Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С молба с вх. № 2453 от 13.03.2018 г., подадена от адв. В. Л. в качеството му на процесуален представител на ДКЦ „С. Г“ ЕООД, е поискано допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 129/21.02.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 462 от 13.12.2017 г., постановено по в. гр. д. № 720/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция.

Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна – З. С. Д., но не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото гражданско дело е образувано е по касационна жалба на З. С. Д., подадена чрез адв. Д. А., срещу решение № 462 от 13.12.2017 г. по в. гр. д. № 720/2017 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 574 от 09.10.2017 г. по гр. д. № 722/2017 г. на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ против ДКЦ „С. Г“ ЕООД за признаване за незаконно уволнението на З. С. Д., извършено със заповед № 16/03.02.2017 г. и отмяната му, както и да се възстанови З. С. Д. на заемната преди уволнението длъжност „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. В. Л. в качеството му на процесуален представител на ДКЦ „С. Г“ ЕООД. Изложени са съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената касационна жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски и е приложен договор за правна защита и съдействие от 26.02.2018 г., от който е видно, че уговореният адвокатски хонорар от 500 лв. е изплатен в брой на адв. Л..

С постановеното в настоящото производство определение № 129 от 21.02.2019 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна по касационната жалба има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното определение № 129 от 21.02.2019 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на ответника по касация – ДКЦ „С. Г“.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 129 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 1050/2018 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА З. С. Д. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ДКЦ „С. Г“ ЕООД с ЕИК 126538053 сумата от 500 лв./петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: