ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1157

София, 12.09.2011г.

Върховният касационен съд на Република България

, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдия

Б.Стоилова

гр. дело № 1537 по описа за 2010г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р. като процесуален представител на Д. „К.” [населено място] срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд /СОС/ от 09.VІ.2010г. по в. гр. д. № 82/2010г.

Ответникът по касационната жалба М. Ш. К. от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално

допустима.

По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С атакуваното решение СОС е потвърдил решението на Дуловския РС от 08.ІІІ.2010г. по гр. д. № 818/2009г., с което са уважени предявените от М. К. срещу Д. „К.” искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 от КТ.

Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовия договор между страните на основание чл. 325 т. 1 от КТ със заповед № 104/16.Х.2009г. е незаконно. Това е така, тъй като ищецът е отправил до работодателя писмено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие чрез депозирането му на 16.ІХ.2009г. лично на упражняващото работодателската власт лице – директора на държавното ловно стопанство Ив.Г., а уволнителния акт е връчен на 16.Х.2009г., което е извън предвидения в посочената разпоредба седмодневен срок от получаване на предложението.

В...