О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50240

София, 14.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 330 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молбата на М. К. А., представлявана от адв. Г. В., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 50233 от 6 март 2023 г., постановено по настоящото гражданско дело. В молбата се сочи, че според мотивите на решението в размера на годишната брутна заплата на А. са включени възнагражденията за нощен и извънреден труд, но същите са изключени при сумиране на цялото дължимо обезщетение за м. септември 2019 г. Прави се искане съдът да постанови диспозитив, с който да присъди обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в пълния му предявен размер.

Ответникът по молбата Уиз Еър Унгария Црт., чрез адв. Р. А., в отговор на искането заявява становище за неговата неоснователност.

Молбата е неоснователна.

Съдебната практика е последователна в разбирането си, че на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебен акт, и то само в случай, че има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. В настоящия случай не се установява да е формирана различна воля от изразената в решението. В мотивите си настоящият съдебен състав посочи, че обезщетението се определя като сума от основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, като подробно се разясни кои от уговорените между страните възнаграждения са с такъв характер. В съответствие с възприетото разбиране се опредеи и размерът на дължимото на А....