№ 4168
Гр. София, 18.12.2023 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
АТАНАС КЕМАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№3796 по описа на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. П. и Р. Д. Д., чрез процесуалния им представител адвокат Н. В., против решение № 260228 от 10.06.2022г. по в. гр. д. № 2145/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 143 от 01.07.2020г. по гр. д.№ 119/2017г. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите Л. Д. П. и Р. Д. Д. /двамата лично и като правоприемници на починалите в хода на производството Р. Г. П. и Г. Л. П./ против „САТНЕТ“ ЕООД, „ИПО“ ООД, Н. Х. Я. и П. Д. Я. установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР - за признаване за установено по отношение на ответниците, че Л. Д. П. и Р. Д. Д. притежават по 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот с площ от 6 000 кв. м., съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], заключена между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка, определени в съдебнотехническата експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Й. по гр. д. № 279/2014 г. на Карловския районен съд, който имот не е бил нанесен в КККР на [населено място].
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон като се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици.
Ответниците по касационната жалба – „САТНЕТ“ ЕООД, „ИПО“ ООД, Н. Х. Я. и П. Д. Я. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори, с които молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК и има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК.Подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР - за признаване за установено по отношение на „САТНЕТ“ ЕООД, „ИПО“ ООД, Н. Х. Я. и П. Д. Я. установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР - за признаване за установено по отношение на ответниците, че Л. Д. П. и Р. Д. Д. притежават по 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот с площ от 6 000 кв. м., съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], заключена между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка, определени в съдебнотехническата експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Й. по гр. д. № 279/2014 г. на Карловския районен съд, който имот не е бил нанесен в КККР на [населено място].
Въззивният съд е установил, че правото си на собственост върху претендираните общо 2/3 идеални части от процесния имот ищците основават на влязло в сила Решение № 01247/27.06.2016 г. на Общинска служба по земеделие – Карлово, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Л. Д. П./починал на 06.04.1986г./, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху площ с размер от 6 000 кв. м., находяща се в югозападния край на поземлен имот ***в незастроената му част, между точки 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка, представляваща бивша нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на [населено място], местност „Б.“, попадаща в поземлени имоти ***и ***по кадастралния план на [населено място] от 1966г.
Посоченото решение подлежи на косвен съдебен контрол, с оглед наведените от ответниците възражения за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, доколкото същите не са участвали в административното производство по неговото издаване. Изложени са съображения, че косвеният съдебен контрол се осъществява само в рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в административното производство лице, като в този случай наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на доказване само по отношение оспорените предпоставки.Посочено е, че на възстановяване не подлежат земеделски земи, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. §1в ДР на ППЗСПЗЗ като константната съдебна практиката приема, че е налице пречка за възстановяване и в случаите, в които, макар и конкретният имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, зает от проведено единно комплексно мероприятие.С оглед представените по делото доказателствата по делото към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, в процесния имот е било реализирано комплексно мероприятие за извършване на комунални услуги на населението на [населено място], включващо: административна сграда, столова, дърводелна, сграда за производство на юргани и дюшеци, дарак, леярна, гараж, сграда за производство на ковчези, налъми и хамути, метален цех, трафопост, парно помещение, сграда - ГСМ, портал, воден басейн, ограда със съответна инфраструктура и др.В имота е била създадена необходимата инфраструктура, осигуряваща функционирането на предприятието като цяло – вътрешни пътища за автомобили и камиони, тротоарна настилка, захранване с вода и електричество.Имотът е бил заграден изцяло с масивна ограда.Изградена е била и столова за хранене на работниците в предприятието.
Въз основа на горното е формиран решаващ извод, че е била налице пречка по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху процесния имот, попадащ в границите на УПИ ***-ОТПК „Г. Д.“ от кв. ***по плана от 1966 г. на [населено място], поради което ищците не се легитимират като собственици на същия на твърдяното основание.
В условията на евентуалност са изложени съпътстващи мотиви, че е налице и друга предвидена в закона пречка за възстановяване, а именно включването на имота в капитала на преобразувано в търговско дружество или приватизирано държавно предприятие преди възстановяването на собствеността.Съгласно чл. 17а ЗППДОП/отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.Прието е, че от писмените доказателства по делото /Решение № 167, взето с протокол № 23 от 07.12.1994 г. на заседание на ОбС – Карлово, Решение № 135, взето с Протокол № 14 от 21.09.1995 г. на ОбС Карлово. Решение № 139, взето с Протокол № 18 от 05.12.1996 г. на ОбС Калбово, както и акт № 901 от 14.07.2003г. за частна общинска собственост на недвижим имот/ се установява, че имотът, представляващ УПИ *** в кв. ***по плана от 1966г. на [населено място], е бил предоставен с решение на ОбС Карлово за стопанисване и управление на общинското предприятие „БКС“, като с акта на преобразуването на предприятието в търговско дружество от 1996г. не е бил изрично изключен от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.Съгласно задължителните указания на т.2Г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, фактическия състав на посочения придобивен способ включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество и в конкретния случай е налице.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет.Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По формулираните от касаторите въпроси по п.1, п.2, п.4 и п.6 от изложението на касационните основания следва да се даде общ отговор, тъй като същите са сходни по съдържание.
Навеждат се доводи за явна необоснованост на изводите на въззивния съд, който не е зачел формираната по предходни съдебни производства сила на присъдено нещо, с която се установява правото на ищците на възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху площ с размер от 6 000 кв. м., находяща се в югозападния край на поземлен имот ***в незастроената му част.Ответниците „Сатнет“ООД и „Ипо“ООД, които са правоприемници на имуществото на „БКС - Карлово“ЕООД и О. К. са обвързани от правните последици на тези производства, тъй като по тях е участвала О. К.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
В Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, е прието, че държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тъй като тя не е страна в производството пред ОСЗ, поради което върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Но когато актът на ОСЗ е бил предмет на пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, постановеното съдебно решение е задължително и обвързва държавата, тъй като тя участва като страна по делото чрез ОСЗ, издала оспорения административен акт. Тогава косвеният съдебен контрол в производство по иск за собственост, предявен от или против държавата, е недопустим.
С решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г. о. и решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., е възприето, че косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници.В случая в проведените две производства по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът не е решил спора, тъй като постановените решения на ОСЗ са били прогласени за нищожни.Постановеното решение № 01247/27.06.2016 г. на Общинска служба по земеделие – Карлово, въз основа на което ищците извеждат правото си на собственост върху процесния имот не е бил предмет на пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, което на общо основание означава, че ответниците са активно легитимирани да оспорват неговата материална незаконосъобразност, в т. ч. и за пречки за реституция по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ.
Налице са и допълнителни аргументи за допустимостта на упражнения от страна на въззивния съд косвен съдебен контрол на акта на поземлената комисия.
Ищците извеждат правото си на собственост на решение на ОСЗ, с което е възстановена собствеността върху земеделски земи, които попадат в границите на урбанизираните територии, които решения се постановяват въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.Целта на тези документи е да се установи дали имотите са застроени изцяло или частично със сгради и/ или съоръжения, съставляващи пречка по смисъла на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването им, респ. има ли незастроена част, която да се възстанови.Решението на техническата служба, с което се определя застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция, се одобрява със заповед на кмета на общината, която подлежи на обжалване по реда на АПК.В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ по определяне застроената/ незастроената част от заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот кметът на общината не действа като орган на местната власт, а като представител на държавата, на когото е делегирана компетентност да решава определени въпроси, свързани с възстановяването по ЗСПЗЗ на собствеността върху земи в урбанизираните територии.Това означава, че когато заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е била предмет на пряк съдебен контрол, постановеното решение обвързва държавата и нейните правоприемници, поради което въпросът за наличието на строителство, съставляващо пречка за реституция по смисъла на чл. 10, ал. 7 и чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. на незастроена част, подлежаща на възстановяване, съгласно чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, не може да бъде пререшаван. Единственото изключение е налице в случая, в който правоприемството предхожда делото по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.В тази хипотеза косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е допустим/решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г. о./.
В процесния случай се установява, че имотът, представляващ УПИ ***в кв. ***по плана от 1966г. на [населено място], е бил предоставен с решение на ОбС Карлово за стопанисване и управление на общинското предприятие „БКС“, като с акта на преобразуването на предприятието в търговско дружество от 1996г. не е бил изрично изключен от имуществото, което се включва в неговия капитал.Производството по АХД№2235/2009г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив, което е било образувано по реда на чл.21, ал.1 от АПК, вр. чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, се е развило 13г. след това.
Третият поставен въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че предявения иск е неоснователен поради недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищците – не са собственици по реституция и наследство на процесния имот.Поради това е било безпредметно да се обсъжда дали насрещната страна има права върху имота, които биха могли да им противопостави.
Въпрос №7 обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК, предвид твърдението, че въззивният съд е формирал грешни правни изводи, поради неправилна преценка на доказателства по делото.Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба - в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи.Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Въпрос №8 е поставен във връзка с правомощията на съда/първоинстанционния/ да допусне изменение на иска от установителен към осъдителен.Биха били налице основания за служебно допускане на касационно обжалване по този въпрос само тогава, когато действието на съда/не бездействието/ е довело до недопустима промяна на предмета или страните по делото.Отказът на съда да допусне изменение на иска не е от тази категория процесуални действия.
Въпрос №9 касае въпроса за дължимите се от страните разноски при частично прекратяване на производството по делото, който не може да бъде разрешен в настоящото производство.
От изложеното по-горе следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените от последните разноски в настоящото производство, а именно на Н. Х. Я. и П. Д. Я. сумата 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение, на „САТНЕТ“ ЕООД сумата 2 350 лв. за адвокатско възнаграждение и на „ИПО“ ООД сумата 1 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260228 от 10.06.2022 г. по в. гр. д. № 2145/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Д. П. и Р. Д. Д. да заплатят на Н. Х. Я. и П. Д. Я., направените в касационното производство разноски, а именно сумата 1 200/хиляда и двеста/лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Д. П. и Р. Д. Д. да заплатят на „САТНЕТ“ ЕООД, направените в касационното производство разноски, а именно сумата 2 350/две хиляди триста и петдесет/лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Д. П. и Р. Д. Д. да заплатят на „ИПО“ ООД, направените в касационното производство разноски, а именно сумата 1 600/хиляда и шестстотин/лв. за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: