№ 537

София, 23 ноември 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова

ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова

И. А.

при участието на секретаря Р. Виденова

и в присъствието на прокурора Р. Карагогов

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 509 по описа за 2010 година.

С присъда по нохд № 4434/09 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Б. В. Д. за виновен и го осъдил на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 115 и чл. 54 НК на седемнадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест. На основание чл. 45 ЗЗД подс.Д. е осъден да заплати на В. В. А. и на А. З. А. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всеки един от тях.

С решение № 224 от 09.07.2010 г., постановено по внохд № 250/10 г. Апелативният съд-гр.София изменил посочената присъда, като намалил присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди на по 60 000 лева за всеки един от тях, както и задължението на подсъдимия за държавна такса. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена.

Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимия и гражданските ищци.

Подс.Д. възразява, че са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и прави алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване по възведеното обвинение или намаляване на наказанието и свързано с това и на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му.

Гражданските ищци заявяват несъгласие с корекцията в размера на присъдените им обезщетения на основание чл. 45 ЗЗД и искат увеличаването им. Пред ВКС жалбите се поддържат.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:

По жалбата на подсъдимия:

Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възразява се срещу дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата. В тази връзка се претендира, че той е следвало лично да разпита множеството свидетели и експертите по експертизите, назначени на досъдебното производство.

Известно е че, съдът може да приобщи към доказателствата по делото показанията на свидетели, както и да приеме експертни заключения, без провеждането на разпит на изготвилите ги експерти, когато те не се явяват и само при съгласие на страните по делото. От съдебните протоколи на л. л.84-85 и 125 (СГС) е видно, че тези условия са били налице, поради което и на основание чл. 281, ал. 3 във връзка с чл. 281, ал. 1, т. 5 и чл. 282, ал. 3 НПК са прочетени показанията на свидетели и са приети заключенията по представените на досъдебното производство експертизи.

Пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия е поискала да бъдат разпитани експертите, при съображения „лично да обяснят пред съда с какво е извършено престъплението и да разяснят неговия механизъм”, като това искане е оставено без уважение по реда на чл. 327 и сл.НПК.

Сега пред ВКС се поддържа искането за непосредствен разпит на експертите, а наред с това и на свидетелите.

Не се претендира, отсъствието на условията за приобщаване по посочения ред, а наличието им е видно от цитираните протоколи за съдебни заседания. От друга страна, впечатлява непоследователността на защитата по дейността по събирането и проверката на доказателствата. По-важно е това, че не е бил необходим повторен разпит на свидетелите и вещите лица и не е следвало да се изясняват новооткрити обстоятелства.

Обстоятелствата от кръга по чл. 102 НПК са изяснени изцяло посредством възможните доказателствени източници. На отсъствието на очевидци на инкриминираното деяние е придадено значение, каквото обективно то няма. Известно е, че изводите по фактите по чл. 102 НПК могат да се основават и само на косвени доказателства, какъвто е настоящият случай. Изложените от С. съображения по оценката на последните сочат, че е съобразено изискването на чл. 303, ал. 1 НПК, като направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Тези съображения, в тяхната детайлност, фактически не се оспорват. Нещо повече мотивите на С. не следва да се четат избирателно. На същото място ясно е взето становище за средството, с което е причинено увреждането на пострадалия, довело по-късно до неговата смърт, както и за мястото, където това е сторено от подсъдимия, поради което възражението за отсъствието на изводи за тези обстоятелства, е неоснователно.

Законът правилно е приложен. При приетите за установени фактически положения, възражението за наличието на условията на чл. 15 НК е неоснователно. Установените от съда действия на подсъдимия по нанасянето на удара, неговото място и последици, добре изяснени от заключението по съдебно-медицинската експертиза под № 1147/2008 г.(т. 2, л. 3 от досъдебното производство), последните указващи не само на непосредствената причина за смъртта на пострадалия, но и на интензитета на нанесения удар, правят невъзможен положителния извод за действие при условията на чл. 15 НК.

Наложеното наказание е справедливо. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставки за индивидуализация на наказанието при условията на смекчената наказателна отговорност. То правилно е определено в рамките на предвиденото от закона, като по размер е съответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

По жалбите на гражданските ищци:

Жалбите са основателни.

Като съобрази идентичността на оплакванията и исканията на двамата граждански ищци – родители на пострадалия А., ВКС намери, че няма пречка те да бъдат разгледани заедно.

Жалбите са основателни.

С. не е имал основание да намалява присъдените им обезщетения за неимуществени вреди. Последното е сторено при съображения, твърде лаконични, на плоскостта на установени параметри в практиката на съдилищата.

Съдебната практика не е крайъгълният камък при приложението на чл. 45 ЗЗД. От съществено значение са действително претърпените, търпими понастоящем и за в бъдеще болки и страдания от загубата на дете. Изводи за последните са направени от първоинстанционният съд и те не са отречени от въззивната инстанция. Непрекъснатото изменение на обществените отношения, в посока на максимална защита на правата на личността, трябва адекватно да се отразява и от съдебната практика. Настоящият състав на ВКС прецени, че първоначално определените по размер обезщетения за неимуществени вреди, по-пълно изпълват изискването за справедливост, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, в който смисъл и следва да се измени оспореното въззивно решение. Последното предполага изменение и в частта относно дължимата от подсъдимия държавна такса.

Водим от горното на основание чл. 345, ал. 2, т. 5 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 224 от 09.07.2010 г., постановено по внохд № 250/10 г. на Апелативния съд-гр.София, както следва:

УВЕЛИЧАВА присъдените обезщетения за неимуществени вреди на В. В. А. и А. З. А. на по 100 000 лева за всеки един от тях и

ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. Д. да заплати допълнителна държавна такса, върху размера на увеличението, в размер на 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: