ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 904

гр.София, 28.04.2023 г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: Г. М.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 4746 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 26.08.2022г. по гр. д.№789/2022г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.

Жалбоподателят – З. З. И., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът „С. К. Заложни къщи“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалбане.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следвада се допуска.

С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от З. З. срещу „С. К. З. къщи“АД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 347,87лв., част от вземането в пълен размер от 30 597,87лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена на ответника от трето лице, по силата на възлагане – „София комерс кредит груп“АД съобразно уговорка в Нотариален акт от 11.06.2021г., при начална липса на основание – за погасяване на задължение за липси, констатирано с акт от 08.05.2012г., когато страните са били в трудово правоотношение и което задължение е недължимо платено, тъй като не е възникнало.

Установено е, че на 13.07.2005г. между страните е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е била назначена в дружеството-ответник на длъжността „касиер, заложна къща“, която по своята същност е било отчетническа, тъй като на работника са поверени парични средства, за които е бил упълномощен да ги предоставя в заем на трети лица срещу залог на вещи.

Установява се от представената от ищцата длъжностна характеристика за длъжността „касиер-заемодател“, код 4218 по НКП, която й е връчена на 28.07.2005 г., че при изпълнение на задълженията за посочената длъжност носи материална отговорност във връзка с повереното й имущество и отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални ценности (т. II.2 и 3 от длъжностната характеристика). По делото няма данни трудовата функция на ищцата да е изменяна в периода на действие на трудовото й правоотношение.

Съдът е приел, че към датата на извършване на инвентаризация през м. 05.2012г. са и били предоставени стоково-материални ценности от 66985лв. и парични средства от 3 436, 65лв./това се установява и от заключението по допуснатата ССЕ/. Констатирано е, че инвентаризацията е извършена от комисия от двама служители на дружеството и външен одитор, които са съставили инвентаризационен опис №1, който е бил подписан без възражение от страна на работника.

Съдът е посочил, че липсата на регистрация на дружеството като заложна къща, е без значение за развилите се отношения между страните във връзка със сключения между тях трудов договор. Установено е, че в полза на ответника е възникнало вземане за имуществена отговорност на ищцата в качеството й на отчетник за липси, в размер, надвишаващ 29347,87 лв. Прието е, че по делото не се установявя друга причина за недостига, стояща извън действията на ищцата, напротив – от неоспорените саморъчни обяснения на ищцата се установява, че недостигът се дължи на нейни действия. Приел е, че презумпцията за причиняване на липсата не е оборена и са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ищцата за вредите, причинени на работодателя от липси.

Констатирано е, че ищцата е заплатила установената с акт за начет от 08.05.2012г. липса със сума, която е получила въз основа на сключен договор за кредит с трето за процеса лице, което по нейно възлагане е превело сумата на ответника за погасяване на вземанията по посочения акт. При така установените обстоятелства съдът е приел, че това плащане е с основание, тъй като както бе посочено е установена липса на материални ценности и парични средства.

Съдът е счел, че не е налице неоснователно разместване на имуществени блага в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – плащане при начална липса на основание и в полза на ищеца не е възникнало вземане за връщане на даденото, поради което е отхвърлил предявения иск.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК З. З. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е при оспорване на частен удостоверителен документ по чл. 193, ал. 3 ГПК събирането на доказателства да става по телефона в съдебната зала чрез разговор на представилия ги процесуален представител по изявления на неидентифицирано лице, допустимо ли е решаващия съдебен състав при отричането на съдържанието на частния свидетелстващ документ от неидентифицирано лице да приеме същите за достоверни, следва ли решаващия съд да не съобрази съдебните си актове с установената неистинност на частен документ и въз основа на него да отхвърли поисканите от страната доказателства, допустимо ли е решаващите съдебни състави да приемат, че въпреки липсата на счетоводни сметки, по които да е станало отчитането на „бракуваното злато“ да се приеме, че посочените в акт за начет суми са дължими и допустимо ли е поради липсата на специални познания решаващия съд да откаже допускането на допълнителна експертиза, с която да се поясни действителното състояние на твърдените от страната факти. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси относими към преценката за материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК и дължимото поведение на съда в този случай. В трайно установената практика се приема, че изходящ от страната частен свидетелстващ документ, когато не е оспорен подписът върху него, не подлежи на проверка в отделно производство по реда на чл. 193 ГПК, тъй като съдържанието на документа, съответствието на данните в него с обективната действителност се преценяват свободно от съда съобразно всички доказателства по делото. По друг начин стоят нещата когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа или когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето, в който случай е неавтентичен документ, доколкото автентичността зависи не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление. Приема се, че след като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен и документ, тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Приема се, че при щети от липси в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на отчетника, а е достатъчно да са изложени фактически констатации за предаденото на отчетника по надлежния ред имущество, за отчетеното и неотчетеното от него, подкрепени с надлежни доказателства. В съотвествие с тази практика съдът е преценил съдържащите се данни в акта за начет и инвентаризационния опис наред с другите събрани по делото доказателства и е приел, че е налице липса за която материално-отговорното лице носи пълна имуществена отговорност. При въведено в процеса възражение за намаляване или за освобождаване на отчетника от отговорност, обаче, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности, за доказването на което са допустими всички доказателствени средства (така т. 14 от Постановление № 5 от 15.X.1955 г., Пленум на ВС и решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр. д.№ 970/2015 г., ВКС, ІV г. о.). В разглеждания случай, с оглед събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че фактическите констатации по акта за начет не са опровергани, доколкото ищцата, чиято е и доказателствената тежест, не е оборила презумптивната доказателствена сила на акта за начет. Преценка за автентичността на този документ съдът не е извършвал, тъй като не е направено такова оспорване от ищцата.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е поради липсата на специални познания решаващия съд да откаже допускането на допълнителна експертиза, с която да се поясни действителното състояние на твърдените от страната факти. Настоящият състав на ВКС споделя практиката /застъпена и в решение №385/11.03.2003 г. на ВКС по гр. д. №1926/2001 на ІV г. о. на ГК/, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда с всички останали доказателства. Това следва и от самото правило в процесуалната разпоредба на чл. 202 ГПК.В случая съдът е съобразил същата и е анализирал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, а не се е обосновал само въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Така установената практика по поставените за разглеждане въпроси не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответното дружество сумата 1440лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдътО п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.08.2022г. по гр. д.№789/2022г. на ОС София.

ОСЪЖДА З. З. И. да заплати на „С. К. Заложни къщи“ АД сумата 1440лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: