ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1284

София, 26.05.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 3976/2022 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от Р. И. М. – Т., в качеството й на управител, чрез адв. Н. К. от АК – С. З. срещу въззивно решение № 928/30.06.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 1350/2022 г. от Пловдивския окръжен съд.

Касаторът излага касационни доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, предявени от Р. Т. Д.. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна Р. Т. Д., чрез адв. Л. И. К. от АК – Пазарджик, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

С определение № 916/28.04.20023 г. съдебният състав е намерил за частично недопустима касационната жалба срещу въззивното решение досежно вземането от 3892,08 лв. – неизплатена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, за която сума е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010 г. от РС Панагюрище. В тази част касационното производство е прекратено и определението е влязло в сила.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Пловдивският окръжен съд, като потвърдил решението на Пловдивския районен съд, признал за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] , че Р. Т. Д. не дължи сумата от 11 698,31 лв. – неизплатена главница по договор за банков кредит с „УниКредитБулбанк“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. от РС Панагюрище и сумата от 3892,08 лв. – неизплатена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице със същата банка, за която сума е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010 г. от РС Панагюрище по ч. гр. д. № 911/20010 г., като е образувано изпълнително дело и по двата изпълнителни листа № 240/2011 г. на ЧСИ М., рег. № ....

За да постанови този резултат, съдът установил, че двата изпълнителни листа са издадени съответно на 16.12.2010 г. и 17.12.2010 г. от РС – Панагюрище в полза на „УниКредитБулбанк“ АД. По молба на кредитора е образувано изпълнително дело № 240/2011 г. на 04.05.2011 г. На 30.06.2011 г. е подадена молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия. През същата година – 2011 са поискани налагане на запор на трудово възнаграждение и вземания на длъжниците от банки и работодател – на 04.07, 18.07., 22.07, 29.07., 24.08. След това взискателят не е отправял нови искания и съдът приел, че поради двегодишен срок на бездействие – от 30.06.2011 г. до 30.06.2013 г. изпълнителното дело по право е перемирано. Давностният срок е започнал да тече от момента на последното извършено изпълнително действие, а именно 24.08.2011 г. и е изтекъл на 24.08.2016 г., поради което вземането се е погасило по давност с изтичането на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД.

След това, въззивният съд сочи, че от момента на образуване на изпълнителното дело – 05.05.2011 г., до момента на постъпване на молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия от 12.11.2014 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, а извършените плащания по делото са без значение за изтичането на давностния срок. (По-горе е прието обаче, че има извършено изпълнително действие на 24. 08. 2011 г.) Следващият извод на въззивния съд, е: „“при настъпването на перемпцията давността е продължила да тече и е изтекла с изтичането на петгодишния срок; след настъпването на перемпцията ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело, но не го е сторил, а всички последващи действия са без правно значение.“ Не е изяснил отново кога е перемирано изпълнителното дело по право, доколкото посочената по-горе дата – 24.08.2016 г. е определена въз основа на възприета дата на последното извършено изпълнително действие – 24.08.2011 г., но пък малко след това въззивната инстанция е посочила, че изпълнителни действия не са извършени до 12.11.2014 г., а това значи, че не зачита действието, каквото и да е то, от 24.08.2011 г.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС на ОСГТК за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, като сочи наличие на противоречива практика по този въпрос на различни състави на Върховния касационен съд и образуване на Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросът е от значение за постановения резултат, като разрешението му в обжалваното решение е постановено в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 3/2020 г., обявено на 28.03.2023 г., по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Следващият правен въпрос, поставен от касатора в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е: прекъсва ли давността направено искане за нов способ по изпълнително производство, след като перемпцията е настъпила. Поддържа противоречива практика на състави на ВКС.

По този въпрос в процедурата по чл. 288 ГПК настоящият състав не може да прецени дали е обуславящ изводите на съда по крайния резултат по материалноправния спор, предвид вътрешното противоречие в мотивите на въззивния съдебен акт.

В заключение налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 928/30.06.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 1350/2022 г. от Пловдивския окръжен съд в частта, с която въззивният съд се е произнесъл за дължимостта на сумата от 11 698,31 лв. – неизплатена главница по договор за банков кредит с „УниКредитБулбанк“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. от РС Панагюрище, както и съдебноделоводните разноски.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 233,97 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

В останалата част въззивното решение, като необжалваемо пред ВКС, е влязло в сила от датата на обявяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: