ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50019

гр. София 31.05.2023 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 28.09.2022 (двадесет и осми две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: З. А

Членове: В. Й

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 4812 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 9099/01.06.2020 година, подадена от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място], срещу определение № 721/18.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 654/2021 година.

С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане от 02.11.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година, с което е върната подадената от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 260 362/05.10.2020 година, касационна жалба с вх. № 273 330/15.10.2020 година.

В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане на Софийски градски съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за надлежното администриране на посочената по-горе касационна жалба срещу решение № 260 362/05.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.

Ответникът по частната жалба Ц.Т.Ц е подал отговор с вх. № 14 840/24.08.20221 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.

Няма данни кога „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] е узнало за обжалваното определение, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 9099/01.06.2020 година, като е подадена по пощата на 31.05.2021 година. Предвид на това трябва да се приеме, че жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното определение 2020 на Софийския апелативен съд е приел, че с решение № 260 362/05.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година е било потвърдено първоинстанционното решение № 274 735/14.11.2019 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 32-ри състав, постановено по гр. д. № 15 936/2019 година. С последното са били уважени предявените от Ц. Т. Ц. срещу „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на арендни плащания по 40.00 лева на декар за три стопански години от по 1965.00 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на 436.45 лева. Предвид на това, при постановяване на решението, Софийски градски съд бил действал като въззивна инстанция и срещу постановеното от него въззивно решение била подадена касационна жалба с вх. № 273 330/15.10.2020 година от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място]. С разпореждане от 02.11.2020 година съдията докладчик върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 280, ал. 3 от ГПК. Това разпореждане било обжалвано с частна жалба с вх. № 301 874/14.12.2020 година пред Софийския апелативен съд който приел, че за да го постанови съставът на Софийски градски съд е преценил, че в случая е налице гражданско правен спор с цена на всеки иск под 5000.00 лева и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК постановеното въззивно решение било окончателно и не подлежало на обжалване. Наред с това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане било правилно, тъй като нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключвала касационната обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански и до 20 000.00 лева за търговски дела, с изключение на изрично посочените в същата разпоредба дела, в които настоящето дело не попадало. В случая се касаело до търговски спор, но дори и делото да било гражданско, то предвид, че всеки от обективно съединените искове бил с цена под установения минимум от 5000.00 лева, актът на въззивния съд по съществото на спора се явявал окончателен и необжалваем. Поради това решението на Софийски градски съд не подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и затова касационната жалба срещу него като недопустима правилно била върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С оглед на посоченото обжалваното определение на Софийския апелативен съд е постановено в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК, като по отношение на постановените по този ред определения на апелативните съдилища съществува спор дали са окончателни или подлежат на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Поради това е образувано и тълк. д. № 2/2018 година на ОСГТК на ВКС по отношение на въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“.

Тъй като отговорът на така поставения за тълкуване въпрос е от значение за допустимостта на подадената от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] срещу определение № 721/18.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 654/2021 година, частна жалба с вх. № 9099/01.06.2020 година, с определение № 60 332/13.12.2021 година съставът на ВКС, ГК, ІV г. о., на основание чл. 292 от ГПК е спрял производството по настоящето дело до постановяване на ТР по тълк. д. № 2/2018 година на ОСГТК на ВКС. По същото е постановено ТР № 2/23.06.2022 година, поради което производството по делото трябва да бъде възобновено.

С посоченото ТР е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите обаче изрично е посочено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 от ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Предвид така даденото тълкуване разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, частна касационна жалба или на частна жалба против определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 от ГПК подлежат на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. От това следва, че Софийския апелативен съд не е бил компетентен да разгледа частната жалба с вх. № 301 874/14.12.2020 година, подадена от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] срещу разпореждане от 02.11.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година, с което е върната подадената от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 260 362/05.10.2020 година, касационна жалба с вх. № 273 330/15.10.2020 година, поради което постановеното от него определение е недопустимо. Същото трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК и да бъде обезсилено.

Тъй като компетентен да разгледа подадената от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] срещу разпореждане от 02.11.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година, с което е върната подадената от „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 260 362/05.10.2020 година, касационна жалба с вх. № 273 330/15.10.2020 година е ВКС то настоящият състав на ІV г. о. на ГК на ВКС трябва да се произнесе по нея по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

С решение № 260 362/05.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година е потвърдено първоинстанционното решение № 274 735/14.11.2019 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 32-ри състав, постановено по гр. д. № 15 936/2019 година. С последното е уважен предявеният от Ц. Т. Ц. срещу „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] иск правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 4204.56 лева, представляваща неплатени арендни вноски по договор за аренда на земеделска земя от 03.06.2015 година за три стопански години (2015-2016 година; 2016-2017 година и за периода от 01.10.2017 година до 20.11.2017 година), заедно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска 08.03.2018 година до окончателното плащане, като над уважения до пълния предявен размер от 5895.00 лева и за периода от 21.11.2017 година до 01.10.2018 година искът е отхвърлен. Уважен е и акцесорния иск за обезщетение за забава, считано от датата на падежа на всяка една вноска в размер на 436.45 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен от 709.36 лева искът е отхвърлен.

„Юлстрейд“ ЕООД [населено място] е подало касационна жалба с вх. № 273 330/15.10.2020 година срещу въззивното решение № 260 362/05.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година, която е била върната от съда с разпореждане от 02.11.2020 година по същото дело. Като основание за връщане са посочени разпоредбите на чл. 286, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 280, ал. 3 от ГПК. Така постановеното определение е правилно и трябва да бъде потвърдено. Жалбоподателят е търговско дружество и като такова е сключил с Ц. Т. Ц. договора за аренда на земеделска земя от 03.06.2015 година. Поради това този договор трябва се приема като търговка сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, доколкото няма доказателства оборващи презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Това прави спорът между страните търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК, а образуваното за разрешаването му съдебно производство представлява търговско дело.

Както е посочено в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела, с цена на иска до 20 000.00 лева. В случая цената на предявените по делото искове следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, като същата е под 20 000.00 лева за всеки един отделен иск.

По отношение на търговските дела с цена на иска до 20 000.00 лева законът предвижда двуинстанционно производство, което приключва с въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат и предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. Постановените по дела въззивни решения се ползват със сила на пресъдено нещо и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани, включително по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Поради това при наличието на разпоредба изключваща касационното обжалване на дадена категория съдебни актове те не могат да бъдат разглеждани от касационния съд както по отношение на това дали отговарят на изискванията за валидност, така и по отношение на тяхната допустимост или правилност, независимо от твърденията на страните по тях.

С оглед изхода на спора „Юлстрейд“ ЕООД [населено място] ще трябва да заплати на Ц. Т. Ц. сумата от 480.00 лева разноски по делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 4812/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 721/18.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 654/2021 година.

ОБЕЗСИЛВА определение № 721/18.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 654/2021 година.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.11.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 2070/2020 година.

ОСЪЖДА „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД [населено място],[жк], [улица] да заплати на Ц. Т. Ц. от [населено място], [община], област Враца, [улица], с [ЕГН] сумата от 480.00 лева разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.