Р Е Ш Е Н И Е

№ 50027

Гр. София, 13.12.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, ІІ-ро отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. Ц.

И. А.

при участието на секретаря С. Ш. като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 2329/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВМЛ – КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 22 от 02.06.2021 г. по в. т. д. № 272/2021 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното решение е обезсилено решение № 260034 от 29.10.2020 г. по т. д. № 35/2019 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу О. Х. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в общ размер на 88 048.45 лв., дължима по договор № 249/2015 г. от 08.09.2015 г. за възлагане на обществена поръчка за услуга: Извършване на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. т. 1 – 5 и ал. 2 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ във връзка с изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в одобрените многофамилни жилищни сгради на територията на О. Х. като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивната инстанция изцяло е игнорирала възникналото между страните самостоятелно облигационно правоотношение по процесния договор, сключен по реда на ЗОП (отм.), в резултат на което е направила погрешни изводи относно това, кой участник в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (НПЕЕМЖС) носи отговорност към външните изпълнители за заплащане на дължимото възнаграждение за възложената, извършена и приета без възражения работа. В тази връзка и по подробно изложени съображения касаторът счита за неправилно приложени от въззивния съд разпоредбите на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД, чл. 21 ЗЗД, чл. 81, ал. 2 ЗЗД, чл. 121 ЗЗД, чл. 292, ал. 2, изр. първо ЗЗД и чл. 349, ал. 1 ТЗ. Намира, че решението е постановено при незачитане на основни принципи на гражданския процес, залегнали в чл. 6 и чл. 9 ГПК, както и при нарушаване на правилата, които уреждат института на задължителното необходимо другарство. Релевира и доводи за необоснованост на съдебното решение, доколкото съдът е пренебрегнал нормативно предвидените функции и задължения на общината при реализиране на НПЕЕМЖС, а при произнасянето си не се е ръководил от логическите, опитните и научните правила за преценка на фактите по делото. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, ведно със сторените по делото разноски.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – О. Х. чрез процесуален пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност, като споделя изцяло изводите във въззивното решение относно пасивната процесуална легитимация по иска.

Третите лица - помагачи на страната на ответника - Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на финансите не депозират писмени отговори на касационната жалба.

Въззивното решение е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, дали сключеният при условията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) между община - възложител и външен изпълнител договор по реда на ЗОП поражда отделно облигационно правоотношение между страните, по което възложителят може да отговаря самостоятелно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, с оглед поддържаните основания за касационно обжалване, приема следното:

За да постанови обжалвания краен резултат по спора, съставът на въззивния съд е взел предвид, че сключеният между страните договор № 249 от 08.09.2015 г., по който се претендира изпълнение, е такъв по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 18/02.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й. По силата на постановлението, Държавата предоставя безвъзмездна финансова помощ на регистрирани сдружения на собствениците на многофамилни жилищни сгради, като при определени в методиките към нормативния акт указания финансира извършването на съответните СМР, необходими за осигуряване на енергийната ефективност на сградите.

Съдът е приел, че в този процес участниците са нормативно определени, а именно: 1/ Министерство на финансите, отговорно за методическото ръководство по отношение на бюджетните и отчетните аспекти; 2/ Министерство на регионалното развитие и благоустройството – с координиращи функции, издава необходимите методически указания; 3/ „Българска банка за развитие“ АД – участва в договарянето на споразуменията за предоставяне на финансов ресурс, като сключва конкретни тристранни договори за целево финансиране с кмета на съответната община и областния управител; 4/ Областен управител – подписва договор за целево финансиране с кмета на общината и „ББР“ АД и наблюдава процеса по обновяване на жилищните сгради на своята територия в изпълнение на договора за целево финансиране; 5/ Сдружения на собствениците по чл. 25, ал. 1 ЗУЕС, които подават заявления за интерес и финансова помощ в общината, осъществяват контрол върху изпълнението на обновяването чрез упълномощено техническо лице и сключват договор с кмета на общината; 6/ Съответна община, на чиято територия са сградите – тя приема заявления на сдруженията на собствениците, води публичен регистър на същите, издава разрешения за строеж, упражнява инвеститорски контрол, а кметът от името на общината: сключва договори със сдруженията по предоставянето и финансирането на помощта, сключва договори за целево финансиране с „ББР“ АД и областния управител, сключва договори и разплаща всички дейности с външните изпълнители по обновяването; 7/ Външни изпълнители – избират се от общините по реда на ЗОП, в открита процедура.

Съгласно предвижданията в НПЕЕМЖС, одобрените сгради ще получат до 100 % безвъзмездна финансова помощ; сдружението на собствениците, чието заявление е било одобрено, ще бъде поканено от общината да сключи договор по образец, след което общината, от името на сдружението, трябва да сключи договор за целево финансиране с „ББР“ АД и с областния управител по образец. Изрично е посочено, че договарянето, разплащането и финансирането се извършва чрез кмета на общината, от името и за сметка на сдружението на собствениците, като тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразяват по бюджетите на общините. Всички операции по НПЕЕМЖС, с изключение на разходите на общината по администриране на процеса, не засягат бюджета на общината, вкл. и по отношение на показателите за поети ангажименти и нови задължения за разходи. Финансирането на предвидените дейности се извършва изрично и само от Държавата чрез „ББР“ АД, а безвъзмездната финансова помощ подлежи на отпускане след приключване обновяването на сградите и се предоставя чрез директно погасяване от държавния бюджет (бюджета на МРРБ) на задълженията на сдруженията на собствениците за плащане на съответното възнаграждение, дължимо по договорите за изработка, които кметът на Общината, като представител на Сдруженията на собствениците, е сключил със съответните външни изпълнители.

Предвид горното въззивният съд е заключил, че в цялостния процес по изпълнение на НПЕЕМЖС общината е участвала като възложител на СМР по обновяването и едновременно с това – като представител на Държавата и на Сдружението на собствениците, които са ползватели както на финансирането, така и на СМР, свързани с обновяването. Поради това е отрекъл сключеният между страните договор да има самостоятелен характер, а е намерил същия за фактическо и правно продължение на договорите за целево финансиране, сключени между „ББР“ АД - от една страна, Министерски съвет на РБ, чрез Областния управител на област Хасково – от друга, и кмета на О. Х. в качеството му на довереник на Сдружението на собственици „Гр. Хасково, общ. Хасково,[жк], [жилищен адрес] Б, В, Г“, с БУЛСТАТ[ЕИК]. Квалифицирал е договора като такъв в полза на трето лице (Сдружението на собствениците), съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД, сключен от комисионера – О. Х. на уговарящия – Държавата, представлявана от Областния управител, с обещателя – „ВМЛ – КОНСУЛТ“ ЕООД. При така изложеното съдът е приел, че възложителят по договора за изработка не може да изпълни задълженията си, без предварителното или поне едновременно изпълнение на неучастващото в процеса лице – „ББР“ АД, защото само то може да предостави осигурените от Държавата средства за целево финансиране, с които да бъде платено на изпълнителя по процесния договор. Посочено е, че общината е едновременно длъжник по договора с „ВМЛ – КОНСУЛТ“ ЕООД и кредитор по договора с „ББР“ АД и Областния управител, поради което е налице правна и фактическа обвързаност между правата на изпълнителя спрямо общината и на общината спрямо банката и Държавата, представлявана от Областния управител. Затова, с оглед естеството на спорното правоотношение, решението по делото следва да бъде еднакво по отношение на посочените лица, а от горното следва, че са били налице условията на чл. 216, ал. 2 ГПК искът да бъде предявен срещу всички тях, в условията на задължително необходимо другарство.

На това основание въззивният съд е приел, че страните по иска не са били правилно конституирани, поради което решението на първата инстанция е недопустимо съгласно чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК, след което да бъде разгледано, но при съобразено със закона уточняване на искането и съответното конституиране на страните при участие на всички ответници по спора. Дадени са и указания за преценка и изясняване на обстоятелството, дали не се касае и за иск по чл. 134 ЗЗД, но отново при законосъобразно конституиране на страните по делото.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:

Относно допустимостта на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в аналогична на разглежданата хипотеза, предявен от външен изпълнител срещу община – възложител по договор, сключен по реда на ЗОП във връзка с изпълнение на дейности по НПЕЕМЖС, е постановено решение № 3 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2808/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., което се споделя изцяло. С него по реда на чл. 290 ГПК е формиран извод, че така предявеният иск и постановеното въззивно решение са допустими, като липсва и нередовност на исковата молба, поради което след отмяна на решението като неправилно ВКС е разрешил материалноправния спор окончателно по същество. При извършената преценка относно допустимостта на производството и надлежната пасивна легитимация на ответника са изложени съображения, че съгласно чл. 5, ал. 3 от ПМС № 18/2015 г. при определяне по реда на ЗОП на изпълнители за извършване на дейностите в обхвата на НПЕЕМЖС общината действа в качеството си на самостоятелен възложител в отношенията си с изпълнителите; По силата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 18/2015 г. тя е изрично натоварена да отговаря за извършването на разплащанията на всички дейности по обновяване на сградите; Отговорността й не зависи от останалите функции, които съвместява в изпълнение на Програмата, както и от начина на финансиране (от държавния бюджет); При сключването на договорите по реда на ЗОП с външни изпълнители общината не действа като представител на Сдружението на собствениците.

Обсъдените в решението по т. д. № 2808/2019 г. на ІІ т. о. разпоредби на ПМС № 18/2015 г. са ясни и сочат именно общината като адресат както на задължението за възлагане на третите лица - изпълнители на дейностите по обновяване на сградите, така и на задължението за заплащане на дължимите за изпълнените дейности възнаграждения, като в този смисъл са и приетите Методически указания по изпълнението на Програмата в Приложение № 2 към чл. 1, ал. 2 от ПМС № 18/2015 г.

С оглед изложеното се налага изводът, че сключеният при условията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради между община - възложител и външен изпълнител договор по реда на ЗОП поражда напълно обособено облигационно правоотношение, отговорност за изпълнение на задълженията по което носят страните по договора, поради което и същите са надлежни страни по повдигнатия пред съда спор относно изпълнението на договора.

При така дадения отговор на значимия за делото правен въпрос, въззивното решение се преценява като неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, поради което същото подлежи на отмяна. Самостоятелната договорна отговорност на възложителя – О. Х. която той носи спрямо съконтрахента си -изпълнителя „ВМЛ – КОНСУЛТ“ ЕООД, изключва да е налице приетата от въззивния съд недопустимост на решение № 260034 от 29.10.2020 г. по т. д. № 35/2019 г. на Хасковския окръжен съд, налагаща неговото обезсилване и връщане на делото на първата инстанция за предприемане на действия по поправяне на исковата молба и конституиране на допълнителни ответници - като задължителни необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК или при условията на процесуална субституция. Предвид изложеното делото следва да се върне на АС – Пловдив за провеждане на въззивен контрол съобразно чл. 269, изр. 2 ГПК, доколкото липсата му представлява пречка за разрешаването на спора по същество от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските за настоящото касационно производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 22 от 02.06.2021 г. по в. т. д. № 272/2021 г. на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: