Определение №5027/30.05.2023 по търг. д. №843/2022 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Петя Хорозова

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50275

Гр. София, 30.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х. Ч: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х т. д. № 843/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1261 от 30.11.2021 г. по в. гр. д. № 1042/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 261659 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 1388/2020 г. на Софийския градски съд е отхвърлен предявеният от касаторката иск срещу ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за разликата над 3 000 лв. до присъдените 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2020 г., като съответно на този резултат е изменено и първоинстнационното решение в частта за присъдените в тежест на ответника съдебно-деловодни разноски.

Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния акт в обжалваната му част: за несправедливост на определеното обезщетение, поради несъобразяване на критериите относно приложението на чл. 52 ЗЗД; за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивния акт, съответно посочени, вкл. и при произнасяне по разноските във връзка с чл. 38 ЗА. Моли се въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена за разликата над 3 000 лв. до 30 000 лв., с присъждане на разноските.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, които според касаторката са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд: 1. Следва ли въззивният съд да се произнася по въпроси, за които не е бил сезиран в подадената жалба; 2. Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти (и в частност изслушаната СМЕ и свидетелските показания за претърпените неимуществени вреди и продължителността на оздравителния период); 3. Може ли въззивният съд да възприема в решението си изводи в противоречие с експертното заключение, въпреки че за това са необходими специални знания; 4. Следва ли на адвоката, оказващ безплатна помощ, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, когато представлява свои близки, съгл. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

По поставените въпроси се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са цитирани и приложени съответни решения на ВКС, на които се твърди, че обжалваният съдебен акт противоречи. Сочи се и наличието на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез процесуален пълномощник, излага съображения за отсъствие на релевираните основания за допускане на искания касационен контрол и за отмяна на решението като неправилно. Претендира присъждането на разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

На първо място следва да се посочи, че оплакванията в касационната жалба и съответстващият им правен въпрос относно отказа на въззивния съд да присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА не могат да се обсъждат в настоящото касационно производство – компетентен да се произнесе по тях е въззивният съд по реда на чл. 248 ГПК, а неговото определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Останалите правни въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебен акт по съществото на спора имат значение за решаването на делото и удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че при определяне на обезщетението от 3 000 лв. съобразява критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г., както и съответните факти по делото – възрастта на пострадалата; общественото й положение; това, че получените травматични увреждания (мозъчно сътресение, контузия на главата окципитално и травма на нервните коренчета в шиен отдел) представляват лека телесна повреда; обстоятелството, че общият лечебен и възстановителен период за тези леки телесни повреди е по-малък от 30 дни, в случая – 3 седмици; факта на отсъствие на негативни за здравето последици, както и обществено-икономическите отношения в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

В обжалваното решение липсва отчитане на показанията на разпитаните свидетели, а заключението по назначената СМЕ е обсъдено частично.

С оглед изложеното са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието му със задължителните указания, дадени в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и практиката по чл. 290 ГПК, обективирана в цитираното от касатора решение на ВКС, ТК, І т. о., постановено по т. д.№ 355/2019 г., както и служебно известната на съда, по обобщения процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт и преценката на доказателствата, които носят информация за релевантните по делото факти.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК – от съдържанието му не се установява нито превратно приложение на закона, нито допуснати особено съществени нарушения на правилата на формалната логика.

Касаторката е освободена частично от заплащането на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, до сумата от 500 лв. Следователно за разглеждане на касационната жалба следва да представи доказателства за предварително внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв., представляваща разликата до общия дължим размер от 540 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1261/30.11.2021 г. по в. гр. д. № 1042/2021 г. на Апелативен съд – София в обжалваната му отхвърлителна част.

УКАЗВА на С. В. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 40 лв., като я предупреждава, че при неизпълнение на горните указания в срок, касационното производство ще бъде прекратено.

При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на ІІ-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...