Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Н. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 2715 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Образувано е по касационна жалба на „П. Б. АД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, 4004, район Южен, ул. „Б. Б. № 134, срещу Решение №2491/16.12.2021 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело №2889/2021 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № РД-11-1177/07.09.2021 г. на Ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020год., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.089-5283 по процедура за подбор на проекти „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът счита за неправилен и необоснован извода на съда, че дружеството не отговаря на изискванията за бенефициент и е приложено неправилно тълкуване на чл.4, ал.3 Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), както и подробно обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък.
Ответникът по касационната жалба – ръководителят на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., чрез процесуалния си представител Бл. Петров обосновава, в писмени бележки по касационната жалба, законосъобразност на административния акт и намира съдебното решение за правилно.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
„П. Б. АД подава проектно предложение с № BG16RFOP002-2.089-5283 по процедура за подбор на проекти „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, като декларира, че е малко предприятие, подава и декларации за финансови данни, за запознаване с условията за кандидатстване и условията за изпълнение и съгласие данните на кандидата да бъдат предоставени от НАП на РУО по служебен път. Дружеството декларира също, че е със статут на „свързано предприятие“ и „предприятие – партньор“.
На 27.08.2021 г. дружеството е уведомено, че във връзка с приключилата оценка и одобрение на оценителния доклад, дружеството следва да представи допълнителни доказателства, че отговаря на изискването за бенефициер. С повторно писмо е изискано представянето на разяснения, в свободен текст, относно наличието/липсата на отношения на партньорство и свързаност на чуждестранно ЮЛ „П. Х. СВБА“, притежаващ от 2018г. 70% от капитала на предприятието-кандидат, с други юридически лица извън България, финансови данни за всички свързани предприятия и търговските им взаимоотношения с кандидата и за физическите лица, притежаващи акции в капитала на „П. Б. АД.
„П. Б. АД изпраща отговор ведно с необходимите документи, но в писмените разяснения е посочило, че не следва да се представят документи за липса на свързаност с чуждестранно дружество „П. Х. СВБА“, защото процедурата изисква да се изследва само дали кандидатът е малко предприятие.
Извършена е проверка за допустимостта на кандидата и е съставен контролен лист за резултатите със заключение, че кандидатът не отговаря на условията за допустимост и не следва да се сключа административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, тъй като кандидатът не е представил в срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер.
На 07.09.2021 г. РУО издава Решене № РД-11-1177, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на „П. Б. АД, на основание чл. чл. 9, ал. 5, чл. 38, т.3 във връзка с чл. 36, ал.2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), тъй като не отговаря на изискванията за бенефициер и не е представил в срок доказателства за това.
Компетентността на издателя на решението е доказана с представената Заповед №РД-16-685 от 17.05.2021г. на министъра на икономиката, с която определя лице, което да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020г.“.
Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган предвид нормата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и представената Заповед № РД 16-685/17.05.2021 г. отговаря на изискванията за форма и съдържание и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът потвърждава чрез анализ на събраните доказателства, че РУО правилно е установил фактите по случая и приема, че спрямо тях правилно е издирен и приложен материалният закон и е съобразена неговата цел.
Въз основа на горното, съдът изважда извод, че оспорваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което отхвърля жалбата срещу него.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.
Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) в чл. 1, ал.1, т. 2. Административният орган е приложил една от определените в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - чрез подбор на проектни предложения. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), РУО е утвърдил Условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Тези документите са съобразени с изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост.
Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. Условията за кандидатстване по конкретната процедура за подбор на проекти отговарят на законовите изисквания и определят „Критерии за допустимост на кандидатите“ в т. 11.
В т. 11.1.3 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване е посочено, че допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които отговарят на изискванията за малко предприятие съгласно Закона за малките и средните предприятия, за което попълват и представят към проектните предложения Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и 4 от ЗМСП (Приложение 10). Категорията предприятие на одобрените кандидати се проверява от УО преди сключване на административния договор за предоставяне на БФП.
Няма спор между страните по делото, че настоящият касатор е подал проектно предложение и е декларирал съгласно Условията за кандидатстване, че е малко предприятие, както и че дружеството е със статут на свързано предприятие и предприятие – партньор.
В изпълнение на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и Условията за кандидатстване административният орган е поканил дружеството да представи необходими документи за проверка на допустимостта му като кандидат за предоставяне на БФП. Сред тези документи изрично са посочени разяснения в свободен текст относно наличие/липса на свързаност, отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс и отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд във формат, идентичен на този, в който са подадени към Националния статистически институт, за всички свързани предприятия и предприятия-партньори за последните три приключени/последователни финансови години и изброени декларации, включително и тази за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП.
Административният орган е изпълнил задължението да укаже на дружеството кои са необходимите документи, които следва да представи, за да се сключи административният договор. Продължителността на срока (30 дни) за представяне на необходимите документи е нормативно определена и е еднаква за всички кандидати.
Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че РУО не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт.
Съгласно чл. 4б, ал. 2 ЗМСП категорията (микро, малко и средно предприятие) се определя на базата на две последователни години, в които предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3. Според ал. 3, ако в две последователни финансови години предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3, това се отразява на неговия статус на микро-, малко или средно предприятие. Съгласно утвърдените Условия в процедурата задължението за кандидата да докаже по същество, че изпълнява изискванията за декларираната от него категория предприятие, възниква при проверката преди сключване на административен договор.
Съгласно утвърдените условия, задължението на кандидата да докаже по същество, че изпълнява изискванията за декларираната от него категория предприятие, възниква едва след оповестяване на класирането и при проверката преди сключването на административен договор.
Настоящият касатор е декларирал запознаването си с Условията за кандидатстване, в които е заложено, че именно на посочения етап от процедурата – преди сключване на административния договор, обследването за наличието на критериите за допустимост ще се извършва по утвърдените правила.
Дружеството е представило разяснение, че е декларирало наличие на партньорство с „Приморис холдинг СВБА“, притежаващо в периода 2018-2020г. 70% от капитала на предприятието-кандидат и БелО. С. К. Вавер притежаващо 28,63% от капитала на „Приморис холдинг СВБА“ и с второ разяснение дружеството е отказало да представи финансови данни за всички свързани предприятия и предприятия-партньори за последните три приключили последователни финансови години, включително за предприятието-партньор на свързаното му дружество БелО. С. К. Вавер. С оглед декларираната свързаност УО е приел, че на основания чл.4, ал.3 и 5 ЗМСП кандидатът се счита за свързано предприятие с чуждестранното лице „Приморис холдинг СВБА“ и предприятие – партньор с предприятията, притежаващи акции от собственият му капитал и от капитала на свързаното чуждестранно дружество – „Инфоком“ АД, У. Г. и БелО. С. К. Вавер.
УО е приел, че за определянето на категорията на кандидата следва да се вземат предвид и параметрите на предприятията, с които предприятието на жалбоподателя осъществява отношения на свързаност и/или партньорство съгласно разпоредбите на чл.4г, ал.2 и ал.3 от ЗМПС.
В рамките на законоустановения 30-дневен срок кандидатът не е представил доказателства относно подлежащите на доказване факти, относими към определяне категорията на предприятието му в съответствие с приложимата нормативна уредба. След като не са представени допълнително изисканите финансови данни за всички свързани предприятия и предприятия–партньори за последните три приключили последователни финансови години – 2018г., 2019г. и 2020г. и разяснения за търговските взаимоотношения между кандидата и тези предприятия, според УО е невъзможно да бъде извършена документална проверка за категорията на предприятието. Следователно „П. Б. АД не отговаря на изискването за бенефициер, посочено в подточка 3 на т. 11. 1. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване по процедурата.
Поради това правилно е прието, че е налице основание по чл.38, т.3, хипотеза втора ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който в законоустановения срок не е представил изискваните и относими доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент, свързани с категорията на предприятието му.
Налага се извод, че РУО е спазил точно последователността в преценката относно вида на предприятието на кандидата, която съответства, както на посоченото в Условията за кандидатстване, така и на правилото в ЗМСП (чл. 4б, ал. 2 ЗМСП).
Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че РУО е издирил и приложил правилно материалния закон и е съобразил неговата цел.
Видно от изложеното първоинстанционният съд и органът правилно са установили фактите и въз основа на тях са направили правилен извод, че настоящият касатор не отговаря на условията за допустим кандидат и това обуславя отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила.
При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва на Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на акта, като правоприемник на Министерство на икономиката съгласно 12, ал.2 от Постановление № 20 на Министерски съвет за приемане на устройствени правилници на Министерство на икономиката и индустрията и на Министерство на иновациите и растежа да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2491/16.12.2021 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело №2889/2021 г.
ОСЪЖДА „П. Б. АД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, 4004, район Южен, ул. „Б. Б. № 134, да плати на Министерство на иновациите и растежа, гр. София, ул. "К. А. I" 12, 200 лв. (двеста лева) разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА