и за какви нужди /общо ползване или производствени – заводски за цеха/ е строен и ползван трафопостът към завеждането му в инвентарната книга, по заповед на Министъра на промишлеността от 1993 г., цитирана в т. 11 от АДС от 2000 г. Тези обстоятелства са от значение за претендираното право на собственост върху него: трафопостът може да премине в собственост на праводателя на ищеца като включен в капитала му, ако тогава е бил за нуждите на само един потребител. Ако обаче е с характера по чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. – за общо ползване и държавна собственост, според изрично предвиденото в закона, не може да бъде придобит от търговското дружество, макар формално да се води по книгите и в капитала му – Р 251/07 г. на ВКС.

Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени изцяло, поради обусловеност на паричния иск от установителния за собственост, и делото - върне на въззивния съд за ново разглеждане. При това разглеждане фактите по спора следва да се изяснят в необходимата пълнота според посоченото по –горе, чрез извършването и на нови съдопроизводствени действия – технико - икономическа експертиза, която въззивният съд може да назначи и служебно – ТР №1/01 г.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решението на Апелативен съд София по гр. д. №3868/08 г. от 11.07.08 г.

Връща делото на този въззивен съд за ново разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: