Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б, изтъкнала представителство за ответника по делото О. Б; качеството си на ръководител „Комплекс за социални услуги за възрастни хора с увреждания” към Бюджетно звено „Заведения за социални услуги” при О. Б и качеството си на работодател. Обжалва се решение №6095 от 01.12.2017г. по в. гр. д. № 811/2017г на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №6167от 21.07.2017г по гр. дело № 950/2017г. на Благоевградски районен съд, постановено по трудов спор. По искове на основание 344, ал. 1 т. 1 - 3 КТ, предявени срещу О. Б, БРС е признал за незаконно уволнението на ищцата Р. Л. Т. на основание чл. 328 ал. 1т. 2КТ,поради съкращаване на заемана от ищцата единствена щатна бройка „социален работник”, извършено със Заповед №394/07.03.2017г от ръководителя на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора с увреждания”(КСУ ВУ) М. Б, като е отменил заповедта и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „социален работник” в Дневен център за стари хора, О. Б,съответно е осъдил общината дазаплати обезщетение за оставане без работа на основание 225, ал. 1 КТ Ищцата е съкратена от длъжността в Дневен център за стари хора от Комплекса за социални услуги за стари хора към БЗ „Заведения за социални услуги” при общината. Въззивният съд е приел за установено, че заемана от ищцата бройка „социален работник” не съществува в новото щатно разписание на „Дневен център за стари хора”и е била заменена с друга длъжност – „координатор”. Въззивният съд на свой ред е приел, че се касае за закриване на длъжност в структурно звено. Макар с други мотиви по отношение на кръга сходни или идентични длъжности „социален работник” в другите бюджетни звена, обособени като центрове или домове, които по организационно-управленски, териториален, финансово - икономически и функционален критерии следва да се отнесат към същото предприятие, въззивният съд е приел, че работодателят в лицето на настоящия касатор и въззивен жалбоподател е имал задължение да извърши подбор с длъжностите в два от тях - Дом за стари хора „Св Петка „ и Център за временно настаняване, които са идентични.

Страните не са повдигали спор, а и въззивният съд не е изложил съображения коя структура определя като предприятие и работодател на ищцата, но е потвърдил решението на БРС съд, според чиито диспозитив и мотиви работодател е О.Б.К се за социални услуги на територията на общината, регламентирани от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ). Не е възприет довода на ответника, че домовете и центровете, в частност „Дневен център за стари хора”, са самостоятелни организационно-управленски единици и структури и между служителите в тях не може да се извършва подбор. Не е възприета и тезата на ищцата Т., обусловила изводите на първоинстанционния съд, че подбор е следвало да се извърши с включване на всички идентични или сходни общо дванадесет длъжности„социален работник„ в сферата на социалните дейности, обхващаща всички домове и центрове в бюджетното звено „Заведения за социални услуги” при О.Б.В съд е приел, че има задължение за подбор с други длъжности, но се е ограничил до идентичните и сходни длъжности в два от домовете: „ Дом за стари хора Св.Петка” и „Център за временно настаняване”, които заведения са включени в Комплекса социални услуги за стари хора. По този начин, прилагайки на практика критериите за относително самостоятелно обособено звено при един работодател, въззивният съд е окачествил комплекса социални услуги като работодател, а не общината, съответния дом, или център. Тези мотиви не кореспондират с постановения диспозитив на решението. По делото е установено, че трите комплекса представляват утвърдена структура на Бюджетно звено „Заведения за социални услуги „ в трите обособени направления на социални услуги, определени от Общинския съвет с решение №135 по протокол №7/31.05.2013г на основание чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, а именно: Комплекс за социални услуги за деца, обединяващ няколко центрове и домове ; Комплекс за социални услуги за възрастни с увреждания, обединяващ различни жилища, центрове и домове ; Комплекс за социални услуги за стари хора, обединяващ Дом за стари хора „Св.Петка”,Домашен социален патронаж,Обществена трапезария, Център за временнто настаняване и Дневен център за стари хора (процесния), в който именно е съкратена щатната бройка „социален работник”,заемана от ищцата.Съгласно решението, Кметът на общината е упълномощен да определи числеността и длъжностите в отделните социални услуги, обединени в комплекси, всеки от които с бюджет в рамките на утвърдения за Бюджетно звено „Заведения за социални услуги „.При тази утвърдена структура именно комплексите, а не домовете и центровете по отделно, имат бюджети като вторичен разпоредител и се ръководят от ръководители, назначени от Кмета при действащата съгласно чл. 18а ЗСП законодателна уредба. Установено е, че със заповед № 262/29.02.2016г на кмета на О. Б се възлага на М. Б, назначена съгласно утвърдения щат за ръководител на „Комплекс за социални услуги за възрастни с увреждания”, да изпълнява правомощията на ръководител на определени домове и центрове от другите комплекси, вкл. „Дневен център за стари хора”, който е звено от структурата на „Комплекса за социални услуги за стари хора”. Този комплекс има друг щатен ръководител-М. Д., в него са обособени обсъжданите от въззивния съд „Дом за стари хора Св.Петка” и „Център за временно настаняване”. На така установеното по заповедта персонално възлагане на правомощия от кмета с позоваване на чл. 18а, ал. 2 ЗСП, в резултат на което Бербатова е предприела щатните промени в дневния център за стари хора и е упражнено правото на уволнение поради съкращение на щатната бройка на ищцата, съдът не е отдал значение при формиране на преценката си за обособеност по организационно-управленския критерии, при обсъждане на спорния въпрос следвало ли е да се извърши подбор.Тъй като подбор не е извършван – в рамките на комплекса за социални услуги за стари хора, въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно,

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно, сочат се всички основания на чл. 281, ал. 3 ГПК. Неправилен е изводът, че домовете и цетърът в комплекса не са самостоятелни управленски стуктури. Съгласно чл. 18а, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) работодател на персонала е ръководителят. Съгласно реорганизацията по заповед № 262/29.02.2016г на кмета на О. Б, ръководител на дневния център за стари хора е М. Б, а останалите домове в комплекса имат друг ръководител, поради това неправилен е изводът, че е следвало да се извършва подбор.Не може ръководителят, в случая М. Б да е длъжна да извърши подбор включвайки служители и длъжности, по отношение на които не упражнява работодателска власт.

Не е постъпил отговор,

С определение №.614 от 31.07.2018г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали при съкратена единствена щатна бройка за социален работник в едно от заведенията с отделно щатно разписание, предоставящо социални услуги на територията на общината (Дневен център за стари хора) следва да се извърши задължително подбор с други длъжности в обособени структури, бюджетно звено, когато служителите в тях са пряко подчинени на различни ръководители - по смисъла на чл. 18а, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ).

Върховен касационен съд ІІІ г. о, при служебна проверка на обжалваното въззивно решение, констатира неговата недопустимост поради наличието на неотстрането противорачие между обстоятелствена част и петитум в исковата молба, което противоречие и нередовност съдилищата не са проявил активност да посочи и укаже за отстраняване на ищцата.В резултат на това трудовият спор е разгледан без участието на работодателя. В полза на ищцовата страна е постановено недопустимо съдебно решение, с което исковете на основание чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ са уважени срещу ответник О. Б, а този ответник не е работодател на ищцата,

Налице е структурирана съгласно действащ закон, от съответния компетентен орган по ЗМСМА държавно обществена сфера на дейност, в частност комплекси за социални услуги на територията на съответната община. В О. Б има обособени по смисъла на закона социални услуги в три комплекса, общински институции (чл. 36, ал. 3 ППСП) Всеки от комплексите включва повече от едно заведения - домове, центрове за настаняване и др., всяко от които с отделни щатни разписания, но без икономическа обособеност и щат за ръководител. Приложение намира чл. 18а, ал. 1 ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ),като хипотеза на чл. 61, ал. 2 КТ( опр.№403/2015г по гр. д №6231/2014г ІІІ г. о,реш. №31/2018г по гр. д №3247/2017г ІІІ г. о) В случая структурираните комплекси за социални услуги в общината отговарят на условието в §1, т. 1 ДР на КТ и са работодател, а не самата О. Б. Л. М. Б, упражнила работодателската власт при прекратяване на трудовото правоотношение с оспорваната заповед, също не е предприятието, по смисъла на закона, К. В касационен съд е посочил в решение №31/2018г по гр. д №3247/2017г ІІІ г. о,постановено по реда на чл. 290 ГПК, при действието на чл. 18а ЗСП нито кметът може да е работодател на ръководителя на социалната услуга в лично качество, нито последният може да е работодател на персонала в лично качество. Приложими са разясненията по прилагането на чл. 61, ал. 2 КТ, дадени в в ТР №1/30.03.2012г ОСГК по искове на основание чл. 344, ал. 1 КТ предявени от работник или служител чиито трудов договор е сключен от горестоящ орган, надлежен ответник по правило е работодателят, а не горестоящият орган.В случая при сключване на трудовият договор с ищцата и при неговото прекратяване пряко не е налице акт на горестоящ орган. При утвърдената от общинския съвет структура, комплексите имат бюджети като вторичен разпоредител със средства, те са икономически и организационно обособени, което условие в случая не се установява за домовете и центровете по отделно. Комплексите се ръководят от ръководители, назначени от кмета на общината при действащата съгласно чл. 18а ЗСП законодателна уредба и тези комплекси отговарят на критерия в §1 т. 1 ДР КТ за предприятие, работодател, съответно страна в трудовия спор.

Като е потвърдил първоинстанционното решение, според което О. Б е работодател на ищцата въззивният е постановил решение при липса на процасуална легитимация в трудовия спор, за която легитимация съдът е длъжен да следи съгласно постановите на ТР №1/30.03.2012г ОСГК,а когато исковата молба сочи на противоречие между обстоятелствена част и петитум, изразяващо се в обосноваване на правен интерес от защита в трудовия спор срещу друго лице, следва да бъде указано на ищцовата страна в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като се определи срок за отстраняването. Спорът засяга правната сфера на работника и на работодателя, което обуславя и легитимацията им като страни в процеса

Ето защо постановените решения по делото подлежат на обезсилване и съгласно ТР №1/30.03.2012г ОСГК и т. 5 от ТР №1/2013г ОСГТК. Делото следва да се върне на районния съд за отстраняване на нередовността и указания за конституиране на надлежен ответник.

След указания за изправяне на исковата молба и при конституиране на работодател като ответник, съдът ще преценява равнозначно ли е на структурна промяна от организационно естество извършеното от кмета овластяване на един ръководител на комплекс (соцална услуга) с работодателска власт в звено от друг комплекс социална услуга, при положение че структурата им е утвърдена съгласно действащ закон от орган по ЗМСМА в държавно - обществена сфера на дейност, в частност - комплекси за социални услуги. Едва след конституиране на работодателя като надлежен ответник решаващият съд следва да даде отговор и на въпросите, свързани с подбора.Разрешение на правния въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, следва да се даде при участие на надлежната страна-работодател в трудовия спор.Отговорът е обусловен от прилагането на организационно - управленският критерии за обособеност на структури в същата сфера на дейност, в които има идентични по трудова функция щатни длъжности, разяснен в практиката на ВКС.Организационно-управленският критерии за обособеност е възприеман като единен, но без да се абсолютизира организационният и структурен признак, за сметка на персонално - управленския елемент, нито да се допуска отъждествяване между лицата ръководител и работодател,

Кметът на общината е упражнил правомощия да възложи на ръководител на един от комплексите да упражнява работодателска компетентност в конкретно заведение, организационно представляващо част от друг комплекс, с друг щатен ръководител. Съдебният контрол в трудовия спор не е за целесъобразност по отношение на горното управленско възлагане, а е контрол за законосъобразност относно последиците произведени от упражнените работодателски правомощия за трудовите правоотношения. При така упражнените с уволнението правомощия от лице, на което персонално е възложена работодателска власт от вишестоящ спрямо работодателя орган обаче, ще е необходимо съдът да провери и надлежното представителство, и надлежното овластяване при управленското възлагане по заповед №262/29.02.206г на Кмета на общ Благоевград, ръководителят на Комплекс за социални услуги за възрастни хора с увреждания М. Б да упражнява работодателската власт в „Дневен център за стари хора”, организационно в структурата на друг комплекс. Съдът евентуално следва да отговори и дали при упражняване на правомощието да се прекрати трудовия договор с ищцата на посоченото основание, без да се извършва подбор с други идентични, или сходни заети щатни длъжности в домове/звена от същия комплекс/предприятие, в което ищцата е полагала труд, е законно.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

РЕШИ:

Обезсилва решение №6095 от 01.12.2017г. по в. гр. д. № 811/2017г на Благоевградски окръжен съд и решение № 6167 от 21.07.2017г. по гр. дело №950/2017г. на Благоевградски районен съд

Връща делото на Благоевградски районен съд за изпълнение на указанията

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: