О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3991

Гр. София, 11.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.11.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1960/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №433/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен за размера над присъдените 2 500 лв. до претендираните 30 000 лв. предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, както и предявеният между същите страни и на същото основание иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 347,09 лв. – разходи за гориво на лек автомобил.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 347,09 лв. е необжалваемо пред ВКС на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК и жалбата срещу него следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД – за обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени в случая; за отчитането на броя, характера и тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения в извършване на престъпления и предвидените за тях наказания; на взетата мярка за неотклонение „подписка“ и твърдяното от касатора нейно отпадане на осн....