Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: Г. К. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Г. К. по административно дело № 2743 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт Н. К., против решение № 80 от 27.01.2021 г. (допусната е очевидна фактическа грешка в датата, тъй като решението е постановено през 2022 г.), постановено по адм. дело № 2094/2021 г. на Административен съд - Бургас.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че мотивите на съда са бланкетни, само са цитирани разпоредби от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), както и са вътрешно противоречиви, например съдът е изложил доводи, свързани със сравними сходни обстоятелства относно лице или лица, поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите, във връзка с обсъждането на защитения признак възраст, без да отчете, че при твърдяната форма на дискриминация - тормоз не се изисква сравнимост. Жалбоподателката пред КЗД е единствена, която е заемала длъжността [длъжност] и е невъзможно да бъде съпоставена с друго лице. Относно признака лично положение се сочи, че в мотивите на съда също е налице противоречие - от една страна е прието, че не е изведен значим за личността на жалбоподателката белег, а от друга е прието, че същата е заемала длъжност, която е единствена в училището. Твърди се, че съдът не е отчел, че правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от признака лично положение, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, извод, изведен в цитираните решение на ВАС. Неправилно са интерпретирани и фактите относно оспорването на болничните листове на жалбоподателката и отказът да й бъдат върнати лични книги от библиотеката на училището. Иска се отмяна на съдебната решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата - Н. М., в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. К. Т., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответницата - С. Г. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 648 от 21.07.2021 г. постановено по преписка № 140/2019 г. на КЗД, петчленен разширен състав, с което е установено, че Н. М. - [длъжност]на [заличен текст], [населено място], общ. Камено, обл. Бургас е осъществила спрямо жалбоподателката С. Г. дискриминация под формата на тормоз, въз основа на признаците възраст и лично положение, съответно й е наложена на основание чл. 47, т. 3, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр глоба в размер на 300 лева.

Съдът е приел за установена фактическата обстановка, така както е установена и в решението на КЗДискр. От доказателствата е видно, че жалбоподателката в производството пред КЗД Габровска е заемала длъжността [длъжност] на училището, [длъжност]на което е ответницата Н. М., като последната със своя заповед е утвърдила на 14.01.2019 г. ново щатно разписание, предвиждащо съкращаване на една бройка - тази на [длъжност]а, която е единствена, считано от 15.01.2019 г. В тази връзка е изискала информация от Габровска дали попада в някоя от защитените категории по чл. 333 от Кодекса на труда (КТ), в отговор на което Габровска е посочила, че попада в защитена категория, тъй като е член на Синдиката на българските учители. След провеждане на съвещание от [длъжност] на училището и ръководителя на синдикалната организация в училището - Съюз на българските учители към КНСБ, на което е постигнато съгласие за съкращението, с оглед намаления брой ученици, съответно и финансови средства и че не следва да бъде извършван подбор и не съществува възможност за преназначаване на лицето, което предстои да бъде съкратено, ръководството на синдикалната организация също е обсъдила съкращението на щата и е излъчила свои членове да изразят становище. От своя страна, [длъжност] е поискала изрично писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с Габровска, с писмо от 28.01.2019 г. От посочената дата Габровска е излязла в отпуск по болест, представяйки три болнични листове, с отразени различни диагнози и продължителност до 16.03.2019 г. М. Г. е подала заявление на 07.03.2019 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно на 14.03.2019 г. е подала заявление до [длъжност] на училището за изплащане на обезщетение поради придобито право на пенсия, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Със своя заповед, на 12.03.2019 г. Маркова е прекратила трудовото правоотношение с Габровска поради съкращаване на щата, като е разпоредила изплащане на обезщетения по чл. 220 и чл. 224 от КТ. На 29.03. 2019 г. Маркова е разпоредила и изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Жалбоподателката Габровска е сезирала КЗД с жалба на 15.04.2019 г., съдържаща оплаквания, че е дискриминирана по признак лично положение и възраст, поради съкращаването на заеманата от нея длъжност, което я е поставило в неравностойно положение спрямо останалите й колеги и я принудило да подаде заявление за ранно пенсиониране.

С разпореждане на определения докладчик от жалбоподателката е поискано да уточни оплакванията си, да посочи лица за сравнение и в какво се изразява твърдения от нея акт на дискриминация. На 11.07.2019 г. жалбоподателката е подала уточнение, в което е заявила, че е подложена на психически тормоз от [длъжност], в резултат на което се е разболяла, болничният й лист е бил обжалван, а междувременно е съкратена и щатната й бройка. Посочила е още, че в училището има лични вещи и над 250 книги, които не е допусната да прибере. Посочила е, че след 06.06.2019 г., телефонният й номер е свързан с обява за сексуални услуги, което също приема като тормоз и телефонен тероризъм. След ново искане за уточнение, Габровска е подала втора молба на 29.07.2019 г., в която е посочила, че оплакването й е насочено срещу [длъжност] на училището Маркова, дискриминирана е по признаците възраст, лично положение и обществено положение, защото не е пренасочена към друга длъжност и е лишена от право на подбор, с което е поставена и в неравностойно положение, в сравнение с други колеги - педагози в училището, които също отговарят на изискванията за пенсиониране и са с по-нисък образователен ценз и квалификация.

Първоинстанционният съд, подробно е проследил и провеждането на производството пред КЗД, като е установил, че са спазени всички изисквания - определен е докладчик, след два отвода на предходни докладчици, изискани са становища от страните и доказателства, изготвен е доклад - заключение, преписката е разгледана на заседание на петчленния състав, отхвърлено е искането за разпит на свидетелите на ответната по жалбата страна, приети са доказателствата по преписката и е даден срок на страните за становища.

С оспореното решение, съставът на КЗД е приел, че жалбата е основателна, като спрямо Габровска е осъществен тормоз въз основа на защитените признаци възраст и лично положение. КЗД е изложила мотиви, че липсата на подбор и пренасочване към друга длъжност на съкратената [длъжност], доказва преследване на единствена цел - прекратяване на правоотношението с училището, само по личностни подбуди спрямо нея. Прекратяване на правоотношението по време на отпуск по болест, макар и при използване на законния ред за това - получаване на съгласие от синдикалната организация и разрешение от Инспекцията по труда, както и действията по оспорване на болничния лист и отказът за връщане на личните книги, както и телефонните обаждания на номера на жалбоподателката представляват тормоз, довел до накърняване на достойнството й, създават враждебна и обидна среда, поради което е уважила жалбата.

При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в това число и разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, но при неправилно приложение на материалния закон.

След анализ на нормите на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр, както и отделно на нормата на чл. 5 от ЗЗДискр, съдът е посочил, че за да е налице неправомерно по-неблагоприятно третиране, същото следва да е свързано с някои от защитените признаци, както и да е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, освен това действията да не са обективно оправдани с оглед преследваната от закона цел и/или средствата за постигането й да не са били неподходящи.

В случая, от доказателствата не може да се направи извод за по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката по посочените защитени признаци, в сравнение с останалите й колеги, както и че по отношение на нея е упражняван тормоз по смисъла на 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Решаващият съд е посочил, че не е налице дискриминация по признака възраст, тъй като липсват конкретни действия с дискриминационен характер, основани на този признак. Съкращението не е по причина на възрастта на жалбоподателката, а поради обективната необходимост от съкращаване на разходите за издръжка на училището. Длъжността на съкратената не е съпоставима с длъжностите на останалите учители на пенсионна възраст, като и в жалбата не са посочени факти, че длъжността е съкратена поради възрастта на жалбоподателката. Съдът е посочил, че и по отношение признака лично положение не са налице дискриминационни действия. Доколкото този защитен признак няма изначално прието еднозначно съдържание, се налага във всеки разглеждан случай да се установи и докаже значим, обективен белег същностен за личността, които позволява да бъде прилаган еднакво, при отчитане на универсалния обхват на закона и визираната в същия абсолютна забрана за дискриминация. В случая от твърдените факти, не може да бъде извлечен такъв белег, който да я отличава от другите учители, и който да изпълни със съдържание защитения признак лично положение. Липсват твърдения и каквито и да са доказателства, че в училището са налице свободни длъжности, които биха могли да бъдат заети след извършеното съкращение от жалбоподателката.

На следващо място, съдът е приел необоснованост на изводите на КЗД и по отношение приетото, че с действията си по оспорване на болничния лист, и с отказа да бъдат върнати книгите на жалбоподателката по отношение на същата е осъществен тормоз. В тази връзка е посочил, че по делото не е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на тормоза - действие или бездействие на лице спрямо друго лице; защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр; цел или резултат - накърняване на достойнството на лицето и създаване на обидна, враждебна или застрашителна среда и причинно-следствена връзка между тях. Оспорването на болничните листове не е незаконосъобразно, а и липсват данни да е направено на основата на защитен признак. Обстоятелството, че други болнични листове не са оспорвани от [длъжност] не води непременно до извод, че с това си действие е упражнила тормоз, тъй като при съмнение за неправомерно издаване на болничен лист, работодателят има право да го оспори, като очевидно до този момент не е имала основание за съмнение. Видно от болничните листове, са отразени различни диагнози, което е основание за съмнение, а от друга страна отразените болестни състояния - [заличен текст], не навеждат на извод, че жалбоподателката се е разболяла поради оказан й тормоз, както самата тя е твърдяла в жалбата си пред КЗД.

Не може да се характеризира като тормоз и отказът за връщане на книги, за които жалбоподателката е твърдяла, че са нейни. Същите не са индивидуализирани, посочена е общо бройка от 250 книги, като при липсата на обособена библиотека в училището, съответно липсата на опис, списък или друг документ, удостоверяващ тяхното предаване, при безспорно установеното наличие и на други книги в училището, отказът за връщане не може да бъде характеризиран като желание за създаване на обидна, враждебна среда или да накърни достойнството на жалбоподателката, особено при липсата на връзка със защитен признак.

Съдът е приел за напълно голословен и необоснован и изводът на КЗД, че е осъществен тормоз, чрез обажданията на личния телефон на жалбоподателката, тъй като липсват каквито и да са доказателства дори и косвени кое е лицето подало обява с телефона й, съответно не е установена каквато и да е връзка на обажданията с [длъжност] на училището. По всички тези съображения, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно, тъй като е необосновано, а оттам не е приложен правилно и материалния закон, поради което е постановил отмяната му.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на първоинстанционният съд, че оспореното решение на КЗД е необосновано и незаконосъобразно са правилни, като същите са изградени в резултат на правилно установяване на фактите по делото и коректното им правно анализиране.

Основният спорен по делото въпрос, така както е очертан от жалбата на Габровска и пред КЗД, е налице ли е проявна форма на дискриминация - пряка или непряка по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗдискр, както и под формата на тормоз, по смисъла на чл. 5, във вр. с 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, осъществена чрез извършеното съкращаване на щатната длъжност, която същата е заемала - тази на [длъжност] на училището, съответно е прекратено трудовото й правоотношение. Допълнително в спора са въведени и оплаквания от действията на [длъжност] на училището по оспорване на представените от нея болнични листове, отказ за връщане на книги и телефонен тормоз.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не се доказва спрямо С. Г. да е осъществена дискриминация, под каквато и да е форма - пряка, непряка и тормоз по защитените признаци възраст и лично положение, противно на приетото в оспореното решение на КЗД.

В тази връзка, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че необосновано и при неправилно приложение на закона, съдът в решението си е обсъждал сравнимост, като е посочил, че не е налице дискриминация, като такава би била налице когато при сравними сходни обстоятелства лице или група лица се поставят в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите, тъй като дискриминацията под формата на тормоз не изисква изследване на сравнимост. Безспорно вярно е, че проявната форма на дискриминация тормоз не изисква сравнение, за да се установи наличието или липсата на осъществен фактическия й състав. Цитираното в касационната жалба изречение е извадено от контекста на съдебното решение, в което съдът е обсъдил наличието, съответно липсата на дискриминационни действия във връзка с всички проявни форми на дискриминация, поради което макар и кратко е анализирал и основанията по чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр, съответно е изследвал наличието на такава, в контекста на твърденията на жалбоподателката в производството пред КЗД, за по-неблагоприятното й третиране в сравнение с останалите и колеги - преподаватели в училището по двата въведени с жалбата защитени признаци.

С решението на КЗД е прието, че е осъществена само дискриминация под формата на тормоз, като именно това е предметът на спора пред съда. В решението на КЗД липсва произнасяне по въведените твърдения за осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. В мотивите на решението на КЗД четем, че макар по преписката да са налични доказателства относно спазване на договореностите на колективния трудов договор и процедурата по предварителна защита по чл. 333 КТ, а именно - получаване на съгласие от синдикалната организация в училището, както и разрешение от Инспекцията по труда - Бургас, с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение със С. Г., заемала към онзи момент длъжността [длъжност] по учебната дейност, на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, настоящият състав (бел. на докладчика - състав на КЗД), счита, че Маркова целенасочено, водена от личностни подбуди е прекратила трудовото правоотношение с жалбоподателката на законово основание - съкращение в щата, като по този начин е извършила нарушение на ЗЗДискр по признаци възраст и лично положение. От цитираното трудно може да бъде извлечена волята на административния орган, какво приема относно проявната форма на дискриминация, чрез кои действия е осъществена същата по отношение всеки от цитираните признаци, с какви доказателства са установи приетите за осъществени дискриминационни, общо посочени действия. При твърдения в жалбата за неравно третиране в сравнение с други колеги, КЗД на практика не се е произнесла по същите, липсва и диспозитив по отношение твърденията за осъществена дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр, но Габровска не е оспорила решението. При това положение, обстоятелството, че в мотивите си съдът е изложил и допълнителни съображения относно твърденията за дискриминация, не съставлява порок, който да послужи за отмяна на съдебното решение. С решението си административният съд не се е произнесъл плюс петитум, а само по предмета на спора.

По спорния предмет за осъществен тормоз, чрез приетите от КЗД за осъществени действия, съдът е изложил подробни доводи защо приема за необосновани изводите на КЗД. Правилно е прието, че установената от Комисията фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото. В решението на КЗД не са изложени и убедителни мотиви.

Фактите и обстоятелства, които са обосновавали твърдението за осъществена дискриминация, следва да създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради някой от защитените признаци. Не всяко неравно третиране е дискриминация. Дискриминация е само това неравно третиране, което е основано на визираните в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр признаци. Правилно съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват наличие на дискриминационно поведение от страна на [длъжност] на училището, в качеството на орган по назначаване спрямо уволнения служител. Извършеното съкращение е обосновано с намаления брой ученици, съответно и средства за финансиране на училището и не е на основание навършването на определена възраст от жалбоподателката, съответно правилно е прието, че не е осъществена дискриминация по защитения признак възраст. Същото не е свързано и с някакъв траен белег на Габровска, характеризиращ личността й, който може да изпълни със съдържание защитения признак лично положение.

Правно издържани са и изводите на съда относно неправилната преценка на КЗД за това, че действията по оспорването на болничните листове, представени от жалбоподателката, отказът да бъдат върнати книги от училищната библиотека, както и телефонните обаждания към Габровска имат дискриминационен характер и осъществяват тормоз за базата на сочените признаци.

По отношение телефонните обаждания и връзката им с [длъжност] на училището Маркова не са представени никакви доказателства. Отказът за връщане на книгите, както и оспорването на болничните листове, не е установено да е свързано със защитените признаци, съответно правилно съдът е приел, че не е доказано осъществяването на тормоз.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че относно признака лично положение мотивите на съда са противоречиви - от една страна е прието, че не е изведен значим за личността на жалбоподателката белег, а от друга е прието, че същата е заемала длъжност, която е единствена в училището, съответно съдът не е отчел, че правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от признака лично положение, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, извод, изведен и в решение № 3416 от 16.03.2010 г., на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с решение № 8382 от 22.06.2010 г. на петчленен състав на ВАС.

С решението, обжалвано пред административния съд, КЗД е приела осъществяване на дискриминация под формата на тормоз, по вече цитираните признаци, съответно обсъждането не е на плоскостта на чл. 21 от ЗЗДискр. Съгласно визираната разпоредба, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. При липсата на сходни трудови правоотношения с други учители, тъй като бройката за [длъжност] е само една не може да става дума за различно третиране на жалбоподателката. От друга страна да се приеме, че именно заеманата длъжност, която е била единствена в щата на училището, съставлява траен белег на личността, който е в състояние да изпълни със съдържание защитения признак лично положение, както е приела в решението си КЗД, е необосновано и несъответно на закона. В тази връзка в касационната жалба е цитирано решение № 3416 от 16.03.2010 г. по адм. дело № 15534/2009 г. на ВАС, VІІ о, оставено в сила с решение № 8383 от 22.06.2010 г. по адм. дело № 6572/2010 г. на 5-членен състав на ВАС, в което е посочено че правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Изводите в сочената съдебна практика са неприложими в случая, тъй като същите са изградени при различни фактически и правни обстоятелства съдът е обсъждал неравно третиране при определяне на трудово възнаграждение. Не става дума за обсъждане и по отношение приложението на чл. 21 от ЗЗДискр, а и настоящия случай КЗД е изградила изводи за осъществена дискриминация под формата на тормоз.

По принцип преценката за наличие на дискриминационно отношение към служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2-5, 10 и 11 от КТ (в случая правоотношението е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ) следва да се извърши по критериите на чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр, във вр. с чл. 21 от ЗЗДискр. Независимо от посоченото, във всеки случай, дори и в хипотезата на обсъждане на наличието на тормоз следва да се установи съдържанието на признака лично положение. Заемана длъжност не може да се счете за такъв присъщ на личността белег, който да е иманентен и да изпълни със съдържание защитения признак лично положение. Това е така, тъй като макар че правото на труд е основно, конституционно закрепено право на гражданите, което се ползва с нарочна закрила и в Закона за защита от дискриминация, в който е уредена специална защита, гарантираща равенство в третирането на лицата, в цялото многообразие от отделни субективни права, в настоящия случай, заеманата длъжност като белег на правоотношението по повод упражняването на правото на труд, не може да бъде възприето като характеристика на личността, покриваща защитения признак лично положение.

Настоящият състав приема за правилни и обосновани изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на акта, като на основание чл. 221 от АПК не следва да ги преповтаря.

По изложените съображения, оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответната по касация страна не претендира разноски.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2094/2021 г. на Административен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА