Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „И. В“ ООД със седалище в [населено място], представлявано от адв. О. В. от САК, срещу решение № 43 от 24.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 347/2021 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба е посочено, че решението се обжалва „в неговата цялост“, но предвид правния интерес от обжалването касационната жалба следва да се счита насочена само срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 260043 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 688/2019 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от дружеството - касатор против „ИО Архитекти“ ООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 30 000 лв. - платен аванс по развален договор за изработка на инвестиционен проект от 01.06.2016 г., и 15 000 лв. - част от вземане за неустойка с общ размер 151 779.96 лв., уговорена в чл. 14 на договора. В частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на предявения срещу касатора насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗЗ за сумата 15 000 лв., въззивното решение не е обжалвано от ответника „ИО Архитекти“ ООД и е влязло в сила.

Касаторът поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за уважаване на предявените от него осъдителни искове с присъждане на разноски, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Навежда оплаквания, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото, нарушил е правилата за разпределение на доказателствената тежест и е достигнал до необосновани незаконосъобразни изводи за липса на предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

С касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излагат се и доводи, невъведени с касационната жалба, за недопустимост на въззивното решение поради допуснато от въззивния съд „едностранно изменение на иска и произнасяне по непредявен спор извън предмета на делото“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ИО Архитекти“ ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Г. С. от САК, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения като частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 15 000 лв., решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което касационната жалба срещу тази част от решението е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

За да потвърди пръвоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „И. В“ ООД против „ИО Архитекти“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., Апелативен съд - София е приел, че не са осъществени предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за едностранно разваляне на сключения между страните договор от 01.06.2016 г. за изработка на инвестиционен проект, поради което отправеното от ищеца - възложител волеизявление за разваляне на договора по причина на виновното му неизпълнение от ответника - изпълнител не е породило правни последици и ответникът не дължи връщане на получената въз основа на договора сума от 30 000 лв. /част от уговорено възнаграждение за изработката на инвестиционен проект/.

От фактическа страна по делото не е имало спор, че по повод отправено запитване през 2016 г. ответникът „ИО Архитекти“ ООД е изготвил оферта до ищеца „И. В“ ООД за цялостно архитектурно проектиране на жилищни сгради до комплекс „С. В“ в [населено място] на обща стойност 195 000 лв. без ДДС. На 01.06.2016 г. е сключен договор, с който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изработи инвестиционен проект за 3 бр. еднофамилни жилищни сгради в м. „Детски град“ в [населено място] при конкретизирани в Приложение № 1 работи, фази и срокове на изпълнение срещу възнаграждение в размер на 161 640 лв., от които 25 000 лв. с ДДС платими авансово в 7-дневен срок от подписване на договора, а остатъкът - съгласно уговорени в Приложение № 1 условия. В чл. 2 на договора е постигнато съгласие предвидените в Приложение № 1 срокове за изработване на проекта да текат от осъществяване на по-късното от две събития - датата на авансовото плащане и момента на предоставянето от възложителя на изходни данни за проектиране, посочени в Приложение № 2 - задание за проектиране, одобрено от възложителя, геодезическо заснемане на имота и геоложки доклад, като предоставянето на данните да се удостовери с подписите на страните върху приложението, а събирането на данните по т. 1 - т. 6 да се извърши от възложителя и/или от избрани от него подизпълнители. В клаузите на чл. 10 - чл. 12 страните са уговорили права, задължения и срокове във връзка с предаването и приемането на изработения от изпълнителя резултат, като за фаза технически проект предаването и приемането е обвързано с изготвяне на доклад за съответствие от лицензирана фирма за независим надзор. Възложената с договора работа, съгласно подписано от страните Приложение № 1, включва изготвяне на идеен проект, ведно с макет и албум в подходящ формат с анализ, тримерни изгледи на проекта, ситуационен план, планове на всички нива и разрези; технически проект; работен проект и частичен интериорен проект; авторски надзор. За всяка фаза от изпълнението страните са уговорили срок за предаване на изработеното и възнаграждение, платимо от възложителя. Въз основа на издадена фактура № 2143/01.06.2016 г. ищецът е превел по банков път на ответника сумата 30 000 лв. с ДДС, представляваща аванс по договора. С нотариална покана, връчена на 26.02.2019 г., ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне на договора поради неизпълнение на поетите задължения и искане за връщане на получения аванс в едноседмичен срок. Ответникът също е изпратил до ищеца нотариална покана с изявление за разваляне на договора, получена на 18.03.2019 г., като се е позовал на неизпълнение на уговорени в клаузата на чл. 8 задължения и е поискал заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение за изработване на възложения проект.

Съобразявайки твърденията и доводите на страните, въззивният съд е преценил, че съществува спор относно изпълнението на поетите от ищеца - възложителя задължения за предаване на изходните данни по Приложение № 2 към договора и изпълнението на насрещното задължение на ответника за изработване и предаване на идеен архитектурен проект, съответстващ на заданието на възложителя. За изясняване на спорните факти въззивният съд е обсъдил представената по делото кореспонденция между страните, показанията на свидетеля С. А. - служител на ответното дружество, и заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза. От заключението съдът е приел за установено, че посредством електронна кореспонденция ответникът е предал на ищеца документи и чертежи, които имат характер по-скоро на предпроектно проучване като фаза преди идейния проект, а не на завършен идеен проект по смисъла на Приложение № 1 към договора и Наредба № 4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти; Към изпратените имейли не са приложени албум, макет, триизмерни изгледи на проекта и т. н., а само части от тях; Изпратена е виза за проектиране, която представлява извадка от действащия ПУП и не е нормативно изискуема за целите на стартиране на проектирането, поради което не е включена в изходните данни за конкретния етап на изпълнение; Представените от ответника документи не отговарят на изискванията на цитираната наредба, тъй като не включват чертежи и обяснителна записка, изясняващи предлаганите проектни разрешения в препоръчителните мащаби и съответствието им с чл. 169 ЗУТ, а също и необходимите изчисления; Съдържащите се в документите разпределения, разрези и 3D визуализации не отговарят на функционалното планировъчното и обемно - пространствено решение за конкретните сгради. Според експертното заключение, наличието на геоложки доклад е абсолютно задължително за включване на сутерен в работата по изготвяне на идейния проект, а завършеният идеен проект трябва да съдържа и конструктивно становище, каквото не е изготвено; За имота на ищеца е съществувал действащ ПУП от 2015 г., поради което изготвената от ответника документация не е послужила при подготовката на мотивирано предложение за изменение на ПУП през 2016 г.

След съвкупна преценка на фактите и на доказателствата по делото въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и наред с това е изложил свои собствени съображения за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

От правна страна въззивният съд е квалифицирал сключения между страните договор от 01.06.2016 г. като договор за изработка по смисъла на чл258 ЗЗД и е приел за безспорно, че ответникът - изпълнител е получил авансово от ищеца възнаграждение за изпълнение на договора в размер на 30 000 лв. с ДДС. За недоказани и неоснователни съдът е счел твърденията на ищеца - възложител, че е предал в срок необходимият за изготвяне на идейния проект геоложки доклад и че това обстоятелство е удостоверено с подписите на двете страни в Приложение № 2 към договора, както и че за изработването на идейния проект в договора не е било предвидено предоставяне на изпълнителя на извадка от действащия ПУП. Въззивният съд е изложил мотиви, че изготвеното от страните Приложение № 2, в което ответникът е удостоверил с подписа си получаването на изходните данни за изготвяне на възложения му проект, съставлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и ответникът, който е оспорил своевременно получаването от възложителя на изготвен геоложки доклад, носи тежестта да опровергае верността на удостовереното обстоятелство. Позовавайки се на съвкупността от доказателства по делото, съдът е направил извод, че предприетото от ответника оспорване на приложението е успешно и че ответникът е опровергал собственото си удостоверително изявление за получаване на геоложки доклад, от което следва, че за него срокът за изготвяне на идейния проект не е започнал да тече, тъй като страните предварително са поставили като изискване за начало на срока предоставянето от възложителя на всички изходни данни за изготвяне на възложения проект, в т. ч. и геоложки доклад, съставляващ според заключението на техническата експертиза абсолютно задължителна част от необходимата за изпълнение на проекта документация. Въз основа на доказателствата съдът се е произнесъл, че ищецът не е изпълнил и задължението да предостави като част от изходните данни извадка от действащия ПУП, предвидена изрично в чл. 140 от ЗУТ като изискване за бъдещо проектиране. Относно задължението за представяне на извадка от ПУП съдът е акцентирал и върху констатациите в експертното заключение, че през 2015 г. са предвидени изменения в действащия ПУП относно застрояването в имота на ищеца, които са одобрени през следващата 2016 г. и не са могли да бъдат взети предвид от ответника - изпълнител.

В съответствие с изложеното въззивният съд се е произнесъл, че за ищеца - възложител не е възникнало потестативното право по чл. 87, ал. 2 ЗЗД да развали договора, тъй като не е налице твърдяното от него договорно неизпълнение от страна на ответника, доколкото поради непредставяне на всички необходими за изготвяне на възложения проект изходни данни ответникът не е бил в състояние да започне изпълнение на поетите задължения и предвиденият в клаузата на чл. 2 срок за изработване и предаване на готовия проект не е започнал да тече. Отричането на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора е мотивирало въззивния съд да направи и решаващия извод, че отправеното от ищеца волеизявление за разваляне на договора не е породило целените правни последици и ответникът не дължи връщане на авансово полученото по договора възнаграждение от 30 000 лв. с ДДС, поради което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните „основни въпроси от значение за изхода на делото“: „При договор за поръчка, при който е уговорен определен срок за изработка на идеен архитектурен проект, който не е спазен от ИО Архитекти и И. В е отправило изявление за разваляне на договора на основание неизпълнение в срок на задължението за предаване на идеен проект от страна на ИО Архитекти; ИО Архитекти също е направило изявление за разваляне на договора на основание неизпълнение на задължението на И. В да одобри идеен проект в договорените срокове, при което ИО Архитекти твърди, че е изпълнило и предало идеен проект; Въпреки, че в хода на процеса е безспорно доказано неизпълнението на ИО Архитекти за представяне на идеен проект, първоинстанционният и въззивният съд са приели, че за нито една от страните не е възникнало правото да развали сключения договор, тъй като срокът за изготвяне на идеен проект не е започнал да тече предвид опровергаване верността на приложение № 2 към договора, с което страните са декларирали, че изходните данни по договора са предадени, съответно исковете на И. В и насрещният иск на ИО Архитекти са отхвърлени: 1. Налице ли е недопустимост на първоинстанционното и въззивното съдебно решение поради произнасянето им по непредявен иск, с което се нарушава диспозитивното начало; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по неизпълнението на всички задължения на страните по сключен договор за поръчка, доводи, които са наведени от страните и които могат да съставляват основание за развалянето му на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 3. Какви са последиците за страните по отношение на изтекла погасителна давност при постановяване на съдебно решение, което определя, че срокът за изпълнение по договора за поръчка не е започнал да тече“. Касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че повдигнатите в изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по първия формулиран въпрос е налице съдебна практика във връзка с диспозитивното начало, в противоречие с което първоинстанционният и въззивният съд са „издали недопустимо решение“, а по втория и третия въпроси „няма формирана практика или разбиране на българските съдилища и даването на отговор би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото във всички случаи, от което и двете страни биха черпили положителни правни последици“.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. С изменението на ГПК от ДВ бр. 86/2017 г. в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване извън хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК са предвидени вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение, както и очевидна неправилност на решението.

Касаторът е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване с твърдения, че въззивният съд е нарушил практиката на ВКС във връзка с диспозитивното начало и се е произнесъл по „непредявен спор извън предмета на делото“ като е приел, че срокът за изработване на идейния проект не е започнал да тече. Поддържаните твърдения, във връзка с които е формулиран и въпрос по т. 1 от изложението, насочват към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, но според състава на ВКС от данните по делото и от мотивите към обжалваното решение не може да се направи предположение за недопустимо произнасяне на въззивния съд извън предмета на въведения от страните правен спор. Въззивният съд е бил сезиран с иск, основан на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и с решението си е отхвърлил предявения иск, след като е достигнал до изводи за неговата неоснователност. За да разреши спора за наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е изследвал фактите, с които ищецът е обосновал претенцията си за връщане на претендираната с иска сума, а ответникът - възраженията си за нейната недължимост. В защита срещу иска ответникът е релевирал възражение, че ищецът - възложител е бил неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си да предостави целия обем изходни данни, необходими за изработване на възложения за изпълнение идеен проект. Именно по повод на това възражение, след преценка на съдържанието на договорните клаузи и на събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил извод, че уговореният в чл. 2 срок за изработване на проекта, чието начало е обвързано от страните с по-късното от две възможни събития - заплащане на авансово дължимото от изпълнителя възнаграждение или предоставяне на изходните данни за проектиране по Приложение № 2, не е започнал да тече с оглед неизпълнението на задължението на възложителя за предоставяне на геоложки доклад и извадка от ПУП (задължителни - според заключението на съдебно - техническата експертиза, за изготвяне на проекта). След като с въззивният съд е разгледал иска, с който е бил сезиран, а произнасянето в мотивите, че срокът за изготвяне на проекта не е започнал да тече, е обусловено от разглеждане на възражението на ответника за насрещно неизпълнение на поетите от ищеца - възложител задължения, няма основание въззивното решение да се преценява като вероятно недопустимо поради нарушение на принципа на диспозитивното начало и да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост по реда на чл. 290 ГПК.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по въпроса, посочен в т. 2 на изложението. Въпросът е изведен от фактите по делото и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е обсъдил подробно поетите от страните по договора насрещни задължения и е изложил съображения защо приема, че за ищеца - възложител не е възникнало потестативното право по чл. 87, ал. 2 ЗЗД да развали едностранно договора за изработка (а не за поръчка, както погрешно сочи касаторът). Поставеният въпрос и обясненията относно значението му за изхода на делото отразяват несъгласието на касатора с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора и с правните изводи, до които е достигнал въззивният съд, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване - в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. По отношение на обсъждания въпрос не е обоснована и поддържаната допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Бланкетното твърдение, че по въпроса „няма формирана практика и разбиране на българските съдилища“, не може да бъде подведено под предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване със съдържанието, изяснено в т. 4 от цитираното тълкувателно решение.

Третият въпрос от изложението - за погасителната давност, изобщо не е поставян пред въззивния съд и по него няма произнасяне в мотивите към обжалваното решение. Поради това въпросът не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да послужи като общо основание за допускана на въззивното решение до касационно обжалване.

По изложените съображения решението по в. т. д. № 347/2021 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване в подлежащата на касационен контрол част относно иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 24.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 347/2021 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 260043 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 688/2019 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „И. В“ ООД против „ИО Архитекти“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. - платен аванс по развален договор за изработка на инвестиционен проект от 01.06.2016 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „И. В“ ООД срещу частта от решение № 43 от 24.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 347/2021 г. на Апелативен съд - София, с която е потвърдено решение № 260043 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 688/2019 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „И. В“ ООД против „ИО Архитекти“ ООД иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лв. - част от вземане за неустойка с общ размер 151 779.96 лв., уговорена в чл. 14 на договор за изработка на инвестиционен проект от 01.06.2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: