РЕШЕНИЕ

№ 524

София, 30 ноември 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев

Ц. ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Ив.ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ

изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова

дело № 539/2010 година

Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р. Ю. ЮСКОВ срещу въззивна присъда № 81 от 01.07.2010г. по внохд № 1674/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

В жалбата се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на закона.Доказателства за участието му деянието не били валице, съдът е възприел само доказателствата обслужващи обвинителната теза, а останалите не е обсъждал, с което е нарушил процесуалните права на подсъдимия.Поддържа се също така, че наказанието е явно несправедливо.Прави се искане присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението в която е обвинен.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за

Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 112 от 26.02.2010г. по нохд № 1588/2009г.,Пловдивският районен съд. 12 нак. състав е признал подсъдимия Р. Ю. за НЕВИНЕН в извършване в съучастие с подс.Радослев Ю. Б. на 30/31.12.2008г. в гр.Кричим престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3,4,5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, поради което ГО ОПРАВДАЛ по това обвинение.

По протест на Районна прокуратура,Пловдивският окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъдата и постановил НОВА,както следва:

Признал е подсъдимитеР. Ю. Б. и Р. Ю. Ю. за ВИНОВНИ в това, че на 30/31.12.2008г. в гр.Кричим, област Пловдив, в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство-кирка са отнели чужди движими вещи на обща стойност 3 232.25 лева от владението на Б. Д. У. от гр.Кричим, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подс.Б. повторно, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1 т. 3 предл. второ и т. 4 предл. второ във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК-за двамата подсъдими, а за подс.Р. Б. и във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 7 вр. с чл. 28, ал. 1 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях.Признал ги за невиновни и ги ОПРАВДАЛ по обвинението деянието да е извършено след предварителен сговор в немаловажен случай, както и да са отнели 1 бр. брава за входна врата на стойност 5 лева, поради което ги оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1 т. 5 НК както и за посочената сума.Постановил е наказанието да се изтърпи при СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е постановил подс.Р. Ю. да изтърпи ИЗЦЯЛО и ПООТДЕЛНО наложеното му с влязло в сила определение № 7/2007г. постановено по нохд № 57/2007г. по описа на Пещерския районен съд наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНИЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение и по отношение на подс.Р. Б. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТН СВОБОДА по присъда по нохд № 107/2008г. по нохд № 97/2008г. по описа на Девинския районен съд.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Присъдата е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, а наказанието е справедливо по размер и начин на изтърпяване.

Доводите за нарушения по чл. 348, ал. 1 т. 1,2,3 НПК в жалбата, не се подкрепят от данните по делото.

От фактическа страна е установено, че на инкриминираната дата и място, от магазин за хранителни стоки на ул.”Радецки” № 3 в гр.Кричим собственост на св.Б. У. е извършена кражба на вещи, чрез взломяване на вратата в областта на бравата.Прието е въз основа на доказателствения материал, събран проверен и анализиран съгласно чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК,че извършители на деянието са осъдения Р. Б. и жалбоподателя-подсъдим Р. Ю..За да стигне до този извод, въззивният съд е обсъдил детайлно доказателствата по делото, относими към предмета на подигнатото обвинение.В мотивите съдът е анализирал показанията на свидетелите К.,Ш.,П. и К.,които съдът е разпитал повторно при условията на чл. 332 НПК.При разпита пред въззивната инстанция категорично е установено, че подс.Б. лично е завел св.К. и св. Ш. на мястото-коритото на минаващата през гр.Кричим р.Въча, и посочил изхвърлените там от него и подс.Юсков стоки изнесени от хранителния магазин.Правилно съдът е отбелязал, че този факт е съществен, тъй като за него са знаели двамата подсъдими.Нещо повече-пред св.К. и св.Р.П., подс.Б. е признал извършената кражба, както и подбудите за това-желанието да отмъстят на св.У. затова, че напомняла за заплащане за хранителните продукти взети на вересия.В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че наред с хранителните стоки отнети от магазина, подсъдимите взели и изхвърлили книгата за вересия/пок. на св.У./.Прието е, че обвинението е доказано и от обясненията на подс.Б. отразени в протокола за доброволно предаване-л. 11 от дос. пр.,в което саморъчно е заявил, че предадената вещ-кирка е тази, която са използвали за проникване в търговския обект.Правилно също така въззивният съд е кредитирал показанията на св.Узунова, пред която подсъдимите са направили самопризнание за кражбата.Разпитана в съд. зас. на 25.08.2009г. последната е заявила, че след кражбата, на следващия ден при нея пристигнали двамата подсъдими и казали, че са ограбили магазина.Казали още „Д. да видим какво ще правим и да възстановил някаква сума”.В този смисъл са и показанията й депозирани по реда на чл. 223 НПК пред съдия./л. 32 от дос. пр./.От подсъдимите свидетелката разбрала, че отнетите от магазина вещи са в реката в чували.Когато слязла до реката тя видяла, изхвърлената стока, тетрадка и документи.Показанията на У. се подкрепени и от тези на св.Велин У..

В мотивите на съда са обсъдени и доказателствата представени от подсъдимите-показанията на св.М. и на свидетелите Ю. Б. и Цв.Г..Съдът е изложил съображения на л. 54 и л. 56 от мотивите.Правилно е прието, че показанията на М. не следва да се кредитират, а показанията на Ю. Б. и Цв.Георгиева не подкрепят тезата на подсъдимите за упражнено спрямо тях насилие.

При така установените факти и обстоятелства, правилно е прието от въззивния съд, че подс.Р. Ю. е съизвършител в кражбата извършена в съучастие с осъдения Радослав Б..Обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК.

В съответствие с доказателствата преценени поотделно и в съкупност материалният закона е правилно приложен.

В този смисъл доводите за нарушение на материалния закон е допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.

На последно място неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието.

Преценката на въззивния съд за наказание в атакувания размер е съответна на конкретните данни по делото, тежестта на деянието и степента на обществена опасност на подсъдимите.Видно е, че подсъдимият е осъждан два пъти/л. 16,17 от дос. пр./.Настоящето деяние е извършил изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК по определение/присъда/ по нохд № 57/2007г. по описа на Пещерския районен съд.Наказанието от една година лишаване от свобода е определено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния размер предвиден в нормата на чл. 195, ал. 1 НК.Основание за извод, че наказанието е явна несправедливо не е налице.

По изложените мотиви, тъй като при постановяване на присъдата Пловдивският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1 т. 1,2,3 НПК жалбата не следва да се уважава, а присъдата следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК,Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивна присъда № 81 от 01.07.2010г. по внохд № 1674/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: