Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Г. ЧЛЕНОВЕ: Д. А. В. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията Д. А. по административно дело № 2786 / 2022 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Д. П., гражданин на Черна гора, подадена чрез процесуалния представител адв. В. И., против решение № 7766/21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8642/2021 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № УРИ №5392-ПАМ-1486 от 12.08.2021г. на Началник отдел Миграция при СДВР, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Връщане до страната по произход - Черна гора.

Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и за необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл.35 и чл.34, ал.1 ал.3, чл.26 АПК. Счита, че не е бил уведомен за започване на административното производство, за да направи своевременно възражения по събраните доказателства. На следващо място намира, че обжалваното решение съда е постановено в нарушение на чл.44, ал.2 ЗЧРБ, защото не са кредитирани семейните му връзки в Р. Б. Моли за отмяна на решението и отмяна на административния акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател лично поддържа жалбата.

Ответникът - Началникът на отдел Миграция - СДВР, в писмен отговор и в писмена защита, чрез процесуалния си представител юрк.Ц. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото и становищата на страните и обосновано счел, че разпореденото налагане на принудителна административна мярка - връщане до страната по произход -Черна гора, спрямо чужденеца жалбоподател е законосъобразно издадено, с оглед докладна записка на отдел Миграция СДВР с рег. № 5392р-1836 от 12.08. 2021 г. на 28.08. 2020 г., че касаторът се е явил в отдел Миграция и му е поставен печат предупреден да напусне до 26.09. 2020 г. и защото с оглед доказателствената тежест касаторът не доказва, че е законно пребиваващ в страната ни след посочения срок за напускане, а след изтичане на срока са направени служебни справки и е установено, че лицето не е напуснало Р. Б. и не живее на посочения от него адрес.Намира и че е налице опасност от укриване с цел организиране на връщането.Счита, че първоинстнционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. П., гражданин на Черна гора, срещу заповед № УРИ №5392-ПАМ-1486 от 12.08.2021г. на Началник отдел Миграция при СДВР, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Връщане до страната по произход - Черна гора.

С обжалваното решение съдът отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. П., срещу заповедта и осъдил Д. П. да заплати разноски по делото.

За да стигне до този резултат първоинстанционният съд съобразил, че на основание е чл.44, ал.1 и чл.41, т.2 от ЗЧРБ, след изтичане на разрешения му срок и след направени служебни справки в системите на МВР, административният орган правилно установил, че лицето не е напуснало Р. Б. Приел, че на посочения от лицето адрес чужденецът не живее и е в неизвестност, поради което е предложено да се издаде заповед за връщане до страната по произход. Съдът приел, че направените твърдения от чужденеца кой и как го е подвел, респ. измамил са ирелевантни и представените доказателства са неотносими към предмета на спора. Твърденията, че има отношения с М. П. без данни за сключен брак, съдът счел за относими към преценка при ново искане за разрешително за пребиваване.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закона. По тези съображения съдът счел, че е била извършена правилна преценка на обстоятелствата, които органът е отчел при налагане на процесната ПАМ. Приел жалбата на Д. П. за неоснователна и я отхвърлил.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при неговото постановяване не са допуснати нарушения, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

По развитото в касационната жалба оплакване, че са нарушени разпоредбите на чл.35 и чл.34, ал.1 ал.3, чл.26 АПК, настоящият съдебен състав намира, че посочените законови изисквания са спазени. Обосновано съдът е приел, че в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касаторът, противно на твърдяното, е редовно уведомен за започване на производството и всички релевантни факти и обстоятелства са му били известни, и не е бил лишен от право на защита. Видно от доказателствата по делото, административният орган е издал акта си след като е изяснил фактите и относимите обстоятелства от значение за случая. С оглед на горното доводите на касатора за неправилна преценка на първоинстанционния съд досежно спазването на чл.35 и чл.34, ал.1 ал.3, чл.26 от АПК са неоснователени.

При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. 3аповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Оспорената пред АССГ заповед е издадена на основание чл.41, ал.1, т.2 от ЗЧРБ. Съгласно последната разпоредба принудително отвеждане до границата на Р. Б. се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл.39б ЗЧРБ. Разпоредбата предвижда две отделни хипотези, които не са кумулативно свързани. Първата - ако чужденецът не напусне доброволно страната до изтичане на разрешения му срок, а втората - ако не напусне доброволно в предоставения му от органа срок. В случая, след изтичане на разрешението за продължително пребиваване, чужденецът е следвало да напусне страната и като не го е сторил, е нарушил законодателството на Р. Б. поради което правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка, след като е взел предвид всички относими доказателства.

Съдът правилно е съобразил, че Д. П. е влязъл безвизово в Р. Б. на 01.03.2020г. с цел туризъм. На 27.05.2020г. чужденецът подал заявление за предоставяне на срок на пребиваване в Р. Б. На касатора е било разрешено пребиваване на територията на Р. Б. до 27.08.2020г.- на основание чл.27, ал.2 ЗЧРБ , с цел лечение. Чужденецът е заявил адрес: гр. София, [адрес]. На 28.08.2020г. чужденецът се е явил в отдел Миграция СДВР, като по делото е безспорно установено, че е поставен печат предупреден да напусне до 26.09.2020г., във връзка с усложнената епидемиологична обстановка в страната. След изтичане на срока са направени служебни справки в системите на МВР, от които е установено, че лицето не е напуснало Р. Б. Съдът правилно е констатирал, че разрешението на Д. П. за пребиваване в страната е изтекло и видно от доказателствата по делото, не е продължено. Следва да бъде добавено и това, че съгласно чл.34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му.

В този смисъл и решение № 14240 от 17.11.2020 г. по адм. д. № 7267/2020 г. и решение № 1444 от 03.02.2021 г. по адм. д. № 9769/2020 г.,двете - на ІV отд. на ВАС.

Правилно първостепенният съд е приел, че представените от оспорващия доказателства за осигурен престой и средства, и в какви отношения е с М. П., са неотносими към предмета на спора. Обосновано е счел, че по делото касаторът не е представил удостоверение за сключен граждански брак, и че всички твърдяни в тази насока факти ще се преценят при подаването на ново искане за разрешително за пребиваване. Затова и не следва да се обсъждат наведените доводи за заблуда от страна на съпругата на негов съдружник, че статутът му в страната е уреден и може спокойно да пребивава в страната, както и че иска да сключи брак с лицето М. П., тъй като са ирелевантни за спора.Като такива настоящият състав преценява и приложената към касационната жалба служебна справка за доходите от трудови правоотношения на М. П., както и приложените към писмената защита на касационния жалбоподател доказателства, описани от т. 1 до т. 4 на последната страница на тази защита.

Неоснователни са доводите за необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка.

Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващите изводи за постановяване на съдебния акт не почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 41, ал.1, т.2 от ЗЧРБ.

По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба, своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция-за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7766/21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8642/2021 г. на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Д. П., гражданин на Черна гора, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР сумата 100(сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ДОБРИНКА АНДРЕЕВА

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ