О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4221

гр.София. 21.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х. като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 72/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е молба от М. Н. П., чрез адв. В. А. В., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъди на адв. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът квалифицира искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът допълва (при пропуск да се произнесе) или изменя постановеното решение (при допусната грешка) в частта му за разноските.

Легитимиран да иска определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е адвокатът, а не страната, която представлява; съдът се произнася досежно права на процесуалния представител; при присъждане на адвокатско възнаграждение, то е в полза не на страната, а лично на адвоката, като последният е легитимиран и да иска издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на вземането. Надлежна страна по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, които страните си дължат една на друга е вече страната, която твърди било, че в нейна полза не са присъдени, съответно са присъдени по-малко от дължимите, било, че е осъдена да плаща на насрещната страна разноски, съответно, че техният размер е завишен.

Съдът приема, че настоящата молба изхожда направо от адвокат В., в качеството му на процесуален представител на М. П. по настоящото дело.

Министърът на правосъдието е изразил становище за неоснователност на молбата – предвид изхода на спора като краен резултат по делото с решение, с което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ П., на последния не се дължат разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

М. П., чрез адв. В., е репликирал министъра на правосъдието, като е заявил, че е завел дело за имуществени вреди срещу ВКС точно поради произнасянето му по реда на чл. 248 ГПК по гр. д. № 1092/2023 г. на ВКС. Както стана ясно ЧСИ П. не е легитимна страна по настоящото произнасяне, като ВКС приема, че становището изхожда от надлежната страна – адв. В..

Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима. Искането е от адвоката, като носител на материалното право да получи лично адвокатско възнаграждение. Такова по чл. 38, ал.2 ЗЗД, когато се присъжда, се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда; няма как да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и този списък е за разноските, които страната е реално направила и които тя претендира по чл. 78 ГПК; адвокатът не представя подобен списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК е невъзможно да бъде разгледано, когато адвокатът е представлявал страната безплатно. Единствено съдът е компетентен да определи размерът на адвокатското възнаграждение.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решение № 80/29.08.2023 г., постановено от Върховния касационен съд по гр. д. № 72/2023 г., поправено с решение № 185/22.11.2023 г., е потвърдено решение на ДК на КЧС, взето на 28.07.2022 г. по дисциплинарно дело № 6/2022 г., в частта, с която е отхвърлено искането на министъра по п. 2 и е отменено в останалата частта, като е наложено на ЧСИ М. П. дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв. за допуснати нарушения по п. 1, п. 3 и п. 4 от искането на министъра.

Делото е образувано по жалби на министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт И. Т., и ЧСИ М. П., чрез адв. В. А. В., против решението на ДК на КЧСИ.

ЧСИ П. е упълномощил адв. В. А. В. да го представлява по делото – пълномощно от 23.11.2022 г., приложено на л. 43 по делото. На гърба на същия документ е отпечатана бланка за договор, която не е попълнена. По делото не е представен документ, с който да е уговорено безплатно за доверителя процесуално представителство.

Подобни насрещни изявления не са правени и устно от ЧСИ П. и адв. В. пред съда в проведените открити съдебни заседания.

Наличието на валидно упълномощаване по чл. 32, т. 1 ГПК и липсата на данни за уговорен и платен адвокатски хонорар, не води автоматично на извод, че страните са постигнали споразумение за безплатно представителство на довереника от доверителя.

До приключване на делото, липсва искане по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от адв. В.. Съдът, дори и при наличие на доказателства за уговорено безплатно представителство на страна от адвокат, определя адвокатски хонорар и възлага отговорността за заплащането му, само при изрично искане.

Адв. В. е преупълномощил от свое име адв. В. Г., да представлява ЧСИ П. по делото (пълномощното е на л. 71 по делото). Адвокат Г. се е явила вместо ЧСИ П. в открито съдебно заседание на 23.02. и на 25.05.2023 г. Тя е поискала в пледоарията по същество присъждане на адвокатско възнаграждение, като е заявила, че адвокатската помощ е предоставена безплатно и, че записаната в договора с ЧСИ сума служи като ориентир за размера на хонорара, но нищо не е плащано. При изрично питане от съда, е заявила, че претендира за себе си заплащане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД. От нея няма искане по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на съдебното решение. Вземането е лично и зависи изцяло от волята на адвоката.

Договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022 г. е приложен към дисциплинарното дело. С него ЧСИ П. е възложил на адв. В. предоставяне на правна защита и съдействие по дисциплинарно дело № 6/2022 г. на ДК при КЧСИ, като е записано, че е уговорено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., което възнаграждение не е платено, доколкото се оказва безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на колега юрист.

Съдът няма да коментира противоречието в договора относно уговорен хонорар и предоставяне на безплатна правна помощ, защото този договор има за предмет единствено отношенията адвокат – клиент в дисциплинарното производство.

Договор, уреждащ безплатно представителство на ЧСИ П. от адв. В. в съдебното производство, няма.

В заключение молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна – до приключване на делото в открито съдебно заседание, проведено на 26 октомври 2023 г., няма искане от адв. В. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв; няма доказателства да постигната договорка адвокатската услуга в съдебното производство да бъде безплатно предоставена.

При тези данни, няма основания за изменение на постановеното от състава на Върховния касационен съд в решението му по делото в частта за разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. В. следва да бъде отхвърлена.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адвокат В. А. В., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: