Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба от ЗД [фирма] срещу Решение от 24.06.2010 год. по гр. д.№ 4885/2010 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено Решение от 17.02.2009 год. по гр. д.№ 35259/2009 год. на Софийски районен съд в обжалваната му от застрахователното дружество част с която е бил отхвърлен предявеният него срещу [фирма] иск с правно основание чл. 213 ал. 1 КЗ за сумата

над

11637 лв. и

до

предявения размер от 17600 лв.

К. контрол е допуснат на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие със съдебна практика на ВКС материализирана с Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т. д.№ 652/2009 год. на ВКС-ТК, състав на І т. о. по

прилагането на чл. 273 ал. 2 КЗ и по конкретно начинът на определяне размера на обезщетенията, съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006 год. на КФН.

Твърдението по касационната жалба е, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като на ЗД [фирма] бъде присъдена сумата 5963 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2009 год. и разноски пред всички инстанции.

Ответникът по касация [фирма] в представен по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 290 ал. 2 ГПК на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 213 ал. 1 ГПК за сумата 17600 лв.

Твърдението по исковата молба е, че резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2008 год. са причинени щети на л. а. „Сеат Л.”, собственост на [фирма], застрахован по застраховка „Автокаско” в ЗД [фирма]. Вина за настъпване на произшествието носи водачът на л. а. „Тойота” мод.”Авенсис”, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност е бил [фирма].

Искът на ЗД [фирма] е за възстановяване на заплатеното на третото неучастващо лице [фирма] обезщетение по застраховка „Каско” за претърпени имуществени вреди, изразяващи се щети по застрахования автомобил. Последователно подържаната теза на ответника [фирма] е, че оценката на щетите е завишена, поради което не дължи заплащане на обезщетение, надвишаващо реално претърпяната от застрахования вреда.

При определяне на размера на обезщетението, съдилищата са приели, че следва да намери приложение редът по чл. 3 ал. 2 от Приложение № 1 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006 год. на КФН и на възстановяване подлежи сумата 11637 лв. Доколкото в хода на процеса е настъпило погасяване на задължението до този размер, спорна е дължимостта на сумата над 11637 в. и до 17600 лв.

По поставения правен въпрос

.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т. д.№ 652/2009 год., ВКС-Търговска колегия е се е произнесъл по въпроса в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор.

ВКС изрично е посочил, че Методиката (съгласно чл. 4 от нея) се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.

Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Това е валидно както за обезщетение по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ.

По основателността на касационната жалба.

Както бе посочено по-горе, остойностяването на вредата съобразно Методиката не е задължително

и се прилага в случаите, когато не са представени доказателства за извършените разходи при ремонта на МПС в сервиз или когато остойностяването се извършва по експертна оценка

. В настоящия случай е безспорно, че ищецът ЗД [фирма] е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 17600 лв., съобразно стойността на ремонта на автомобила. Не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз. Данните по настоящето дело сочат, че ремонтът е извършен от [фирма] [населено място] с ЕИК-825279918. Представени са доказателства за издадена от автосервиза проформа фактура по щета № 80125001317 за 240 лв. (л. 16) и плащане по нея (л. 14) като част от групиран превод на общата сума 3286.92 лв. по 6 бр. щети. Доказателства, че е извършен разход за ремонта на това МПС за разликата над 240 лв. и до 17600 лв. не са представени, поради което са събрани доказателства относно стойността на действителния разход (труд и материали) за възстановяване на щетите. Съгласно заключението на назначената по делото експертиза би следвало да възлиза на 19084.56 лв., но доколкото искът е предявен за сумата 17600 лв., то той следва да се е основателен до този размер и се присъди разликата над 11637 в. и до 17600 лв. или още 5963 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, като е поискана.

С оглед изхода на спора, на касатора се дължат разноски, съобразно уважаването на тази част от иска. Списък по чл. 80 ГПК не е представен, поради което съдът ги определя на 1792 лв. по компенсация, съобразно разноските на страните пред трите инстанции.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение от 24.06.2010 год. по гр. д.№ 4885/2010 год. на Софийски градски съд в частта с която е потвърдено Решение от 17.02.2009 год. по гр. д.№ 35259/2009 год. на Софийски районен съд за сумата

над

11637 лв. и

до

предявения размер от 17600 лв., както и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОСЪЖДА

[фирма] да заплати на ЗД [фирма] на основание чл. 213 ал. 1 КЗ сумата 5963 лв. (пет хиляди шестстотин деветдесет и три лева), ведно със законната лихва, считано от 09.07.2009 год. и до окончателното и плащане, както и направени по делото разноски пред трите инстанции в размер на 1792 лв. по компенсация.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.