ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1256

София, 25.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

като изслуша докладваното от съдия Николаева гр. дело № 266 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца УМБАЛ „Канев“ АД, [населено място], срещу решение № 353 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 472/2022 г. на Русенски окръжен съд /РсОС/, с което е отменено първоинстанционното решение № 717 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 137/2022 г. на Русенски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Г. Ю. Н. – С. иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 297. 87 лв. – неустойка по допълнително споразумение № 70 от 02.02.2015 г. към трудов договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.01.2022 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба жалбоподателят навежда основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, като не е указал на страните, че не сочат доказателства за твърдените от тях правнорелевантни факти, като по този начин по делото липсват доказателства, че въпреки преобразуването на част от леглата в Очно отделение в ищцовата болница в „ковид“ такива, в това отделение са останали свободни легла за осъществяване на основната дейност на отделението, при което ответницата е могла да извършва лечение на болни съобразно притежаваната специалност „офталмология“. Твърди, че окръжният съд не е съобразил действащия специален закон – Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., регламентиращ настъпили форсмажорни обстоятелства, въз основа на който са издадени приетите три заповеди на управителя на болницата, с които се реорганизира работата на част от отделенията, в които са разкрити „ковид“ легла, като по този начин е засегната работата на всички лекари, не само на ответницата, и на медицинския персонал, за да бъде зачетено правото на лечение на нуждаещите се пациенти. Счита, че след като е въведено извънредно положение и извънредни правомощия със закон, упражняването на тези правомощия не следва да се третира като виновно неизпълнение на поети с трудови договори задължения на болничните заведения. Поради това поддържа, че не е установено виновно неизпълнение на процесния трудов договор от страна на ищеца, което да освободи ответницата от отговорността за заплащане на договорената в процесното допълнително споразумение за придобиване на специалност компенсаторна неустойка. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроса: „Длъжен ли е бил въззивният съд да даде указания на страната да предприеме процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които е пропуснала да извърши в първата инстанция?“, който счита за разрешен в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение по въпроса: „Нарушени ли са трудовите права на ответницата – д-р Г. Н. – С. с въвеждане на извънредни мерки в болничното заведение, в което работи?“. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в извеждане на решаващи правни съображения за изхода на спора в нарушение на императивните повели на горецитирания специален закон, който е приет за негодно правно основание за въвеждане на целените с него извънредни мерки за справяне с „ковид“ пандемията, поставящо болницата – работодател на ответницата в положението на неизправна страна по двустранния трудов договор.

Ответницата по касационната жалба - Г. Ю. Н. – С. подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Счита, че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима като депозирана в предвидения в чл. 283 ГПК срок от надлежна страна и като насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.

Въззивният съд е намерил за установено въз основа на приетите писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което У. К. АД е поело задължение да осигури на ответницата условия за практическо обучение за придобиване на квалификация по професията лекар по специалността очни болести; специализантът се е задължил да завърши специализацията си и да придобие специалността в срок от една година от допускането до държавен изпит, след което да работи в У. К. АД, а работодателят да осигури условия за работа по специалността за срок, равен на срока на проведеното обучение. При неизпълнение на последното задължение на специализанта страните са уговорили неустойка в полза на работодателя в размер на 20 000 лв., пропорционално за периода на неспазения срок. Страните не са спорили, че Г. Ю. Н. – С. е придобила специалност очни болести на 01.01.2019 г. и е изпълнявала задълженията си по трудовия договор. Със заповеди на изпълнителния директор на У. К. АД от 19.11.2020 г., 29.03.2021 г. и 01.04.2021 г. е разпоредено разпределение на болничните легла в 17 отделения на болничното заведение, включително в отделение Очни болести, за лечение на болни с ковид-19, като при това работодателят практически е възложил на ответницата да участва в лечението на такива болни Със заповед № 67 от 15.04.2021 г. на изпълнителния директор на У. К. АД процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, въз основа на едностранно писмено заявление от служителя с вх. № 1959/15.04.2021 г. без предизвестие /в хипотезата, в която работодателят промени мястото или характера на работа, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения уговорени с трудовия договор/.

Окръжният съд е счел, че претенцията на работодателя за заплащане на неустойка е основана на неизпълнено от страна на специализанта задължение да работи в У. К. АД като лекар с придобита специалност за срок, равен на срока на обучението. Посочил е, че на последното корелира задължението на работодателя да осигури на специализанта условия за работа по придобитата специалност. Счел е, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че след извършеното разпределение на легла в отделенията, работодателят е осигурил условия лекарят - специалист по „очни болести“ да продължи да изпълнява задълженията си, работейки по придобитата специалност. Акцентирал е върху установеното обстоятелство, че процесният трудов договор е прекратен с едностранно волеизявление на служителя поради неизпълнение на задължението на работодателя да осигури на служителя условия за работа по придобитата специалност. Счел е за неприложима разпоредбата на чл. 120 КТ за наличие на производствена необходимост, тъй като издадените заповеди от изпълнителния директор на У. К. АД от 19.11.2020 г., 29.03.2021 г. и 01.04.2021 г. не са с правно основание чл. 120 КТ и не са издадени по предвидения в тази разпоредба ред. Посочил е, че според т. 7.2.10. 3. от процесното допълнително споразумение в случай, че работодателят не изпълни задължението си по т. 7.2.9., трудовият договор се прекратява, без никоя от страните да дължи обезщетение. В конкретния случай ответницата е била поставена в невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовия договор да престира труд по придобитата специалност очни болести, поради което не е неизправна страна и не дължи заплащане на договорената неустойка. Въззивният съд е заключил, че е налице неизпълнение на задължението на работодателя по т. 7.2.9. от допълнителното споразумение, поради което служителката правомерно е упражнила потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Договорът е прекратен при условията на т. 7.2.10. 3. от допълнителното споразумение и според тази клауза никоя от страните не дължи обезщетение. Посочил е, че според съдебната практика виновната страна за неизпълнението на уговорено задължение по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ не може да търси обезщетение поради неспазено обещание на служителя за работа за определен срок. За неправилен е намерил извода на районния съд, че задължението на ответницата да работи в У. К. АД не е погасено окончателно, а действието му е било спряно за времето, в което болничното заведение не е имало възможност да й осигури работа по специалност очни болести поради големия прием на болни с ковид-19. От писмените доказателства по делото е видно, че трудовият договор е прекратен, считано от 16.04.2021 г., като съответно са погасени и уговорените между страните задължения. С оглед на прекратеното трудово правоотношение, е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че неприемането от страна на ответницата на отправената от УМБАЛ Канев АД покана от 06.08.2021 г. за предоставяне на условия за работа по специалността „очни болести“ представлява нарушение на т. 7.2.9 от процесното допълнително споразумение. При тези решаващи фактически и правни съображения въззивният съд е отхвърлил предявения осъдителен иск от работодателя срещу служителката.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла на т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като за да им бъда отговорено е необходима конкретна преценка на установените по конкретното дело правнорелевантни факти и съответствието на извършените от съда процесуални действия с процесуалния закон, поради което те се отнасят до правилността на обжалвания съдебен акт и основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Последните не могат да бъдат обсъждани в настоящата предварителна фаза на касационното производство по селекция на касационната жалба. Поради отсъствието на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав счита, че касационният контрол на въззивното решение следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Въззивният съд е пропуснал да обсъди наведените от ищеца форсмажорни обстоятелства с оглед преживяната пандемия от ковид-19, вкл. предприетите извънредни действия от болничните заведения на основание Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., като причина /основание/ за поведението на двете страни по процесния трудов договор, нарушавайки по този начин относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, съставляваща изискуемия от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК квалифициран състав на неправилност на съдебния акт и основание за допускане на касационното обжалване.

Съобразно гореизложеното, налице са основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 472/2022 г. на Русенски окръжен съд.

УКАЗВА на касатора УМБАЛ „Канев“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 170. 83 лв., като при неизпълнение в срок, касационната жалба ще му бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.