№ 50361

[населено място],. 29.05.2023 год.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 1560 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. против решение № 693/12.05.2022 г. по гр. д. № 2776/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262 914 / 10.05.2021 г. по гр. д.№ 4945/2019 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от Е. Е. К. иск, по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, като е прието за установено вземане на същата от ответницата и настоящ касатор – Е. К., на основание запис на заповед от 07.06.2006 г., в размер на 116 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2017 г. до изплащането й. Касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че не е доказана кражба на подпис при съставянето на процесната запис на заповед, като неправилността на този извод, според страната, е предпоставена от съществени процесуални нарушения на съда, препятствали защитата й – недопускане на относими и допустими доказателства, вкл. с възможността да бъдат ценени като косвени, в установяване на поддържаната кражба на подпис, която страната отнася не към неавтентичност на документа, а към основание за нищожност на менителничния ефект, поради „липса на съгласие“, за установяване на която са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. От това си разбиране – че кражбата на подпис не се отнася към неавтентичността на документа, а към неверността му, с оглед липсваща / неформирана / воля на издателя му за неговото съставяне – касаторът въвежда и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне на въззивния съд по тези му доводи, вкл. в отказ да се съобрази заключението на съдебно-графологичната експертиза, прието в първоинстанционното производство, в тази му част. Сочи се, че неправилно съдът е приел за невъведено и неподлежащо на доказване от ищцата каузално правоотношение - причина за издаването на записа на заповед. Като такава, макар да не я твърди и от свое име, а единствено като посочена от ищцата, касаторът сочи направени от Е. К. и съпруга й Ц. М. значителни инвестиции в търговско дружество, съдружници в което са били ответницата и нейната сестра – майка на ищцата, починала, във връзка с реализиране проект на същото – застрояване на недвижим имот.

Ответната страна - Е. К. – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, с доводи, съобразими от настоящата инстанция при коментар на всеки от формулираните въпроси.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното:

Предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск на Е. К. против Е. К. се основава на запис на заповед от 07.06.2006 г., за сума от 116 000 лева, за вземането по който ищцата се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, срещу която е подадено възражение от ответницата. В исковата молба не се сочи каузално правоотношение между страните, за издаването на записа на заповед с обезпечителна във връзка със същото функция. В евентуалност от отхвърлянето на главния иск, е предявен менителничен такъв, на основание чл. 534 ал. 1 ТЗ.

В отговора на исковата молба ответницата е оспорила автентичността на записа на заповед, като твърди, че положеният подпис не е нейн или документът е резултат от кражба на подпис, Твърди, че никога не е имала намерение, нито обективна нужда, с оглед материалното си състояние, да се обвърже с издаването на ценната книга, още повече, че ищцата е предявила срещу нея и други записи на заповед, повечето издадени на една и съща дата и възлизащи на сума в размер на 1 000 000 лева – задължение на Е. К. към Е. К.. Твърди се влошаване отношенията между страните във връзка с дейността на „Елон „ ООД - дружество, в което съдружници са били ответницата и съпругата на нейния покоен брат, майка на ищцата К. К., починала – по застрояването на недвижим имот, титуляр на правото на строеж върху който е търговското дружество, във връзка с което се твърди, че Е. К. е била упълномощена за определени действия, но постепенно почнала да превишава правата си, като пълномощник. Като последица от влошените отношения Е. К. твърди, че отказала да приеме ищцата като съдружник, на мястото на починалата К. К.. Ответницата предполага, че изгубването на спора, относно качеството съдружник на Е. К., основано на специфична клауза от дружествения договор / чл. 13 /, поддържано като настъпващо автоматично със смъртта на съдружника К. К., е провокирало съставянето на неистински документи от ищцата / множество записи на заповед, наред с процесния / и предприемане на действия за събиране на вземания, на основание същите. Ответницата твърди „ липса на съгласие„ да поеме задължението по записа на заповед, за установяване на което се позовава на неавтентичност на положения подпис, евентуално - на кражба на подпис / полагане на иначе автентичен подпис, но върху празен лист /, Навежда значимост и на факти, преценими като косвени доказателства: изписването на двете й имена, вместо подпис, при това на латиница, което същата практикувала само във връзка с изготвяне на документи, предназначени за чужбина ; липса на обективна възможност на ищцата / притежание на парични средства в такъв размер / да предостави суми, в размера по всички записи на заповед, с издател ответницата – около 1 000 000 лева ; липса на обективна нужда на Е. К. да получи такива суми, достатъчно материално обезпечена ; сериозно влошените отношения между страните към момента на съставянето на записа на заповед, което, според ответницата изключва същата да би поела подобен ангажимент, още повече - дългосрочен, за 10 години, при което към датата на падежа тя би била на почти 80 години ; факта, че вземанията са материализирани в множество, вместо в един запис на заповед – вероятно с цел да се минимизира риска при оспорване, с попадане на производствата в различни съдебни състави, Изложени са и съображения за нищожност на записа на заповед, поради противоречие с добрите нрави,

В допълнителна искова молба ищцата е оспорила всяко от твърденията на ответницата, заявявайки допълнително обстоятелства във връзка с осъществяваната от нея и съпруга й дейност, в полза на „Елон „ ООД, по реализиране притежаваното от дружеството право на строеж и развитието на взаимоотношенията с леля й – Е. К., в процеса на тази дейност, вкл. в резултат на твърдяна недобросъвестна и користна намеса на трети лица, Излага факти, оспорващи твърдението на ответницата за влошаване на отношенията още от 2006 г. / годината на издаването на записа на заповед /, като счита сочените за косвено значими факти преимуществено неотносими към спора, тъй като не твърди, нито ответницата навежда заемно или друго правоотношение между страните, на основание което да са предадени парични средства от ищцата на ответницата, по повод което да са издадени записите на заповед, вкл. процесният. Не е въведено от ищцата изрично твърдение за конкретно каузално правоотношение, по повод което е издаден процесният запис на заповед с обезпечителна функция. Твърдението за влагани в дейността по реализиране правото на строеж от „Елон „ ООД лични средства – на ищцата и съпруга й – не е съпроводено с твърдение, че процесният запис на заповед, при това с издател Е. К., а не „Елон „ ООД е с обезпечителна за връщането на сумите функция.

С отговора на исковата молба ответницата е поискала допускане на съдебно-графологична експертиза и разпит на свидетели, последните - за установяване обстоятелството какви са били отношенията между страните в периода, в който се твърди издаден записа на заповед и относно намерението на Е. К. „ да дава суми на племенницата си Е. К. „ под каквато и да било форма и в такъв дълъг период“, както и за начина на подписване, който ответницата е използвала в процесния период и до настоящия момент на документи за чужбина и за България, С определение от 18.09.2019 г. съдът е допуснал СГЕ и отказал разпит на свидетелите, за сочените обстоятелства, по съображения, че биха били относими към твърдение за каузална причина за издаване на менителничния ефект, а такава не се твърди от никоя от страните. Представеният със същото определение доклад, в който не се сочи въведен довод за каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, не е оспорен от никоя от страните,

Допуснатата съдебно графологична експертиза е установила автентичност на ръкописно изписаните на латиница имена на ответницата Е. К. върху процесния запис на заповед, Вещото лице е отрекло наличие на данни за пренасяне на подписа от друг документ, откопиране от някой от приложените по делото записи на заповед, нито за техническа подправка. Изразило е възможност ръкописното изписване на името да е било направено върху празен лист, след което да е нанесен машинописния текст, съмнение за което / обяснения на вещото лице в с. з. от 23.07.2020 г. / извежда от значителното разстояние между титулуването на документа – запис на заповед и съдържанието му, използването на по-големи от обичайните интервали, неподравняването на текста вдясно, в смисъл неизползване на възможното за изписване разстояние на реда докрай, които сочи като обичайни в криминалистиката признаци за монтиране на документ около вече съществуващ ръкописен текст или подпис, Изрично заключението, обаче, сочи, че при липса на пресичащи се щрихи между машинописния и ръкописния текст, експертизата не може да се произнесе по безспорен начин по този въпрос, нито по въпроса - дали двата текста са положени по едно и също време,

Първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се концентрира до установяване автентичността на документа, като същата не е успешно оборена от ответницата, основавайки се на заключението на съдебно-графологичната експертиза.

Във въззивната си жалба Е. К. е изразила несъгласие с извода на съда, считайки че същият не е разгледал довода й за недоказана кражба на подпис, отнасяйки го към нищожност на ефекта, поради „ липса на съгласие„, тъй като не е обсъдил съображенията на вещото лице относно налични признаци на кражба на подпис / упоменати по-горе /, Страната намира, че внесеното от вещото лице съмнение за кражба на подпис, е достатъчно да се отхвърли иска, очевидно приемайки за носена от ищцата доказателствена тежест във връзка с оспорването на записа на заповед от ответницата. Посочени са и съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд, по неоснователно недопускане на поискани от страната доказателства - свидетелски показания и снемане обяснения от ищцата, относно причината за издаване на менителничния ефект. Въведено е и възражение за недоказаност на каузална причина за издаване на ефекта, от страна на ищцата.

Въззивният съд, позовавайки се на процесуално нарушение на първоинстанционния, на основание чл. 266 ал. 3 ГПК, е допуснал нова СГЕ, която изключва обекта на експертизата да е бил изпълнен с помощта на технически средства от типа плотер / аутопен и потвърждава изписването на името собственоръчно. С определение № 2476/27.09.2021 г. въззивният съд е оставил без уважение искането за допускане на свидетели на ответницата, по съображения че състоянието на отношенията между страните, към датата на подписване записа на заповед, няма отношение към предмета на делото, респ. не е предмет на доказване. Приел е също, че по делото са събрани доказателства, позволяващи да се обоснове извод как ответницата е полагала своя подпис под документи, съставени в Р. Б или извън страната и в този смисъл събиране на гласни доказателства е ненужно. Останалите, претендирани за установяване с гласни доказателства, обстоятелства въззивният съд, аналогично на първоинстанционния, е счел за относими към довод за каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, какъвто не е надлежно въведен в предмета на спора.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предмета на спора се концентрира до установяване автентичността на записа на заповед, не само в частност - носи ли ефекта подписа на ответницата – издател, но и положен ли е в съответствие с формираната й воля за задължаване със записа на заповед, т. е. налице ли е кражба на подпис, Счел е, че заключенията на СГЕ установяват положен от Е. К. подпис и не установяват безспорно наличието на кражба на подпис, поради което документът следва да се цени като автентичен. Позовал се е на задължителните указания в т. 17 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в аспект на това кога подлежи на изследване каузално правоотношение, във връзка с което е издаден запис на заповед – при въведени от страните твърдения или възражения, основани на наличието на каузално правоотношение. Не е коментирал въвеждането на такъв предмет на спора, макар да е навел мотиви, които биха имали значение при възприет такъв предмет, а именно: че в тежест на ищеца – кредитор е установяването на редовен от външна страна менителничен ефект и доказването на това обстоятелство го освобождава от доказване на каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена ценната книга, последното - в тежест на издателя й. Съдът, с оглед вида на документа, е приел, че не е било необходимо изписване на трите имена на издателя и полагане на личния му подпис, доколкото не е в нотариална форма и със същия не се учредяват, променят или прекратяват права върху недвижим имот. Приел е, че изписването на името на латиница е без значение, тъй като това обстоятелство - само по себе си – не опровергава автентичността на документа, макар да би могло да се разглежда като косвен факт, в подкрепа на тезата за неговата неистинност.

В касационната жалба е инкорпорирано и изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/ Допустими ли са свидетелски показания, които целят установяване наличие или липса на воля у издателя на менителничния ефект, в хипотезата на твърдяна кражба на подпис? Приложими ли са ограничения в допустимостта на свидетелските показания или направеното възражение за недействителност на волята обуславя задължение на съда да допусне провеждане на пълно доказване на направеното възражение? ; 2/ Как се установява кражба на подпис, при липса на безспорно доказателство в тази насока, каквото е пресичането на текст с подписа? 3/ Следва ли съдът да обсъди всички факти и обстоятелства, вкл. такива, които са извън изследвания документ, косвени доказателства, изявления на ищеца, отношения между страните, наличие или липса на намерение у издателя? ; 4/ При наличие на основателно съмнение във валидността на документ, когато с експертно становище е посочено, че се допуска кражба на подпис, следва ли съдът да приеме за безспорно доказана валидността на документа, ако е доказана автентичността му, доколкото предпоставка за наличието на кражба на подпис е именно автентичността на подписа, положен на документа от името на издателя му? ; 5/ Основание ли е наведеното от ответника възражение за нищожност на ценната книга, поради липса на воля, за вменяване в доказателствена тежест на ищеца установяването на изложени от него твърдения в исковата молба и допълнителната искова молба, за наличие на каузални отношения между страните, по повод на които е издаден менителничният ефект, респ. разпределяне на доказателствената тежест във връзка с чл. 154 ГПК? – всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с бланкетно позоваване на предпоставките от разпоредбата – значение на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение, обосновавана с твърдените за допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Преди всичко, следва да се посочи, че касаторът твърде непрецизно борави с правни понятия. Опорочаване на волята на издателя на записа на заповед би било налице при основания за унищожаемост – грешка, измама, заплашване, крайна нужда и пр., уредени относно договорите, но съответно приложими и при едностранните сделки, съгласно чл. 44 ЗЗД. Довод за такова опорочаване няма. Неавтентичността на документа, независимо от хипотезата – неположен от издателя му подпис или кражба на подписа му под изявление, което не изхожда от същия – не съставлява порок на иначе обективно материализирана воля, а липса на воля, неправилно квалифицирано от страната като „липса на съгласие„.

Първият от въпросите е обоснован с твърдението на касатора, че свидетелите, ако биха били допуснати, биха установили подписването на множество празни листи / бланки / от Е. К., предоставени на Е. К. и за попълване от същата, които да бъдат използвани в Англия, във връзка с производство по изплащане на държавни ценни книжа, както и че свидетелите биха установили изготвянето на представените по делото писма на ответницата, с идентично ръкописно изписване двете й имена на латиница, като чернови, за да бъдат изпратени от Е. К. в Англия, а не за послужване в България. Както правилно е възразила ответната страна, такива твърдения, обосноваващи възражението за кражба на подпис, се въвеждат за пръв път с касационната жалба, респ. събирането на доказателства за факти, невъведени в преклузивните срокове в процеса, е недопустимо. Свидетелите пред въззивния съд са поискани при условията на чл. 266 ал. 3 ГПК, което предпоставя допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при отказа за това, Същият, обаче, не е бил сезиран с необходимост от установяване обстоятелствата, при които за ищцата са били налице благоприятни възможности за осъществяване кражба на подпис, вкл. разполагането с празни, подписани от ответницата листи / бланки /. Както се посочи по-горе, поисканите от ответницата свидетели са били за установяване какви са били отношенията между страните, в периода, в който се твърди издаден записа на заповед и относно липсата на намерение у Е. К. „ да дава суми на племенницата си Е. К., под каквато и да било форма и в такъв дълъг период “, както и за начина на подписване, който ответницата е използвала в процесния период и до настоящия момент на документи, съответно предназначени за чужбина и за България. Съдът е мотивирал отказа си и относно правилността на същия, споделен и от въззивния съд, не е формулиран правен въпрос. Същото касае и исканото доказване със свидетели, за какви нужди са изготвени подписаните от Е. К., идентично на подписването на процесния запис на заповед, нейни писма, ползвани като сравнителен материал от СГЕ, отделно от това, че е напълно неясна доказателствената стойност на този факт, дори да би бил установен. Въззивният съд е съобразил единствено факта, че изписването на латиница не оборва автентичността на документа, като е отчел същото и като възможен косвен факт / вероятно изхождайки от изготвянето на документа на български език и за ползване в отношения между български граждани /, но невъзможен, сам по себе си, да докаже възражението на ответницата, отделно навеждайки и съображения за неотносимост, като възможно косвено доказателство, на факта на влошени отношения между издател и поемател, към момента на подписване записа на заповед. Останалите, твърдени от ответницата за косвени доказателства, факти - че Е. К. не е разполагала със суми, в размера по всички издадени записи на заповед, нито че Е. К. е имала обективна нужда от парични средства в този размер - съдилищата предходно са отрекли за релевантни, поради относимост към каузално правоотношение за издаване на записа на заповед - заем, каквото не е въведено в предмета на спора.

С оглед гореизложеното, въпросите по п. 1, относими към възражението за кражба на подпис, не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират с решаващите мотиви на съда, за обосноваване отказа за допускане на гласни доказателства, в хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК. Въззивният съд не е приел, че гласни доказателства за установяване кражба на подпис са недопустими, а отказал допускането им, преценявайки значението на обстоятелствата, за които се претендират, съответно отречено, при това различни от наведените, като релевантни и подлежащи на установяване, с касационната жалба. Въззивният съд не е оспорвал и правото на ответницата, да проведе пълно доказване на твърдението си за кражба на подпис. Вторият подвъпрос изхожда от безспорно, според страната, съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, каквото би могло да се установи, но едва след допускане на касационното обжалване, в производство по чл. 290 ГПК. Наличието му не би могло да е изходна предпоставка за формулирането на правен въпрос.

Предвид прежденаведените аргументи, не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване и третият формулиран въпрос, Въззивният съд не е отказал да съобрази твърдените, със значение на косвени доказателства, факти, Основанията му да не ги зачете, като негодни с оглед съдържанието си или недостатъчни, сами по себе си, да докажат кражба на подпис, не са обект на формулирания въпрос.

Вторият въпрос е фактологичен - не предпоставя еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, в относимост към решаващите мотиви на въззивния акт. Дори да се обобщят възможните начини за доказване, безспорно изискващо и ангажиране на специални знания, неясно е как такъв отговор би бил значим спрямо въведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение, в рамките на които е ограничено произнасянето на настоящия състав, съгласно чл. 290 ал. 2 ГПК. В този смисъл, въпросът не е правен, тъй като отговорът му не е от естество да обуслови различен от настоящия правен резултат.

Четвъртият въпрос по същество се свежда до това, съмнението за кражба на подпис, предвид съществуването на признаци от оформянето на документа, принципно относими към монтирането на текст към иначе ръкописно положен друг текст или подпис, достатъчно ли е да обоснове отхвърлянето на иска. Следователно, въпросът опира до разпределението на доказателствената тежест при оспорване на формално изходящ от оспорващата го страна документ. Дори да се възприеме като въпрос по приложението на чл. 193 ал. 3 ГПК, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Чл. 193 ал. 3 ГПК по начало не е неясна, непълна или противоречива правна норма, а и по приложението й е формирана изобилна съдебна практика, вкл. в хипотеза на частен диспозитивен документ/ какъвто е записа на заповед /, оспорен от страната, от която формално изхожда.

Петият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като отнасящ се до разпределението на доказателствената тежест, за установяване каузалното правоотношение, причина за издаването на записа на заповед. Независимо, че въззивният съд не се е мотивирал така, никоя от страните не е въвела конкретно каузално правоотношение и обосновала същото, като причина за издаването на записа на заповед. Последното е достатъчно да се приеме, че въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по разпределяне доказателствената тежест във връзка с установяване на такова правоотношение. Независимо от това, мотивите му относно същата кореспондират с приетото в т. 17 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на това ТР само по себе си изключва обосноваването на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по този въпрос.

След депозиране на касационната жалба е постъпила молба от касатора, с искане за спиране настоящото производство, до приключване с влязъл в сила съдебен акт нохд № 953/2023 г. на Софийски районен съд, 100 състав, образувано по обвинение на Е. Е. К. и Ц. М. М., нейн съпруг, в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 315 ал. 1 вр. с чл. 309 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК, във връзка с издаването на седем записи на заповед, един от които процесният - от 07.06.2006 г. за сумата от 116 000 лева.

Съгласно т. 9 от ТР № 12 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, спиране на делото на основание чл. 182 б. “д“ ГПК отм., чийто аналог понастоящем е чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, в производството пред ВКС е допустимо само ако е даден ход за разглеждане на делото по същество, по реда на чл. 218и ал. 2 ГПК отм., Разясненията в тълкувателното решение са приложими и при действието на ГПК отм. г., доколкото разпоредбата на чл. 218и ал. 2 ГПК отм. изцяло кореспондира с разпоредбата на чл. 295 ал. 2 ГПК, уреждаща правомощията на ВКС, когато след отмяна на въззивното решение, постановено при повторно разглеждане на делото, е даден ход на делото пред касационната инстанция, за извършване на съдопроизводствени действия по събиране и проверка на доказателства.

В случая, обаче, не е налице тази хипотеза, тъй като, предвид преждеизложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 693/12.05.2022 г. по гр. д. № 2776/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. А. К. за спиране на настоящото производство, до приключването на нохд № 953/2023 г. на Софийски районен съд,

ОСЪЖДА Е. А. К., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК вр. с чл. 38 ал, 1 т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на процесуалния представител на Е. Е. К. – адв. В. А. В. - САК, възнаграждение за касационна инстанция, в размер на 3 050 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: