Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 98 от 25.11.2008 година е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 106 от 27.05.2008 год. по гр. д. № 197/08 год. на Я. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 211 от 10.03.2008 год. по гр. д. № 1754/2007 год. на Я. районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора „П”А. гр. Я. против С. Й. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 221 ал. 2 и чл. 234 ал. 3 т. 2 КТ,

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за приложното поле на чл. 195 ал. 3 КТ и в частност може ли да влезе в сила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в случай, че работникът или служителят е напуснал страната и по този начин сам се е поставил в състояние на невъзможност да узнае за наложеното му наказание, който въпрос с оглед на липсата на установена съдебна практика се явява от значение за развитие на правото.

В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въведени са доводи и за неправилното приложение на чл. 193 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 3 КТ. Изложени са оплаквания за допуснато нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК отм. и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, поради което касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Обстоятелствата по делото са следните:

Трудовото правоотношение между касатора „П”А. и ответника С. Й. К.,изпълняващ длъжността”заварчик” е бил прекратен на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ във вр. чл. 187 т. 1 КТ. В заповедта за дисциплинарно уволнение е отразено, че работникът не се е явил на работа за времето от 02.082007 год. до 21.08.2007 год.,не е представил доказателства, удостоверяващи уважителни причини, а писмени обяснения са му поискани с писмо от 7.08.2007год.,получено от съпругата му на 10.08.2007 год. Поисканото от работника съгласие за прекратяване на трудовия договор”поради започване на работа в чужбина”с молба от 2.08.2007 год. не е дадено от работодателя и е станало известно на работника още същия ден, но въпреки това той не се е явил на работа в следващите дни. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена по реда на чл. 195 ал. 3 от КТ чрез изпращането й на два пъти с препоръчано писмо с обратна разписка – на 21.08.2007 год. и на 1.09.2007 год. И двете писма са върнати на 14 и 24.09.2007 год.,като непотърсени и с отметка, че лицето е в чужбина –Англия по данни на сина Й. и подписа на съсед.

Във въззивното решение е прието, че работодателят е започнал процедура по дисциплинарно уволнение, но не я е довършил, т.к. не е представил доказателства за връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение по реда на чл. 195 ал. 2 КТ,поради което тя не е произвела своето правно действие. И след като не е налице валидно прекратяване на трудовия договор между страните, то обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 221 ал. 2 и чл. 234 ал. 3 т. 2 КТ са неоснователни.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира за основателни касационните оплаквания.

Съгласно чл. 193 ал. 1 КТ,преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. При налагане на наказанието, работодателят следва да съобрази всички факти и обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т. ч.фактите, сочени от служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на „дисциплинарното производство”,нито изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя, изискванията на чл. 193 ал. 1 КТ са изпълнени. Когато обаче работникът не се е съобразил с липсата на съгласие от страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, не се явява на работа и не уведомява работодателя си за местонахождението си в чужбина, то обяснения за дисциплинарното нарушение не са били взети по вина на работника, който в разрез със задълженията си по чл. 8 ал. 1 КТ е поставил работодателя в невъзможност да поиска и приеме обяснения за неявяването му на работа, с оглед на което, съгласно чл. 193 ал. 3 КТ дисциплинарното уволнение не е извършено в нарушение на чл. 193 ал. 1 КТ. За разлика от възникването на трудовото правоотношение, което може да бъде създадено и без да е спазена писмената форма (чл. 62, ал. 2 КТ), изменението и прекратяването на трудовото правоотношение се извършва само с писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение. Чл. 119 КТ установява задължителна писмена форма на изразяване съгласието на страните по трудовия договор за изменението му. Чл. 335, ал. 1 КТ постановява, че трудовият договор се прекратява писмено, а чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед и определя съдържанието й. Следователно за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо връчване на писмено изявление в предвидената от КТ форма. Връчването става лично на лицето срещу подпис с отбелязване на датата. Когато лицето отсъства и е невъзможно да му бъде връчена лично, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. При липсата на доказателства по делото за настъпване на юридическия факт и безспорност на твърдението, изложено по-горе, следва да се приеме, че към момента на подаване на исковата молба в съда е налице надлежно връчване по смисъла на чл. 335 т. 3 КТ.

Предвид допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи извършването на нови процесуални действия, а при нужда и назначаване на експертиза за определяне на главницата по обективна съединените искове, както и размера на дължимата се лихва по тях, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав,

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293 ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 106 от 27.05.2008 год. постановено по гр. д. № 197/08 год. на Я. окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: