Р Е Ш Е Н И Е
№ 50120
София, 20.12.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
М. Х.
при участието на секретаря А. К. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 3120 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. П. Г., чрез адвокат С. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Силистра №61/16.05.2022г. по в. г.д.№88/2022г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №50224/09.05.2023г. по въпроса, обобщен и уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, както следва: за правомощията на въззивния съд, когато във въззивната жалба или отговора страната се е позовала на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по делото, съгласно чл.146 от ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно разясненията дадени в т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора. Когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания на страните относно релевантните факти, разпределението на доказателствената тежест и за необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и указанията, в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство, когато е довело до непопълване на делото с относимите към спора доказателства.
В жалбата на Й. П. Г. са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в хода на производството е допуснато недопустимо изменение на предявения иск по пътя на уточняването му, с което е осъществено едновременно изменение на обстоятелствата и петитума на иска. В условие на евентуалност е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения: неправомерно дадени указания за отстраняване нередовност на предявените искове довело до недопустимото им изменение; липса на надлежна правна квалификация на предявените искове; липса на указания до жалбоподателката, че следва да установи своята добросъвестност. Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон: предявеният иск е погасен по давност; неправилно определена правна квалификация, довела до неправилно определен размер на полученото и подлежащо на връщане по унищожената сделка; неправилно определена пазарна стойност на имотите, предмет на същата; нарушение на чл.179, ал.1 от ГПК при отхвърляне на възражението за прихващане и не кредитиране на нотариалния акт, който е официален удостоверителен документ. Навежда се довод и за необоснованост на решението. По същество се претендира прекратяване на производството по делото. В условие на евентуалност се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове като погасени по давност, и в евентуалност уважаване на осъдителния иск до размера на обогатяването на ищцата след прихващане със заплатената цена по унищожената сделка.
В съдебно заседание Й. П. Г., чрез адвокат С., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, като бъде отменено решението на въззивния съд и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Насрещните страни С. Л. Р. и Д. Л. П. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат В. П., оспорват жалбата. Твърдят, че решението е правилно, обосновано и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява наличието на предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Сочат, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения при уточняване на исковете и при изготвяне на доклада по делото, тъй като посочването на коя от хипотезите по чл.57, ал. 2 от ЗЗД се основава иска ще бъде предварително решаване на спора. По същество молят съда да отхвърли жалбата и им присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Силистра, с което е прието за установено, че Й. П. Г. дължи на С. Л. Р. и Д. Л. П. сумите от по 5 300лв., представляващи половината от пазарната стойност към месец декември 2013г., на: 1. нива с площ от 4,263 дка, находяща се в м. “В. борун“, в землището на [населено място], общ. С., обл. С., съставляваща имот №., трета категория и 2. овощна градина с площ от 5 дка, находяща се в м. “Д. бр.“, землището на [населено място], общ. С., обл. С., съставляваща имот №, четвърта категория, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №, т. по описа на СВ – С. за 2013г., сключен между Л. Т. Р. /наследодател на ищците/ и ответницата, унищожен с решение №171/26.11.2015г. по в. г.д.№229/2015г. на Окръжен съд – Силистра, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.11.2020г. до окончателното им изплащане.
За да постанови този резултат, съдът приел, че на 19.11.2000г. ищците С. Л. Р. и Д. Л. П. подали пред Районен съд – Силистра заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Й. П. Г. за сумата от 11 000лв., дължима поради обявената недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № т.23 на СВ – Силистра за 2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.11.2000г. до окончателното изплащане. По делото постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 от ГПК, което обусловило предявяването на установителния иск за вземането, по реда на чл.415 от ГПК.
Съдът установил, че ищците С. Л. Р. и Д. Л. П. са наследници по закон на Л. Т. Р., починал на 17.01.2015г., който приживе продал на ответницата Й. П. Г. процесните недвижими имоти с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №156, т.23 на СВ-Силистра за 2013г. В акта било посочено, че продажната цена на имотите, в размер на 1019,20лв., била получена напълно и в брой от продавача. Съдът установил, че на 01.04.2014г., с договор за покупко-продажба по нот. акт №97, т.5 на СВ – Силистра, Й. П. Г. прехвърлила придобитите от нея имоти на трето за производството лице, за сумата от 1 852,60лв., при обща данъчна оценка, към момента на сделката – 1491,70лв.
Съдът установил още, че на 28.07.2014г. Л. Т. Р. предявил срещу Й. П. Г. иск за обявяване нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба поради липса на съгласие, а в условие на евентуалност за неговото унищожаване поради невъзможността да разбира свойството и значението на своето поведение при сключването му. В хода на производството ищецът починал и бил заместен от своите наследници по закон – С. Р. и Д. П.. С влязло в сила съдебно решение по г. д.№229/2015г. на СлОС оспореният договор за покупко-продажба бил унищожен, като сключен от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си.
Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-икономическа експертиза, от което приел за установено, че действителната стойност на прехвърлените с унищожения договор за покупко-продажба недвижими имоти била в размер на 10 600лв. Намерил за неоснователно възражението на въззивницата, че правилното изчисление на общата стойност на двата имота е в размер на 1 463,74лв., тъй като това не била пазарната стойност на земеделските имоти в тази част на страната.
Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че предявените установителни искове, по реда на чл.422 от ГПК, са допустими, а въведеното пред първостепенния съд и във въззивната жалба възражение в този смисъл – неоснователно. В тази връзка посочил, че производството пред Районен съд – Силистра било образувано въз основа на искова молба вх.№1179/24.02.2021г. за осъждане на ответницата да заплати сумата от 11 000лв. – пазарна стойност на отчуждените недвижими имоти, предмет на унищожената сделка. С молба вх.№1216/25.02.2021г. /наречена „допълнителна искова молба“/ ищците уточнили, че предявяването на иска е във връзка с образуваното ч. г.д.№1474/2020г. на Районен съд – Силистра и направили искане за прилагането му. Въззивният съд констатирал още, че след дадени от първостепенния съд указания, ищците изрично посочили, че предявените искове са за установяване на вземанията им от ответницата по издадената в тяхна полза заповед за изпълнение за сумите от по 5 500лв. за всеки от тях. Приел, че депозираните уточняващи молби, преди връчване на препис от исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не представляват изменение на предявените искове. Позовал се и на формираната в този смисъл съдебна практика – решение по г. д.№2357/2015г. на ВКС, ІІ г. о.
Съдът намерил за неоснователно и възражението за погасяване на претенциите по давност. Приел, че с оглед уточняване на исковете като установителни, по реда на чл.422 от ГПК, погасителната давност е прекъсната от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.11.2020г., а решението по в. г.д.№229/2015г. за унищожаване на договора за покупко-продажба е влязло в законна сила на 26.11.2015г. Посочил, че меродавен за прекъсване на погасителната давност е момента на подаване на заявлението, а не датата на отстраняване нередовностите на предявените искове.
По същество на спора, съдът приел, че дадената от първостепенния съд правна квалификация на исковете – чл.57, ал.2 от ГПК била правилна. Намерил за неоснователно възражението за допуснато процесуално нарушение при изготвяне на доклада, изразяващо се в непосочване коя от хипотезите, съдържащи се в чл.57, ал.2 от ГПК е предмет на разглеждане. В тази връзка изложил, че такова уточнение би било недопустимо, защото би предрешило изхода на делото преди постановяване на съдебния акт по същество. Посочил още, че в определението си по чл.146 от ГПК първоинстанционният съд е дал правна квалификация на иска и указал на ответницата да докаже заплащането на продажната цена, но същата не е въвела възражения относими към хипотезите на чл.57, ал.2 от ЗЗД.
Въззвният съд намерил за правилен извода на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, след обявяване на една сделка за нищожна или унищожаема, всяка от страните по нея следва да върне на другата всичко, което е получила. Посочил, че когато получателят е отчуждил или изразходвал подлежащата на връщане вещ, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната стойност или получената за нея цена, когато последната е по-висока. В тази връзка, приел, че ответницата/купувач познавала добре продавача, тъй като майка съжителствала с него на семейни начала в продължение на петнадесет години. С оглед на този факт и при липса на доказателства в обратна посока, съдът приел за установено, че Й. Г. била наясно с неговите здравословни проблеми от психичен характер. Допълнително посочил, че заболяването на прехвърлителя се развивало през продължителен период от време, а сделката била сключена една година преди неговата смърт, когато то било задълбочено и безспорно. Изложил още, че тези констатации били предмет на делото за унищожаване на сделката, приложено като доказателство, поради което правилно районният съд приел, че е налице хипотезата на чл.57, ал.2, изр.1 от ЗЗД. Въззивният съд посочил, че не може да кредитира показанията на разпитаните свидетели и експертизите по г. д.№1245/2014г. на Районен съд – Силистра, доколкото същите не са събрани при спазване на принципите за непосредственост и устност. С оглед на изложеното направил извод, че добросъвестността на ответницата при сключване на договора е поставена под съмнение, поради което и с оглед липсата на доказателства, че такава е налице, същата дължи връщане на действителната стойност на отчуждените недвижими имоти. Последната, съдът определил въз основа на заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза в размер на 10 600лв., поради което намерил предявените искове за основателни до уважените размери от по 5 300лв. за всеки един от ищците.
Съдът направил извод за неоснователност на възражението за прихващане със сумата от 1 000лв. /заплатена цена по нот. акт №156, т.23 на СВ – Силистра/, тъй като изявлението за нейното получаване било засегнато от унищожаването на договора, а по делото липсвали други доказателства за плащането . По изложените съображения, съдът намерил исковете за основателни.
При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Съдът намира за неоснователно наведеното от касатора възражение за нищожност на обжалваното решение, като постановено от съдебен състав, определен при неспазване на правилата за случайно разпределение на делата, поради липса на твърдения, които да го обосноват и с оглед обстоятелството, че от приложените протоколи се установява, че съставът на съда разгледал делото е надлежно определен.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на производството поради недопустимо изменение на иска, по следните съображения: Предметът на делото по предявен по реда на чл.422 ГПК иск се определя от твърденията на молителя в заповедното производство за основанието и размера на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като същото е негово продължение и целта му е да установи съществуването на това вземане. С оглед на тези специфики и съгласно разясненията дадени в т.11 от ТР №4/2016г. на ОСГТК, в производството по реда на чл.422 от ГПК е недопустимо изменение на основанието чрез замяна или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и увеличение на размера на иска. От друга страна, по отношение на този иск са приложими правилата на общия исков процес, като съдът пред който е висящ спора има правомощие и задължение за проверка на неговата редовност и допустимост, включително за наличието на правен интерес от предявяването му.
В конкретния случай, са били налице нередовности на исковете към момента на предявяването им, както следва: формулирано е искане за общо присъждане на сумата от 11 000лв., при липса на твърдения за наличие на активна солидарност и въведени такива за качеството на ищците – наследници на праводателя на ответника, което изключва същата; противоречие между твърденията и вида на предявения иск, с оглед постъпилите по делото молби – за предявяване на осъдителен иск и допълнителна молба, в която е посочено, че искът е заведен във връзка с депозираното по ч. г.д.№1474/2020г. на Софийски районен съд възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Това противоречие е следвало да бъде отстранено по реда на чл.129 от ГПК, в какъвто смисъл са и предприетите от първостепенния съд процесуални действия. С депозираната от ищците молба е направено уточнение на предявените претенции преди връчване на препис от исковата молба, което не е изменение на обстоятелствената част и петитума на същите. Вззивното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съдът намира за неоснователно въведеното касационно оплакване за неправилна правна квалификация на предявените искове. Същата е надлежно определена от съда, при съобразяване на изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум. Основателно е оплакването за допуснато процесуално нарушение свързано с неизпълнение на задължението на въззивния съд, при наведено във въззивната жалба оплакване, да даде указания на страните за всички подлежащи на доказване факти. Неправилно съдът е приел, че в изготвения от първостепенния съд доклад е било извършено надлежно разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на установяване обстоятелства в двете хипотези на разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗЗД, съобразно въведените в производството възражения. По предявения иск ищците следва да установят наличие на сключен договор за покупко-продажба на процесните имоти между наследодателя им и ответницата; унищожаването му с влязло в сила решение; отчуждаването на имотите, предмет на продажбата след узнаване от приобретателя, че ги държи без основание; действителната им пазарна стойност. Ответникът следва да докаже отчуждаването на придобитите имоти преди поканата, респ. преди узнаване, че ги държи без основание; размера на обогатяването му чрез увеличаване на имуществото му вследствие на продажбата; заплащането на цената по договора за покупко-продажба.
В конкретния случай, допуснатото от въззивния съд нарушение на процесуалния закон свързано с липса на указания до ответника /приобретател по унищожената сделка/ за установяване факта на отчуждаване на процесните имоти преди узнаване за състоянието на праводателя му не е довело до непопълване на делото с доказателства. С влязлото в сила решение по г. д.№1245/2014г. на Районен съд – Силистра, договорът за покупко-продажба между Л. Т. Р. /наследодател на ищците/ и ответника Й. П. Г. по нот. акт №, т., рег.№, н. д.№...г. е унищожен, на основание чл.31 от ЗЗД, като сключен от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си при извършването му. В същото със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Й. Г. е прието, че прехвърлителят Л. Р. е страдал от напреднала до степен глобарна, смесена корова и подкорова деменция /хроничен психоорганичен мозъчен синдром/ с тежки нарушения на емоционалната, мисловната, паметовата и поведенческа сфера. Установено е, че това състояние на Л. Р. било изразено в степен и тежест преди сключване на унищожената сделка, че да нарушава базисните му психични годности да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. Същият бил дезориентиран за време и място; с белези на разпад на мисловния процес и променливо поведение: временно привидно правилно и контролируемо, по-спокойно и подредено в домашна среда, временно дезорганизирано; със загуба на сръчности и умения, включително да изписва името си и да се подписва, проявено и при сключване на унищожената сделка, подписана при условията на чл.579, ал.2 от ГПК с пръстов отпечатък на продавача. Установено е още, че голямата давност на болестния процес изключвала възможността за промяна в състоянието на прехвърлителя, която да доведе до проблясъци и възвръщане на нормалното му състояние. Това състояние и наличието на когнитивни затруднения у Л. Р. било видимо за хората, с които живеел, както и за близкото му обкръжение. Част от последното била и ответницата Й. П. Г. – приобретател по унищожената сделка, поради обстоятелство, че в периода от 1991г. до пролетта на 2014г. майка живяла на съпружески начала с прехвърлителя Л. Р.. С оглед на установеното, съдът намира за правилен извода на въззивния съд за недобросъвестност на ответницата – приобретател по унищожената сделка, както към момента на сключването, така и към датата на последващото разпореждане с придобитите недвижими имоти.
Неоснователно е и касационното оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при определяне размера на подлежащото на връщане по унищожената сделка и определената пазарна цена на отчуждените имоти. Принципно разрешение на този въпрос е дадено в трайно установената практика на ВКС, част от която са решение № 31/28.04.2015 г. по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о. и решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/ 2017 г., IV г. о. Според същата, обемът на отговорността на задълженото по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД лице, когато вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, е определена в закона и зависи от неговата добросъвестност: когато длъжникът е бил недобросъвестен към момента на разпореждането /знанието, че държи вещта без основание/, той дължи действителната стойност или получената вследствие на разпореждането насрещна престация (или нейната равностойност), ако последната е по-висока; когато длъжникът е бил добросъвестен към посочения момент, той дължи само тази част от насрещната престация, от която се е възползвал; ако разпореждането е безвъзмездно, дължи равностойността на вещта към момента на извършване на разпореждането.
Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с формираната съдебна практика, предвид установената недобросъвестност на приобретателя Й. Г. към датата на сключване на разпоредителната сделка, с която е отчуждила придобитите по унищожения договор недвижими имоти. Действителната им стойност е правилно определена от съда, съобразно пазарната цена, определена от вещото лице в общ размер на 10 600лв., която е по-висока от получената по продажбата престация /1852,60лв./. При кредитиране на заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, тъй като е приел стойността, определена по пазарния метод за оценка, при който са отчетени особеностите на имотите и извършените сделки, а определената цена е най-близка до реалното състояние на пазара. Още повече, че същата е идентична с тази изчислена при използване на приходния метод, при отчитане само цената по сключени и вписани договори за наем или аренда в едногодишен период преди датата на сделката. Правилно въззивният съдът не е възприел варианта на заключението, при който стойността на имотите е определена на база вписаните цени по реализираните сделки, доколкото същите са близки до данъчните и не съответстват на пазарната стойност на земеделските земи.
Правилен е и изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените искове. Давността за същите, възникнали на основание чл. 34 от ЗЗД, започва да тече с влизане в сила на съдебното решение за унищожаване на прехвърлителната сделка. Срокът съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишен. В конкретния случай, решението по г. д.№1245/2014г. на Районен съд – Силистра, с което е унищожен сключеният договор за покупко-продажба между Л. Р. и Й. Г., е влязло в законна сила на 26.11.2015г. Исковете предмет на настоящото производство са предявени на 19.11.2020г. /с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което не са погасени по давност.
Основателно е касационното оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждане на въведеното в производството възражение за прихващане със сумата от 1 019,20лв., представляваща платена по унищожения договор продажна цена на имотите. По него, в тежест на ответника е да установи факта на заплащане на сумата, с която иска извършване на прихващането, като в настоящото производство е направено позоваване на съдържащото се в унищожения договор изявление на страните за плащане, респ. за получаване на договорената продажна цена. Нотариалният акт в частта, в която съдържа изявленията на страните за плащане и получаване на цената по договора е частен свидетелстващ документ, има характер на разписка за плащане и представлява изявление за знание. Когато се оспорва това изявление, обективирано в документа, от подписалото го лице, доказателствената тежест за опровергаване на верността на обстоятелството за получаване на цената е на страната, която оспорва удостоверителното изявление. В конкретния случай, такова оспорване не е направено в хода на производството. Напротив, в първото проведено открито съдебно заседание /31.05.2021г./ първостепенният съд изрично е посочил, че изявлението на страната по сделката, че е получила сумата не е спорно и е обявил този факт за безспорен, като е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства за установяването му. Допуснатото от въззивния съд нарушение, изразяващо се в не отчитане на безспорния между страните факт по заплащане на продажната цена по унищожения договор за покупко-продажба, не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и събиране на други доказателства. Същото е довело до частична неправилност на решението на въззивния съд относно размера, до който исковете следва да бъдат уважени и съставлява основание неговата за частична отмяна, на основание чл.293, ал.2 от ГПК.
Разгледано по същество възражението за прихващане е основателно, предвид безспорния факт за заплащане на сумата от 1 019,20лв. – продажна цена по сключения между Л. Т. Р. и Й. Г. договор за покупко-продажба. Същата следва да бъде прихваната с дължимата от ответницата Й. Г. на С. Л. Р. и Д. Л. П. /наследници на Л. Р./ сума в общ размер от 10 600лв.
В заключение, предявените искове са основателни до размерите от по 4 790,40лв. за всеки един от ищците, представляващи половината от пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на унищожения договор за покупко-продажба /9 580,80лв./, след извършеното прихващане с платената по него цена /1019,20лв./.
По изложените съображения, въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частите, с които исковете по реда на чл.422 от ГПК са уважени за разликата над 4 790,40лв. до присъдените в полза на всеки един от ищците по 5 300лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане със сумите от по 509,60лв. за всеки от тях.
В останалата част, с която исковете по реда на чл.422 от ГПК са уважени за сумите от по 4 790,40лв. за всеки един от ищците С. Л. Р. и Д. Л. П. въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която Й. П. Г. е осъдена да заплати на С. Л. Р. и Д. Л. П. направените от всеки един от тях разноски в производството, както следва: за разликата над 313,55лв. до присъдените 347лв. – разноски по заповедното производство; за разликата над 413,72лв. до присъдените 433лв. – разноски пред Районен съд – Силистра и за разликата над 217,75лв. до присъдените 250лв. – разноски пред Окръжен съд – Силистра.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК всеки един от ищците С. Л. Р. и Д. Л. П. следва да бъде осъден да заплати на Й. П. Г. сумите от по 146,28лв., представляващи направените пред трите инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделениеРЕШИ :
ОТМЕНЯ решение №61/16.05.2022г. постановено по в. г.д.№88/2022г. на Окръжен съд – Силистра в частите, с които: е прието за установено, че Й. П. Г., ЕГН [ЕГН] дължи на С. Л. Р., ЕГН [ЕГН] и на Д. Л. П., ЕГН [ЕГН] разликата над 4 790,40лв. до присъдените от по 5 300лв. за всеки от тях, представляващи половината от пазарната стойност към месец декември 2013г., на: 1. нива с площ от 4,263 дка, находяща се в м.“В. б.“, в землището на [населено място], общ.С., обл.С., съставляваща имот №, трета категория и 2. овощна градина с площ от 5 дка, находяща се в м.“Д. бр.“, землището на [населено място], общ.С., обл.С., съставляваща имот №, четвърта категория, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №, т. по описа на СВ – С. за ...г., сключен между Л. Т. Р. /наследодател на ищците/ и ответницата, унищожен с решение №171/26.11.2015г. по в. г.д.№229/2015г. на Окръжен съд – Силистра, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.11.2020г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №1978/09.12.2020г. по ч. г.д.№1474/2020г. на РС – Силистра, както и за присъдените в полза на С. Л. Р., ЕГН [ЕГН] и на Д. Л. П., ЕГН [ЕГН] разноски в производството за всеки от тях: за разликата над 313,55лв. до присъдените 347лв. – разноски по заповедното производство; за разликата над 413,72лв. до присъдените 433лв. – разноски пред Районен съд – Силистра и за разликата над 217,75лв. до присъдените 250лв. – разноски пред Окръжен съд – Силистра, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Л. Р., ЕГН [ЕГН] и Д. Л. П., ЕГН [ЕГН] срещу Й. П. Г., ЕГН [ЕГН] искове за приемане за установено, че Й. П. Г., ЕГН [ЕГН] дължи на С. Л. Р., ЕГН [ЕГН] и на Д. Л. П., ЕГН [ЕГН] разликата над 4 790,40лв. до присъдените от по 5 300лв. за всеки от тях, представляващи половината от пазарната стойност към месец декември ..г., на: 1. нива с площ от 4,263 дка, находяща се в м.“В. б.“, в землището на [населено място], общ.С., обл.С., съставляваща имот №, трета категория и 2. овощна градина с площ от 5 дка, находяща се в м.“Д. бр.“, землището на [населено място], общ.С., обл.С., съставляваща имот №., четвърта категория, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №156, т.23 по описа на СВ – С. за ..г., сключен между Л. Т. Р. /наследодател на ищците/ и ответницата, унищожен с решение №171/26.11.2015г. по в. г.д.№229/2015г. на Окръжен съд – Силистра, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.11.2020г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №1978/09.12.2020г. по ч. г.д.№1474/2020г. на РС – С., като погасени чрез прихващане със сумите от по 509,60лв., представляващи половината от заплатената продажна цена от 1019,20лв. по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №., т.. по описа на СВ – С. за ..г., сключен между Л. Т. Р. /наследодател на ищците/ и ответницата, унищожен с решение №171/26.11.2015г. по в. г.д.№229/2015г. на Окръжен съд – Силистра.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №61/16.05.2022г. постановено по в. г.д.№88/2022г. на Окръжен съд – Силистра в частите, с които е прието за установено, че Й. П. Г., ЕГН [ЕГН] дължи на С. Л. Р., ЕГН [ЕГН] и на Д. Л. П., ЕГН [ЕГН] сумите от по 4 790,40лв. за всеки от тях, представляващи половината от пазарната стойност към месец декември 2013г., на: 1. нива с площ от 4,263 дка, находяща се в м.“В. б.“, в землището на [населено място], общ.С., обл.С., съставляваща имот №., трета категория и 2. овощна градина с площ от 5 дка, находяща се в м.“Д. бр.“, землището на [населено място], общ.С., обл.С., съставляваща имот №., четвърта категория, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №., т.. по описа на СВ – С. за. г., сключен между Л. Т. Р. /наследодател на ищците/ и ответницата, унищожен с решение №171/26.11.2015г. по в. г.д.№229/2015г. на Окръжен съд – Силистра, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.11.2020г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №1978/09.12.2020г. по ч. г.д.№1474/2020г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА С. Л. Р., ЕГН [ЕГН] и Д. Л. П., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Й. П. Г., ЕГН [ЕГН] сумите от по 146,28лв. всеки един от тях, представляващи направените пред трите инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: