ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207

гр. София, 26.09. 2011 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1168 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 197/10.05.2011 г. по гр. дело № 255/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него е потвърдено решение от 21.02.2011 г. по гр. дело № 4617/2010 г. на Кюстендилския районен съд, в частта му, с която са уважени, предявените от О. М. М. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – ищецът О. М. М. в отговора на жалбата поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочат хипотезите на т. 1 и на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Относно първата хипотеза се поддържа, че обжалваното въззивно решение било постановено в противоречие с решение № 218/17.03.2010 г. по гр. дело № 984/2009 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. по материалноправния въпрос: „към момента на издаване на заповедта за уволнение не е съществувало основание, на което трудовото правоотношение е било прекратено”. В изложението...