ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр.София, 16.02.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г. ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1434 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „П. А. БГ“ЕООД за изменение на постановеното по делото определение № 3638/19.12.2025 г. по т. д. №1434/2025 г. на ВКС, I т. о. в частта за разноските.

Молителят поддържа, че с отговора на касационната жалба не е бил представен договор за правна помощ, а само фактура и платежно нареждане, като последните не са достатъчни да установят уговореното възнаграждение между застрахователя и процесуалния му представител. При условията на евентуалност навежда доводи за прекомерност на присъденото възнаграждение, поради липса на фактическа и правна сложност на спора. Моли да се отмени обжалваното определение и да не се присъждат разноски в полза на ответника по касацията, евентуално да се намали определената в негова полза сума за разноски.

Ответникът по молбата ЗАД „А. Б. АД изразява становище за неоснователност на същата.

ВКС констатира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК се явява допустима – подадена в срок от надлежна страна.

С постановеното определение № 3638/19.12.2025 г. по т. д. №1434/2025 г. на ВКС, I т. о. е : 1/оставена без разглеждане касационна жалба на „П. А. БГ“ ЕООД срещу решение № 103/21.02.2025 г. по в. т.д. № 855/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 1183/24.08.2024г. по т. д. № 2066/2023г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с. за отхвърляне на предявения от „П. А. БГ“ ЕООД срещу ЗАД “А. Б. АД, иск по чл. 309а ТЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер сумата от 8 230,95лв. за забавено плащане на сумата от 50 652,62лв., представляваща застрахователно обезщетение, за периода на забава от 23.04.2021 г. до 28.11.2022г.; 2/ не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 103/21.02.2025 г. по в. т.д. № 855/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 1183/24.08.2024г. по т. д. № 2066/2023г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с. за отхвърляне на предявения от „П. А. БГ“ ЕООД срещу ЗАД “А. Б. АД иск по чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 428,68 евро /с левова равностойност от 34 087,54 лв./, представляваща обезщетение за неизпълнение от страна на застрахователя на договорно задължение, произтичащо от договора за застраховка, обективиран в полица № 10100201500000001/08.04.2020 г., както и на евентуално съединения с него иск тази сума да бъде присъдена на ищеца на основание чл. 396 и чл. 397 КЗ, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху горепосочената главница, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 17 428,68 евро /с левова равностойност от 34 087,54 лв./ за периода на забава от 17.11.2022г. до 23.03.2023г. и е осъдено „П. А. БГ“ ЕООД да заплати на ЗАД “А. Б. сумата от 4 428лв., представляваща извършени от последното разноски за касационна инстанция.

С отговора на касационната жалба, подаден от процесуалния представител на застрахователя, е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и са представени писмени доказателства – платежно нареждане за заплащане от ЗАД “А. Б. АД на АД „А.Д., Р.Г.“ по фактура № 7092/11.06.2025 г. сумата от 4 428 лв. и фактура № 7092/11.06.2025 г., издадена от посоченото Адв. Д. за сумата от 4 428 лв. и основание– изготвяне на отговор на касационна жалба срещу решение № 103/21.02.2025 г. по в. т.д. № 855/2024г. на САС.

Видно от приложените пълномощни на л. 314 и л. 315 по т. д. № 2066/203 г. на СГС АД „А.Д., Р.Г.“ е упълномощено от застрахователното дружество да представлява застрахователното дружество пред всички съдилища на територията на РБ, като извършва всички необходими действия за защита интересите на последното пред всички инстанции.

Разгледано по същество искането по чл. 248 ГПК за изменение е частично основателно.

Представените пълномощни, платежно нареждане и фактура преценени в тяхната съвкупност относно обема на упълномощаване, вида на процесуалната защита и съответствието между тях относно размера на дължимото и заплатено възнаграждение, в достатъчна степен обосновават единен извод за действително извършени от ответника по касацията разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 428 лв. Поради което искането на касатора за отхвърляне изцяло на молбата на застрахователното дружество по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователно.

По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК:

Касационното производство може да се развие в две фази – по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и евентуално – по чл. 290 ГПК за постановяване на решение по допуснато касационно обжалване на въззивно решение, поради което предоставянето на правна защита и съдействие може да бъде възложено при условията на цялостно дължимо възнаграждение за производството пред ВКС, т. е. и в двете му фази или само за първата от тях. В случая сме изправени пред хипотеза на определено от страната и процесуалния й представител възнаграждение за защитата пред ВКС само в първата фаза. След като производството е приключило с определение по чл. 288 ГПК, то касаторът дължи само действително сторените от насрещната страна разноски за тази фаза. Посочените в чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа са ориентир за определяне на размера на възнаграждението за този вид процесуална защита. При прилагане на правилото на чл. 9, ал. 3 от Наредбата възнаграждението за изготвяне на отговор на касационна жалба е в размер на 3 632лв. / с ДДС/. Заплатеното от ответника възнаграждение за адвокатска защита е в размер на 4 428 лв. /с ДДС/ е приблизително към минимума по Наредбата за цялостно представляване на страната в двете фази на касационното производство.

Съставът на ВКС намира, че защитата по делото пред касационната инстанция не се отличава с по-усложнена фактическа обстановка или по-висока степен на правна сложност на казуса в сравнение с въззивната инстанция. Напротив защитните позиции са вече изяснени и не са променени, пред касационна инстанция не се събират нови доказателства. Аргументирането на отговора на касационната жалба в случая е изключително въз основа на вече развити доводи от страните в предходните инстанции. Поради което в полза на ЗАД “А. Б. АД се дължи сумата от 3 632 лв. Определението на ВКС в частта на разноските следва да се измени в изложения смисъл.

Предвид изложеното, Върховен касационен съд, ТК, състав на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 3638/19.12.2025 г. по т. д. №1434/2025 г. на ВКС, I т. о. в частта относно присъдените в полза на ЗАД “А. Б. разноски, като намалява същите от 4 428лв. на 3 632 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: