6ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1321

гр. София, 30.05.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 241 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Л. К., чрез адв. Р. Л. Д. от САК, против въззивно решение № 263054/30.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 11292/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 78030/28.04.2020 г. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 17.06.2020 г./ по гр. д. № 3133/2018 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от В. Л. К. против „ЧЕЗ Е. Б. АД /понастоящем Е. П. EАД [населено място]/, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ за осъждане на ответника да възстанови захранването и продажбата на електрическа енергия на имот с адрес: [населено място], [улица], кл. №......

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е отчел, че санкцията прекъсване на електрозахранването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ е била наложена от доставчика в нарушение на закона при оспорено от потребителя парично вземане, произхождащо от незаплатена електрическа енергия; че към датата на приключване на съдебното дирене във въззивния съд, ответникът е бил неизправна страна по договора за доставка на електрическа енергия, поради което следва да се приеме, че искът за реално изпълнение - възстановяване на електрозахранването на имота е основателен.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. За приложението на чл. 123 ЗЕ и чл. 124 ЗЕ, а именно кога доставчика на електроенергия следва да възстанови снабдяването след прекъсване поради несвоевременно заплащане на цената и от потребите?; 2. Има ли право електроснабдителното дружество да продължи неправомерното си поведение по преустановяване електрозахранването в обекта, когато вземането за цена е оспорено от клиента, включително по съдебен ред - в аспекта на чл. 123 от Закона за енергетиката (действащата редакция) и чл. 30 - чл. 32 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия.?; и 3. Може ли съдът да приеме, че следва да отхвърли иска за реално изпълнение въз основа на извод, че потребителя дължи суми, за които е налице висящ процес и следва ли в този случай да спре производството по делото?. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 303/29.01.2019 г. по гр. д. № 4081/2017 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 248/31.01.2020 г, по гр. д. № 2862/2019 г. на ВКС, III ГО и Решение на ВКС по гр. д. № 4027/2017 г.. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2- ро и 3-то ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Е. П. EАД [населено място] е подал писмен отговор, и е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят, че е между тях е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, находящ се в [населено място], [улица]. За безспорно е прието и, че СТИ, предназначено да измерва електрическата енергия, потребена в процесния недвижим имот, е било демонтирано към 31.10.2011 г. поради неизпълнение на задълженията за своевременно заплащане дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия към посочената дата. Сумата в размер на 1448,09 лв. била претендирана от ответника като стойност на ел. енергия, начислена по фактури, издадени в периода 14.04.2011 г. – 02.11.2011 г., а сума в размер на 581,10 лв., като начислени мораторни лихви за периода 29.04.2011 г.- 18.08.2015 г., освен това по фактура № [ЕГН]/14.04.2011 г. за период на потребление 08.03.2011 г. – 04.04.2011 г. претенцията била на стойност 430,08 лв., както и за лихва за забава в изплащането на вземането за периода 30.04.2011 г. – 31.08.2018 г. в размер на сумата от 291,88 лв. Въпреки, че с необжалваната и влязла в сила част от въззивното решение, съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е прието за установено недължимост на горепосочените суми по предявени от В. Л. К. против енергийното дружество отрицателни установителни искове, въззивният съд е посочил, че не са налице предпоставките за уважаване на иска за осъждане на ответника да възстанови електроподаването в имота на ищеца. Позовал се е на писмо, изх. № [ЕГН]/15.03.2018 г. на ответника, с което ищецът е бил уведомен, че въз основа на съставен от служители на „ЧЕЗ Е. Б. АД констативен протокол № 1019446/08.03.2018 г., след извършена проверка е била начислена сума в размер на 5897,39 лв. за консумирана, но незаплатена ел. енергия; на издадена фактура № [ЕГН]/14.03.2018 г. на посочената стойност за начислена сума по реда на ПИКЕЕ по корекция за периода 09.12.2017 г. – 08.03.2018 г. и на заключението на изслушаната във въззивното производство допълнителното заключение на ССчЕ, сочещо че извън задълженията по процесните 7 бр. фактури от 2011 г., на 14.03.2018 г. е издадена фактура №[ЕИК] с падеж 27.03.2018 г. на стойност 5897,39 лв., задължението по която не е заплатено.

За да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ, според която доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задълженията за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия и на чл. 124 ЗЕ, според който енергийното предприятие възстановява снабдяването, след отстраняване на причините, довели до преустановяването му, както и на чл. чл. 42, ал. 1 и чл. 46 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0 У-059 от 7.11.2007 г изменени и допълнени с решение № 0У-03 от 26.4.2010 г на ДКЕВР. Приел е, че ищеца не е изправна страна по договора с ответника, с оглед наличното незаплатено задължение по фактура № [ЕГН]/14.03.2018 г. за периода 09.12.2017 г. – 08.03.2018 г., поради което претенцията му е неоснователна. Приел е за неоснователни доводите на ищеца, че с оглед наличието на висящо съдебно производство между страните гр. д. № 41359/2018 г. по описа на СРС, касаещо задължението по посочената фактура, енергийното предприятие следва да възстанови снабдяването. Прието е, че законът не предвижда задължение, доставчикът да възстанови преустановеното електроподаване, поради обстоятелството, че вземането е оспорено по съдебен ред, до момента на установяването му с влязло в сила решение.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.

Поставените въпроси се свеждат до обобщения от съда въпрос за приложението на чл. 123 ЗЕ и чл. 124 ЗЕ и за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред. Въпросът е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, поради което следва да се приеме, че е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, но не и поддържаното допълнително основание за това. По въпроса е даден отговор в решение № 266/17.12.2019 г. по гр. д.№ 2046/2019 г. на ІV г. о., според който разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ дава право на електроснабдителното дружество да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Същото правило е възпроизведено и в чл. 42, ал. 1 от обвързващите страните общи условия (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007, изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010). В чл. 43 на тези условия е уредено правото на потребителя да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; както и заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено разсрочването. Правният извод от съществуващите законова и договорна уредби е, че правомерно е временното преустановяване на електроподаването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с електрическа енергия. То е неправомерно, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването и за срока на разсроченото изплащане на задължението. Прието е, че електроснабдителното дружество има право временно да преустанови електрозахранването във всички, освен в посочените два случаи на неизправност на потребителя, включително когато вземането е оспорено. Ако вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск. Въззивното решение не е постановено в противоречие, а е в съответствие с горепосоченото разрешение. Следва да се посочи, също, че цитираното в изложението от касатора Решение № 303/29.01.2019 г. по гр. д. № 4081/2017 г. на ВКС, IV ГО е било отменено по реда на чл. 303 и сл. ГПК, с решение № 24/05.05.2021 г. по гр. д. № 1762/2020 г. на ВКС, IV ГО, а останалите две решения са неотносими, към отговора на поставения въпрос. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касация на решението в обжалваната му част.

Не е налице претендираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част. Съгласно постоянната практика на ВКС недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая при служебна проверка не се установява да е допуснато подобно нарушение от въззивния състав. С оглед дадения отговор на поставените въпроси, ирелевантно за изхода по настоящото дело е наличието на висящ съдебен спор относно неплатеното задължение от страна на ищеца, поради което не е било налице и основанието на чл. 229 т. 4 ГПК за спиране на производството по делото от въззивния съд.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер общо на 100 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263054/30.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 11292/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 78030/28.04.2020 г. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 17.06.2020 г./ по гр. д. № 3133/2018 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от В. Л. К. против „Е. П. ЕАД [населено място] /предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б. АД/, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ за осъждане на ответника да възстанови захранването и продажбата на електрическа енергия на имот с адрес: [населено място], [улица], кл. .....

ОСЪЖДА В. Л. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Е. П. ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 100 лв.- разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.